Решение № 182 от 19.10.2022, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Разград, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20223300500202 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р. С. С. чрез пълномощник против Решение № 400 от 13.06.2022 г. по ГД № 2414/2021 г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен искът за унищожаване на сключен поради грешка Договор от 19.08.2020 г. за дарение на 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес с.

Раковски, ул. *****, общ. Разград, заедно с 2/3 идеални части от построените в поземления имот три сгради с идентификатори ***, *** и ***, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том 4, рег. № 5814, дело № 586 от 19.08.2020 г. на нотариус Роска Иванова с рег. № 378 на НК с район на действие РС Разград. С обжалваното решение е отхвърлен и искът за установяване неистинността като прогласяване нищожност поради противоречие със закона на Пълномощно с рег. № 036 и 038 от 05.08.2020 г., заверено от кмета на с. Раковски, общ. Разград. Ищцата е осъдена да заплати разноски в полза на ответника. Въззивникът счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли да бъде отменено изцяло и да се уважат предявените искове, като се присъдят разноски пред двете съдебни инстанции. На първо място, сочи се, че съдът е разгледал иск за унищожаване на договор на основание грешка, а не е разгледал предявения иск за унищожаване на договора на основание измама. Въззивникът счита, че в исковата молба са изложени ясни фактически твърдения за договорката между страните относно полагане на реални грижи и финансова помощ от страна на ответника. Твърди, че съдът с 1 думи правилно е посочил доказателствената тежест на ищеца, но правната квалификация е погрешна. Съдът е дал невярна правна квалификация, като е разгледал делото по иск с правно основание чл. 27, предл. 3 във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗЗД. На второ място, въззивникът счита, че съдът неправилно е отхвърлил и инцидентния установителен иск.

Навеждат се твърдения, че пълномощното, за което се твърди, че ищцата е запозната едва с представянето му пред районния съд, е косвено доказателство, че ищцата е била умишлено заблудена от ответника. Излага доводи, че от една страна се дава право да се придобие имота „по какъвто друг начин прецени“ пълномощникът, а от друга страна, в т. 4 от пълномощното пише, че се дава право „да подпише нотариален акт за дарение на недвижим имот“. Липсва изложение от съда относно възражението за нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, както и защо нотариалните заверки от кмета на с. Раковски са с непоследователни номера. Сочи се, че е налице нищожно нотариално удостоверяване, поради което и приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот не би могъл да породи присъщите му правни последици. Тези пороци са констатирани от нотариуса, който в нотариалния акт за дарение е написал, че пълномощникът има право да договаря сам със себе си по чл. 38, ал.

1 от ЗЗД, както и че номерата на удостоверяването на подпис и съдържание от кмета на с.

Раковски са последователни – 036 и 037. На трето място, въззивникът излага твърдения, че съдът не е направил аргументиран анализ на всички събрани доказателства, като необосновано е кредитирал показанията на ищцовите свидетели и то само за частта им, потвърждаваща до някакво степен защитната теза на ответника. Необосновано съдът не е кредитирал показанията на свид. Я. относно това, че Р. е очаквала С. да се грижи за нея, нито показанията на свид. О. и свид. М. С., като последната е присъствала при договорката между страните и Н.е за прехвърляне на имота срещу задължението С. да се грижи за баба си (ищцата) и да се върне със семейството си в България. Избирателно е изтълкувано и заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза.

Въззиваемата страна С. Нуфти С., действащ чрез адв. М. Е. е подала писмен отговор.

Изложено е становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззивваемата страна счита, че решението е правилно и съдът е обсъдил доказателствата за всички правнорелевантни факти. Сочи се, че решението е процесуално допустимо, понеже съдът е разгледал главния иск на предявено основание, като ищецът не е възразил против проектодоклада по делото. Не са налице елементите от фактическия състав на измамата, понеже не се констатират действия на ответника, които да бъдат определени като умишлено въвеждане в заблуждение. Правилно е отхвърлен и инцидентният установителен иск, тъй като не са налице нарушения на чл. 37 и чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. В обобщение, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски по делото.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба от ищцата Р. С. С. против С. Н. С..

Страните по делото не спорят и от писмените доказателства се установява, че ответникът е внук на ищцата – син на нейната дъщеря Н.е С. Т.. Ищцата е изложила твърдения, че след 2 смъртта на съпруга си С. Х. С. през 1995 г. и с оглед напредване на възрастта й, започнала да се справя все по-трудно сама. Страдала от различни заболявания, за което й било нужно закупуване на лекарства. Нуждаела се от реални грижи и финансова помощ. Посъветвала се с двете си дъщери и решила да прехвърли правото си на собственост в размер на 2/3 идеални части от имота си в с. Раковски, обл. Разградска на внука си - ответник по делото, за да я гледа и издържа. Документите били изготвени, като й било обяснено, както пояснява в съдебно заседание, че в замяна на прехвърлянето ще бъде гледана и издържана. Ищцата, заедно с дъщеря си Н.е прехвърлили дяловете си от имота на ответника С. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, т. 4, рег. № 5814, дело № 586/ 19. 08. 2020 г. на нотариус с рег. № 378 на НК. След сключване на сделката, внукът й по никакъв начин не се грижел за нея, не й оказвал помощ. В началото на м. юли 2021 г. нейни роднини като прочели нотариалния акт й казали, че е прехвърлила дела си от имота чрез дарение, а не срещу задължение за издръжка и гледане. По този въпрос се посъветвала и с адвокат. Почувствала се излъгана, разговаряла с внука си С., но той не променил отношението си към нея, което закрепило убеждението й, че той умишлено я въвел в заблуждение да му прехвърли дела си, за да я гледа и издържа. Възползвал се от доверието й към него, слабата й грамотност, психическа податливост на внушения с оглед напредналата й възраст, заболяванията й. По този начин той я подвел да сключи сделка, за която считала, че ще има последици ответникът да я гледа и издържа докато е жива, а всъщност се оказало, че не е така. Ако не била въведена в такова заблуждение от ответника С., твърди, че не би сключила сделката.

Претендирала е унищожаемост на осн. чл. 29, ал. 1 от ЗЗД на сключения между нея и ответника договор за дарение с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, т. 4, рег.

№ 5814, дело № 586/ 19. 08. 2020 г. на нотариус с рег. № 378 на НК на собствените й 2/ идеални части от процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Раковски, общ. Разград, обл. Разградска, заедно с 2/3 ид. части от построените в него сграда с идентификатор ***, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***. 3. Тези доводи ищцата е поддържала и в хода на процеса.

Съдът е докладвал делото, приемайки, че е предявен иск с правна квалификация чл.

27, пр. 3 във вр. с чл. 28, ал. ЗЗД – унищожаемост на сключения договор, поради грешка в предмета, възложил е на ищеца доказателствената тежест да докаже изградена погрешна представа/заблуждение за съществените елементи предмет на договора и субективна увереност/ убеждение, а именно, че прехвърля собствеността върху частта от имота на ответника, за да се грижи за нея и издържа. С постановеното по делото решение, съдът е приел, че сочените от ищцата фактически обстоятелства следва да се квалифицират с горепосочената правна квалификация, разгледал е иска и е обсъдил събраните по делото доказателства с оглед предявен иск за унищожаемост на сключения договор за дарение, поради грешка в предмета. Предвид недоказване на субективния елемент от състава – наличие на воля у ищцата, различна от посочената в договора, приел, че иска е неоснователен и отхвърлил иска.

3

При тези данни въззивната инстанция приема, че жалбата е основателна. Споделя изложения довод от въззивника, че районният съд е разгледал недопустимо иск за унищожаване на договор на основание грешка, а не е разгледал предявения иск за унищожаване на договора на основание измама.

Доколкото предметът на делото се въвежда чрез твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявения петитум, то и правната квалификация на иска, съответно преценката за неговата допустимост, се извеждат именно от фактическите твърдения на ищеца и искането, с което сезира съда. Приема се в съдебната практика, че грешката като основание за унищожаване на един договор представлява несъзнавано несъответствие между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение при формиране на волята му за сключване на договора, досежно неговия предмет или лицето с което същата е сключена . Грешка е налице когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярна представа без умисъл, при непредпазливост, дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата. Няма такива твърдения от ищцата, нито са навеждани такива доводи.

Както е прието в Решение № 245 от 7.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 585/2017 г., IV г. о., ГК, волята на страната е опорочена винаги, когато при сключването на договора тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации, съществени качества или количеството на предмета на договора, както и в лицето на насрещната страна (когато договорът е сключен с оглед личността), което е основание за неговото унищожаване.

Волята бива опорочена по различен начин и с различни правни последици в зависимост от това кой е предизвикал невярната представа и кой е знаел за съществуването й. Волята е опорочена от измама, когато невярната представа е предизвикана умишлено от насрещната страна. Измама е налице и когато невярната представа е предизвикана умишлено от трето лице, но насрещната страна е знаела или не е могла да не знае за съществуването й (възползвала се е). Когато релевантната погрешна представа е предизвикана по друг начин, е налице грешка - насрещната страна или трето лице е предизвикало невярната представа без умисъл, при непредпазливост или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата.

В случая в исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е предизвикал у ищцата невярната представа, че ще я гледа и издържа след прехвърляне на правото й на собственост върху имота. Тази заблуда умишлено била предизвикана от него и ищцата сключила договора под влияние на невярната представа, че ще бъде издържана и гледана, т. е. , че от извършената сделка ще настъпят други правни последици. Твърди, че волята й за сключване на договора е била опорочена умишлено от ответника, което представлява твърдение за унищожаемост на договора поради измама. Изхождайки от тези твърдения на ищцата, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв с правно основание по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД. Районният съд е дал погрешна правна квалификация на иска, не е обсъдил релевантните факти, наведени в исковата молба, дал е неточни указания относно релевантните факти и обстоятелства и тежестта на доказване и е постановил решение по 4 непредявен иск с оглед търсената от ищцата защита.