Решение № 155 от 28.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20265001000042 по описа за 2026 година

С решение № 131/05.11.25 г., постановено по т.д. № 102/24 г. на Окръжен съд Пазарджик, „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на Й. Й. М. ЕГН ********** обезщетение от 50 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания от настъпило на 19.06.2023 г. ПТП по вина на Т. А. П., управлявал л. а.

Фолксваген Пасат, рег. № ********, обезщетение от 2 016.20 лв. за претърпените от него от същото ПТП имуществени вреди - разходи за закупени импланти за цялостна подмяна на тазобедрена става, за потребителска такса в МБАЛ Пазарджик АД и санитарни материали, както и обезщетение от 110.68 лв. за претърпените от него от същото ПТП имуществени вреди - разходи за ремонт на увредения мотопед „Дрийм“, ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане на главниците, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като са отхвърлени исковете за имуществени вреди за разликата над присъдените 2 016.20 лв. до претендираните 2 028.20 лв., съответно за разликата над присъдените 110.68 лв. до претендираните 510.32 лв. като неоснователни.

„ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД

1 е осъдено да заплати по сметка на ОС Пазаржик 2 085.08 лв. – ДТ и 892.95 лв. – разноски /разходи за експертизи/, а в полза на адв. Д. С. Т. - 5 551.62 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Й. Й. М. е осъден да плати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД разноски за отхвърлената част от иска от 3.53 лв., както и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, като дружеството го обжалва в частта, с която са уважени исковете за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до присъдените 50 000 лв., и за имуществени вреди от разходи за закупени импланти за цялостна подмяна на тазобедрена става, за потребителска такса в МБАЛ Пазарджик АД и санитарни материали, за разликата над 1008.10 лв. до присъдените 2016.20 лв., ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, както и допуснати процесуални нарушения, свързани с необсъждането на всички събрани по делото доказателства. Излагат се доводи за това, че ищецът е имал възможност да предотврати ПТП, като е имал видимост към водача на лекия автомобил и съответна възможност да реагира, като предприеме спиране, както и за използвана неподходяща екипировка, която е намалила възможностите му за реакция и устойчивостта на краката.

Жалбоподателят счита определения размер обезщетение за изключително завишен, несъответстващ на характера и степента на доказаните вреди, както и на обстоятелството, че е налице пълно възстановяване. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо това се постанови друго, с което исковете в тези им части бъдат отхвърлени, евентуално да се намали обезщетението за неимуществени вреди с произтичащите от това последици относно разноските. Претендират се разноски за втора инстанция, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна Й. Й. М. оспорва изцяло жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски по представен 2 списък на разноските.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове по чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за неиумеществени и имуществени вреди, причинени на ищеца вследствие ПТП, настъпило на 19.06.2023 г. по вина на Т. А. П. като водач на л. а. Фолксваген Пасат, рег. № ********, за който е била налице валидна застраховка „ГО на автомобилистите“, сключена с ответното застрахователно дружество.

Искът за сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди е предявен като частичен от общо претендирани 70 000 лв.

Исковете по чл.432 КЗ са разгледани като процесуално допустими - предявени след отправено искане от пострадалия, получено от застрахователя на 23.10.2023 г, при липса на плащане от страна на застрахователя, с което е спазено изискването на чл.432, ал.1, вр.чл.380 КЗ.

Безспорно по делото е било и обстоятелството за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на увреждащия автомобил, валидно към датата на произшествието.

Прието е, че е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователното дружество предвид наличието на виновно и противоправно поведение на водача на увреждащия автомобил, като в тази връзка е зачетена задължителната сила на одобрено от съда споразумение от 03.01.2025 по АНД № 1663/24 г. на РС - Пазарджик, с което Т. А. П., се признава за виновен в това, че на 19.06.2023 г. в гр. Пазарджик, при управление на л. а. Фолксваген Пасат, рег. № ********, е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 47 ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство“, като е намалил скоростта си със закъснение, не е спрял и не е пропуснал водача на електрическия мотопед и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Й. Й. М. от гр.

Пазарджик, изразяваща се в счупване на лява бедрена шийка, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Против горните изводи не се излагат оплаквания от страните във въззивното производство, като в осъдителната си част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

3

На база Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.06.2023 г. на ОД на МВР – Пазарджик, показанията на свидетеля Т. А. П., както и от прието заключение по САвТЕ, в първоинстанционното решение е приет за установен следният механизъм на ПТП:

Пътното произшествие е настъпило на 19.06.2023 г., около 13:23 ч., на хоризонтален и равен участък в зоната на кръстовище с кръгово движение при много добра видимост, сухо и ясно време, в гр. Пазарджик, където л. а. Фолксваген Пасат, управляван от Т. П., се движел по платното за движение по бул. „Ген. Гурко“, а по същото време електрически мотопед , „Огеат“, управляван от ищеца, се движел по платното за движение по ул.

„Васил Левски“. Когато ел. мотопедът бил на около 7.15 м. преди мястото на удара и вътре в кръстовището, водачът на л. а. Фолксваген Пасат също е навлязъл в кръстовището. Ударът е настъпил в предната лява част на л. а.

Фолксваген Пасат и съответно в дясната страна на мотопеда. Скоростта на автомобила непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 37 км/ч, а на мотопеда в момента на удара е била около 35 км/ч.

Установено е, че водачът П. е имал видимост към мотопеда, когато последният е бил вътре в кръстовището. Установено е, че пътните знаци по посоката на движение на автомобила преди кръстовището са „Г12 - Кръгово движение“ и „Б1 - Пропусни движещите се по пътя с предимство“, а тези по посока на движение на мотопеда „В 1 - Забранено е влизането на ППС“.

Водачът на автомобила Т. П. е имал техническата възможност да избегне удара с мотопеда, ако го бе пропуснал, докато ищецът не е имал такава възможност в момента, в който автомобилът навлиза в кръстовището.

Причина за настъпване на ПТП е навлизането на л. а. Фолксваген в кръстовището, когато това не е било безопасно, т. е. без да пропусне мотопеда.

На база прието като компетентно изготвено, обективно и неоспорено от страните заключение на СМЕ първоинстанционният съд е приел за установено и следната фактическа обстановка по отношение на получените увреждания:

Като пряка и непосредствена последица от процесния пътен инцидент ищецът М. е получил следните травматични увреждания: закрито счупване на шийката на лява бедрена кост; разкъсно-контузни рани; кръвонасядания; травматични отоци и охлузвания по тялото и крайниците.

След произшествието е бил транспортиран по спешност с линейка до МБАЛ Пазарджик АД, където е приет в отделение по ортопедия и травматология, а на 21.06.2023 г. е опериран, като му е извършено ендопротезиране /цялостна смяна/ на тазобедрена става и заместването й с изкуствена такава. На 25.06.2023 г. ищецът е изписан за домашно лечение.

Възстановяването на пострадалия е преминало през няколко 4 етапа. В първите около два месеца се спазват определени правила, за да не настъпи изкълчване на ендопротезата (напр. не се разрешава максимално свиване в ставата, като при сядане на тоалетна чиния или нисък стол; трябва да се избягва кръстосване на краката и т. н.). Около 1,5 - 2 месеца след операцията пострадалият се придвижва с патерици или проходилка, за да се възстанови мускулната маса и баланс. Пълното възстановяване отнема около 4 - 5 месеца. При ищеца е налице следоперативен белег на лява бедреноседалищна област с дължина от около 15 см.

Относно мекотъканните увреждания екипировката би спомогнала за намаляването им, но относно най-тежкото увреждане счупването на лявата бедрена шийка, носенето на предпазно облекло няма значение, тъй като екипировката за мотоциклетисти няма протектори в областта на трохантерния масив, който представлява най- издадената област в горната част на бедрото.

В открито съдебно заседание вещото лице е обяснило, че срокът за въстановяване е по-кратък, понеже се касае за подменена става с изкуствена, а не за лечение чрез фиксирането й с остеосинтезни винтове.

Решението за лечението се взема от лекарския екип, а пациентът само дава съгласие или не. В случая счита, че проведеното лечение е правилно. Излага становище, че получената травма във всички случаи води до намалена работоспособност.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Свидетелят В. Щ. И., приятел на ищеца, дава показания, че Й. бил в болница около 9 дни; след изписването свидетелят се грижел за него, тъй като той не можел да се справя сам с ежедневните си нужди. Два - три месеца бил с патерици докато проходи нормално. На легло бил около 3 месеца. Знае, че Й. има деца, но те живеели в чужбина. След около 4 месеца ищецът бил възстановен, но изпитвал болка при студено време.

Свидетелят И. Н. Б., който познавал ищеца покрай брат си, който бил негов приятел от детинство. Веднага след като разбрал за инцидента, отишъл в болницата да го види. Може би около месец Й. бил на легло. Едната му дъщеря била при него да му помага, както и неговия приятел В.. Свидетелят посещавал ищеца да му помага веднъж в седмицата, или общо около 4 - 5 пъти. Преди инцидента ищецът работил в строителството, сега не работел, защото не можел да ходи.

При така събраните доказателства се установява по делото, че като пряка и непосредствена последица от ПТП ищецът е получил закрито счупване на шийката на лява бедрена кост; разкъсно-контузни рани; кръвонасядания; травматични отоци и охлузвания по тялото и крайниците.

5

Не се подкрепят от доказателствата по делото твърденията в отговора на въззивната жалба, за това че ищецът е получил мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнанието, както и че е получила повръщане, гадене, виене на свят. Не се установява подобно увреждане от заключението на СМЕ, прието по делото. Страната се позовава на съдебно удостоверение от 30.06.23 г., издадено от съдебен лекар д-р П.. Но в това удостоверение/л.21-22 от първоинист.д./ няма данни за такова увреждане, единствено в тази връзка в същото е посочено, че „има ясен спомен за инцидента“. Няма такива данни и в епикризата, издадена от МБАЛ Пазарджик АД /л. 15 от първоинст.д./, в която е описано състоянието на ищеца при приемането му по спешност в лечебното заведение, напротив, изрично е посочено „не е губил съзнание, отрича гадене и повръщане“.