Определение № 1538 от 10.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1538 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500991 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на "Ти Би Ай Банк" ЕАД,ЕИК-131134023,гр.София, чрез пълномощника по делото юрисконсулт

Д .И., против разпореждане от

17.03.2024г.,обективирано в Заповед № 2501/17.03.24г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,по ч.гр.д.№ 3512/24г.по описа на РС-Пловдив,14-ти гр.с.,в частта,с която е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД за издаване на заповед за обезщетение за забава в размер на 97,64лв.върху просрочената главница и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Жалбоподателят твърди неправилност на атакуваното от него разпореждане на заповедния съд.Оспорва извода на съда,че искането за издаване на заповед за изпълнение за обезщетението за забава противоречи на чл.143,ал.1 от ЗЗП.Иска отмяна на разпореждането като неправилно и моли да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист з а претендираното обезщетение за забава в размер на 97,64лв.Претендира направените по делото разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.413,ал.2 о т ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Пред ПдРС е подадено от "Ти Би Ай Банк" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 о т Г П К против Д. Н. Ч.,ЕГН-**********,*** с предмет вземания,произтичащи от договор за потребителски кредит от 21.11.22г.,които вземания са обявени за предсрочно изискуеми.Претендираните суми по договора за кредит са за невърната главница от 3151.60лв.,възнаградителна лихва от 659,71лв. и обезщетение за забава в размер на 97,64лв. ,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.Към заявлението е приложено копие от договора за потребителски кредит и извлечение от сметка.

За да отхвърли заявлението за част от сумите заповедният съд е извършил проверка по чл.411,ал.2,т.3 от ГПК за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, както и като цяло за неговата действителност.

1

Относно обезщетението за забава заповедният съд е приел, че наред със законната лихва върху просрочените задължения кредиторът начислява обезщетение за забава в размер на договорения лихвен процент,който е 41,05%.Така реално прилагания лихвен процент се равнява на 51,05% с оглед приложението на клаузата на чл.9.1,в която е уговорен размера на възнаградителната лихва и чл.9.4,в който е записано,че се дължи и законната лихва. Двата лихвени процента са приложени заедно върху главницата.Подобна клауза,позволяваща начисляването на обезщетение за забава над законната лихва,е счетена за неравноправна на основание чл.143,ал.1,т.5 от ЗЗП от заповедния съд,защото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да плати необосновано високо обезщетение.Заповедният съд е приел още,че по този начин се заобикаля забраната на чл.33,ал.2 о т ЗПК,което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.143,ал.1 о т ЗЗП. Обосновал е,че законната лихва също не може да бъде присъдена,защото размерът й не се удостоверява от представеното извлечение,съобразно което следва да се разгледа искането.

По изложените съображения и след като е приел,че вземането за обезщетение за забава не може да бъде присъдено,районният съд е отхвърлил заявлението за обезщетение за забава.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд.

Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение,след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение.

По отношение на претендираното обезщетение за забава се установява, че същото се основава на уговорката в чл.9.4 от договора между страните,съгласно която при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва.В уточняващата си молба заявителят е посочил,че за срока на забавата е начислил допълнително възнаграждение по следния начин- договорна лихва върху просрочената главница -41,05% и обезщетение за забавено плащане (лихва за просрочие) в размер на законната лихва върху просроченото задължение (ОЛП+10 пункта или 10%,а от 01.01.23г.-11,42%).

При тези данни съдът намира,че е налице противоречие на договорната клауза на чл.9.4 с разпоредбата на чл.33,ал.2 о т ЗПК,съгласно която,когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.Правилото на закона е императивно и цели да предпази икономически послабата страна в правоотношенията с кредитора от клаузи,предвиждащи заплащането на обезщетение за забава в размери,по-високи от определената по реда на чл.86,ал.2 о т ЗЗД законна лихва.В този смисъл е налице неравноправност на клаузата,въз основа на която се претендира вземането - съгласно чл.145,ал.2,т.5 о т ЗЗП,поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане правилно е отхвърлено.

По изложените съображения, въззивният съд намира разпореждането в отхвърлителната му част за правилно,поради което същото следва да бъде потвърдено, а частната жалба следва да се остави без уважение.

При този изход на спора разноски не се дължат на частния жалбоподател.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.03.2024г.,обективирано в Заповед № 2

2501/17.03.24г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,по ч.гр.д.№ 3512/24г.по описа на РС-Пловдив,14-ти гр.с.,в частта,с която е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД за издаване на заповед за обезщетение за забава в размер на 97,64лв.върху просрочената главница и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3