Решение № 881 от 05.08.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. Варна, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501017 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от П. Й. И., П. М.

М., Н. М. М.и Д. И. М., чрез адв. И., срещу Решение №644/29.02.2024 г., постановено по гр. д. № 6534/2022 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 85 ЗС, като е прието за установено по отношение на жалбоподателите, че Г. Д. К. и В.

Г. К. притежават ограничено сервитутно право на преминаване през реална част с площ от 25 кв. м от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, ж. к. „И.-1“, която процесна реална част представлява бетонова рампа и заема южната част на поземления имот с идентификатор ***, при граници на тази част по КККР: ул.

„Х.С.“, останалата част на имот *** и имот *** и която е нанесена със зелен цвят по приложената на л. 15 от делото комбинирана скица – копие от сканирана основа на КП-1973 г. на м-ст „Ф.д.“ до м-ст „Д.д.“ и действащата КККР на гр. Варна, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, на основание изтекла придобивна давност на това право, упражнявано в периода от м. 11.2002 г. до м. 05.2022 г.

Във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната му част. Жалбоподателите сочат, че неправилно съдът е приел за безспорно, че ПИ с ид. *** и ПИ с ид. *** били неурегулирани. Поддържат, че правото на преминаване през спорната реална част не можело да бъде предмет на 1 давностно владение, защото не било възникнало като сервитут. Ползването на процесната реална част било предоставено по силата на наемно правоотношение, като с приемането да се заплаща наем на собственика се признавали правата му, отпадал субективния елемент на владението и давността прекъсвала. Твърдят, че преминаването през реалната част не било единствения начин да се достъпи имота на насрещната страна. Поддържат, че към 2002 г. площта, заемана от рампата, е била във фактическите граници на процесния имот. Навеждат, че разликата над 1000 кв. м до 1156 кв. м са придобили чрез осъществено давностно владение. Изтъкват, че материализиране на граница в южната част не обуМ.я правото на собственост.

По изложените съображения отправят искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният първоначален иск да бъдат отхвърлен.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Г. Д.

К. и В. Г. К., чрез адв. Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Навеждат доводи, с които обосновават правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част. Отправят искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират разноски.

В съдебно заседание въззивниците П. Й. И., П. М. М., Н. М. М. и Д. И.

М., не се представляват

Въззимаематите страни Г. Д. К. и В. Г. К. не се явяват , представляват се от адв. В. Д.. Оспорват подадената въззивна жалба. Посочват, че обстоятелството, че имотът е неурегулиран е посочено в исковата молба и не е оспорено от ответниците в отговора на същата. На следващо място, посочват, че обстоятелството, че имотът е урегулиран се установява от назначените експертизи.

Производството пред ВРС е образувано по искова молба, подадена от Г.

Д. К. и В. Г. К., против П. Й. И., П. М. М., Н. М. М. и Д. И. М., с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 85 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците притежават ограничено сервитутно право на преминаване през реална част с площ около 28 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, ж. к. „И.-1“, В исковата молба ищците навеждат твърдения, че на 20.08.1999 г. по силата на нот. акт Г. Д. К., е придобил собствеността върху имот, представляващ незастроено дворно място в гр. Варна, кв. „И.“ с площ от 500 кв. м., съставляващ имот пл. № 3129 „в“ при граници по скица и експертиза на вещо лице: ***, имот пл. № 3129 „а“ и 3129 „б“, който имот по действащи КККР е отразен като ПИ с идентификатор ***. През 2002 г. в имотът е построена сграда – автосервиз, автомивка, офис, 4 бр. гаражи и подпорна стена. Посочват, че през месец ноември 2022 г. е констатирано, че извършеното строителство е в отклонение 2 от издаденото разрешение за стоеж. Проведена е процедура, която е завършила с узаконяване на имотите. В акта за узаконяване № 48/20.06.2003 г. е посочено, че строежът се узаконява в името на Г. К., С. В., В. К. и Д.К., тъй като на 29.05.2003 г. на основание договор за покупко-продажба С.П. В., В. Г.

К. и Д. Г. К. са придобили по 10 кв. м. ид. ч. от притежавания от Г. К. поземлен имот 5727. На 12.09.2013 г. е починал Д. Г. К., чийто наследник бил Г. Д. К., а на 24.03.2017 г. е починала С.П. В., чийто наследник бил В. Г. К..

Излагат, че ответниците се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор *** с площ от 1156 кв. м. на основание констативен нотариален акт. Част от южната част на ПИ 2518 е път/ рампа/ с площ от около 28 кв. който е единствения достъп до имот 5727. Твърди се, че двата имота не са урегулирани. Процесната площ от 28 кв. м е била част от уширение на улица „Х.С.“/околовръстен път на гр. Варна/ и никога не е била част от ПИ 2518 и не е била включена в неговите фактически граници. Това уширение К. е асфалтирал при строителството на сервиза, а между него и имота на ответниците е изградил подпорна стена.

От момента на построяване на автосервиза през 2002 г. до момента на предявяване на ИМ преминавали през асфалтираната част от 28 кв. м., ситуирана между подпорната стена, металната ограда на имота на ответниците и ул. „Х.С.“, за да стигнат до собствения си имот, включително през тази част са преминавали и автомобилите, обслужвани в автосервиза, автомивката и офисите, изградени в имота на ищците 5727. Върху тази част са упражнявали явно и необезпокоявано фактическо преминаване, поради което с изтичане на десетгодишния давностен срок са придобили сервитутното право на преминаване през процесните 28 кв. м., представляващи бетонова рампа.

Твърдят, че ответницата П. И. им е заявила, че ще предприеме действия за приобщаване на рампата към нейния имот и промяна на фактическите граници на имот *** чрез изместването й до ул. „Х.С.“. Според тази ответница основание за действията й е било включването на тази част в границите на имот *** при одобряване на КККР и снабдяването й с КНА на 08.12.2021 г. Ответниците не желаели автомобилите на ищците и тези, които обслужват в автосервиза в имота им, да преминават през процесната реална част. Отделно, ответниците искали ищците да заплащат наем за преминаване през тази реална част.

В подадения от ответниците отговор не се оспорва, че са собственици на ПИ 2518.

Посочват, че ПИ № 2518 съответства на ПИ № 3789 /част от бивш ПИ 3129/, който е придобит от П. И. и съпругът й И. Д. по силата на съдебно решение за делба от 1988 г.

През 1988 г. са оградили имота с мрежа и са го владеели в цялата му площ. Твърди се, че ищците притежават от дворното място, съставляващо ПИ 3129, с площ е 1008 кв. като имотът за целите на процеса бил разделен със заповед от 29.04.2022 г. на имот с идентификатор *** с площ от 3

508 кв. м. и *** с площ от 500 кв. м. Ищците ползвали своя имот, като в северната му част има изградени жилищни сгради с идентификатори *** и ***. 2, в които Г. К. живеел целогодишно, като достъпът до тях се осъществявал от улица откъм северната страна.

Твърди се, че през времето на строежа на автосервиза и жилищните сгради през 2003 г. ответницата П. Й. се съгласила достъпът до тях да се осъществява от южната граница на съсобствения й имот, като Г. К. е съборил част от оградата, за да може да преминава строителната техника. След приключване на строителните работи непрекъснато са били водени разговори с Г. К. доброволно да спре да преминава през имота на ответниците.

Излагат се, че през 2008 г. ищецът им предлага да заплаща наем за ползването на рампата, като за месеците януари, февруари и март плаща по 150 лв. на месец, през 2014 г. пак плаща два наема. Последните наемни плащания са за месеците март, април и май 2022 г. по 150 лв., като тези пари П. Й. получава от наемателя на автосервиза на ищците. Сочат, че преминаването през имота на ответниците е най – удобният път за ищците, тъй като по този начин всички автомобили, подлежащи на ремонт, ползвали за път и обръщат процесната реална част от 28 кв. м. и влизали директно в автосервиза, вместо да обикалят по границата на имота на ищците и да преминават през целия имот докато влязат в автосервиза, който граничел с ул.

„Х.С.“. Посочват, че достъпът до автосервиза се осъществява до ул. „ Х.С.“ и рампата не е единственият достъп до имота.

Оспорват твърдението за придобито по давност на правото на преминаване през процесната част от имота, като твърдят че за нея ищците са държатели поради съществуването на наемно правоотношение. Оспорва се твърдението, че процесните 28 кв. м. са част от уширението на ул. „Х.С.“, както и че са асфалтирани от ищеца Г. К..

При съобразяване на горното ответниците молят за отхвърляне на предявения установителен иск и на основание чл. 211 от ГПК вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1-во вр. чл. 228 от ЗЗД, предявяват насрещни осъдителни искове против първоначалните ищци, за осъждане на Г. Д. К. да заплати в полза на ищците по насрещния иск П. Й. И.; П. М. М.; Н. М. М. и Д. И. М. сумата в общ размер от 7 000.00 лева и за осъждане на В. Г. К. да заплати в полза на ищците по насрещния иск П. Й. И.; П. М. М.; Н. М. М. и Д. И. М. сумата в общ размер на 2 000.00 лева, представляващи наемната цена за ползването на процесната реална част от 28 кв. м. от ПИ с идентификатор *** на основание договор за наем от 2008 г. за периода от м.02.2017 г. до м.02.2022 г. при уговорен месечен наем от 150.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното погасяване на задълженията.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа следното:

4

Видно от НА № 8, том IV, peг. № 3754, дело № 623 от 20.08.1999 г., Г. К. е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ незастроено дворно място в гр. Варна, кв. „И.", с площ от 500 кв. м., съставляващ имот пл. № 3129 "в" от И. и Г. П..

Не се спори по делото, че по КККР на гр. Варна, имот 3129 „в“ е отразен като поземлен имот с идентификатор ***.

С разрешение за стоеж № 381/31.01.1999 г. на Г. Д. К. и Д. Г. К. е разрешено изграждането на масивен гараж със ЗП 120 кв.м. в имот с пл.№ 3129 –В.

На 29.05.2003 г. с нотариален акт № 38, том III, peг. № 3406, дело № 425, за продажба на недвижим имот Г. К. се е разпоредил със собствеността на общо 30 кв. м. ид. части от имота, като е прехвърлил по 10 кв. м. ид. части на В. Г. К. - негов син, на С. П. В. - майка на сина му и на Д. Г. К. - негов баща.

С акт 48/20.06.2003 г. главният архитект е узаконил на името на Г. К., С.

В., В. К. и Д.К., построените в отклонение на Разрешение за строеж № 361/31.08.1999 г. масивна сграда-автосервиз, автомивка, офис и 4 бр. гаражи и подпорна стена в ПИ № 3129 по плана ж. к. „И.“. Който са въведени в експлоатация с удостоверение № 48/10.03.2008 г.

Видно от приобщеното по делото удостоверение за наследници е, че Д.

Г. К. е починал на 12.09.2013 г. и е оставил за наследници преживялата го съпруга – Й.К. К.а и син - Г. Д. К..

От представеното удостоверение за наследници на л. 18 е видно, че на 24.03.2017 г. е починала С. П. В., която е оставила един наследник, а именно В. Г. К. – син.