Решение № 983 от 04.09.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. Бургас, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501613 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод депозирана жалба от М. Г. И. от гр. С., ж.к. Д,, бл. *, вх. *, ап. *, със съдебен адрес – гр. София, ул. „6-ти септември“ № 12 – адвокат З. Мазнева против Разпореждане от 07.07.2022г., постановено по изпълнително дело № 218/2020г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Карнобат, с което е изменено Разпореждане от 27.05.2020г. за приемане на разноски по изпълнението по изп. дело № № 218/2020г. в частта за адвокатския хонорар, като съдебния изпълнител е приел разноски по изпълнението за сметка на длъжниците М. Г. И., И. И. И. и Г. И. И. – тримата от гр. София – 550 лева възнаграждение за адвокат вместо претендираното от взискателя Ж. З. С. от гр. В. адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева.

В депозираната пред съда жалба се претендира атакуваното разпореждане да бъде отменено в частта, с която се изменя Разпореждането от 27.05.2020г. за приемане на разноски по изпълнението за разликата от 200 лева до 500 лева, като се посочва, че в тази му част същото е незаконосъобразно. Претендира се Разпореждането от 07.07.2022г. да бъде отменено и да бъде постановено размерът на възнаграждението на адвоката да бъде съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото и 1 всички останали обстоятелства по конкретното дело съобразно критериите по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съобщение за изготвеното Разпореждане от 07.07.2022г. по описа на ДСИ при Районен съд – Карнобат е получено от страна на жалбоподателя – М. Г. И. на дата – 20.07.2022г., а жалбата против това изпълнително действие е депозирана на 02.08.2022г. – видно от поставеното пощенско клеймо, поради което и съдът намира, че е спазен преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В жалбата се посочва, че съдебният изпълнител е приел, че за всеки от изпълнителните листове не следва да се начислява отделно възнаграждение за образуване на изпълнително дело и че взискателят е подал една молба за образуване на изпълнително дело, че делото не е усложнено и не представлява някаква правна и фактическа сложност, а от друга страна е прието, че през цялото времетраене на изпълнителното производство по делото процесуалният представител е следил хода на производството.

Посочва се, че не е съобразено, че същият процесуален представител – адвокат Гонкова-Трайкова е следила производството по делото и в качеството й на процесуален представител на още няколко взискатели – по този начин не е отчетено, че за изпълнението на едно и също задължение се получава неколкократно възнаграждение.

Ответната страна по жалбата – Ж. З. С. в качеството му на взискател в образуваното изпълнително производство не изразява конкретно становище по основателността на депозираната жалба.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил подробни мотиви по отношение на атакуваното изпълнително действие.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на депозирана Молба 26.05.2020г. от Ж. З. С. от гр. В. и представени към нея два изпълнителни листа – от 16.08.2016г. и от 03.09.2019г., изд. от Районен съд – Карнобат, от които е видно, че е осъдена С. Д. Г. да заплати на Ж. З. С. сума в 2 размер от 600 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски по гр. дело № 275/2014г. по описа на Районен съд - Карнобат, както и сума в размер от 2 000 лева, представляваща направените по гр. дело № 867/2015г. по описа на Районен съд – Карнобат разноски.

По делото не се спори, че на дата – 31.05.2019г. С. Д. Г. е починала – видно и от представеното Удостоверение за наследници, изд. на 24.07.2019г. от Столична община и съдебното изпълнение е насочено против нейните трима наследници – М. Г. И. – нейна дъщеря и И. И. И. и Г. И. И. – нейни внуци.

Въз основа на депозираната молба – първоначално е образувано изпълнително дело № 127/2020г. по описа на ЧСИ Александър Дачев с рег. № 853 с район на действие – СГС. Впоследствие по молба на взискателя горепосоченото изп. дело е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ДСИ при РС- Карнобат, като е образувано процесното изп. дело № 218/2020г. по описа на СИС при РС- Карнобат срещу наследниците на починалия длъжник С. Д. Г. - М. Г. И., Г. И. И. и И. И. И..

Впоследствие в хода на изпълнителното производство са присъединени взискателите С. Д. Т., ЗКПУ „Шехово“ /в ликвидация/, И. Д.

Ц., В. Т. В., М. Т. С. и Д. К. Т. за паричните им вземанията срещу новоконституираните длъжници, подробно описани в издадените срещу тях изпълнителни листи.

Видно от данните по делото, длъжниците са редовно уведомени за започналото изпълнително производство и насоченото изпълнение върху процесния имот в с. Д., общ. С. с връчени им ПДИ, като длъжниците Г. и И.

И. са уведомени лично, а по отношение на длъжника - жалбоподател М. И., всички съобщения по делото са й връчвани чрез назначения й от съдебния изпълнител на основание чл. 430 вр. с чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Златко Костадинов.

По делото не се спори, че към молбата за образуване на изпълнителното производство са депозирани Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че Ж. С. в качеството си на взискател е упълномощил адвокат Гонкова-Трайкова да осъществява правна защита и съдействие, като образува и води изпълнително дело за събиране на вземането му от 600 лева по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 3

275/2014г. по описа на Районен съд – Карнобат срещу договорено възнаграждение за адвокат в размер на 350 лева. Представени са и Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че Ж. С. в качеството си на взискател е упълномощил адвокат Гонкова-Трайкова да осъществява правна защита и съдействие, като образува и води изпълнително дело за събиране на вземането му от 2 000 лева по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 867/2015г. по описа на Районен съд – Карнобат срещу договорено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева. При това положение, съдът намира, че договореното възнаграждение на адвокат Гонкова-Трайкова възлиза на обща сума в размер на 850 лева, получена от сбора на двете договорени възнаграждения за адвокат – сума от 350 лева и сума от 500 лева, като видно от представените два договора за правна защита и съдействие (лист 5 и лист 6 от изпълнително производство № 127/2020г. по описа на ЧСИ Дачев с район на действие – СГС) и двете договорени суми са изплатени напълно и в брой към момента на подписване на договорите – тоест – към момента на образуване на изпълнителното производство, тъй като дори и да няма поставена дата на тези договори, то е безспорно, че са представени към момента на образуване на изпълнителното производство.

По делото не се спори по отношение на обстоятелството, че тези разноски са приети от страна на съдебния изпълнител, тъй като общата сума от 850 лева е разпределена за плащане между тримата длъжници, конституирани на мястото на починалата длъжница С. Д. Г., б.ж. на гр. Т. – М.

Г. И., И. И. И. и Г. И. И. и сума в размер на от по 283, 34 лева (283, 34 х 3 е равно на 850, 02 лева) е включена като прието възнаграждение за адвокат в поканите за доброволно изпълнение на всеки един от длъжниците (лист 24, 25 и 26 от изп. дело № 127/2020г. по описа на ЧСИ с район на действие – СГС).

От изпълнителното производство се установява, че е депозирана Молба от М. Г. И. от 04.07.2022г., с която се претендира Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Карнобат да отмени всички извършени досега действия по извършване на публичната продан на недвижимия имот, тъй като те са извършени в нарушение на процесуалните и материалноправните изисквания на закона, като се сочат подробни мотиви за така отправеното искане и от друга страна се претендира на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и 4 чл. 73а от ГПК да се преразгледа въпроса за разноските в изпълнителното производство, тъй като са начислени много по-големи суми за разноски по изпълнението.

В отговор на така депозираната Молба от 04.07.2022г., ДСИ при Районен съд – Карнобат е изменил Разпореждане от 27.05.2020г. за приемане на разноски по изпълнително дело № 218/2020г. в частта за адвокатския хонорар, като са приети разноски по изпълнението за сметка на длъжниците М. И., И. И. и Г. И. – адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева вместо претендираното от Ж. З. С. адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева (или за всеки от тримата длъжници по 183, 33 лева).

На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В конкретния случай е безспорно, че съдебния изпълнител в своето атакувано разпореждане е намалил договореното възнаграждение за адвокат съобразно с фактическата и правна сложност на делото. В своята жалба, М. И. счита, че възнаграждението за адвокат следва да бъде намалено до размера от 200 лева.

На основание чл. 10, т. 1 от на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е за образуване на изпълнително дело – 200 лева, а на основание т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При постановяване на атакуваното Разпореждане от 07.07.2022г., ДСИ при Районен съд – Карнобат е посочил изключително подробно начина, по който е изчислено дължимото възнаграждение за адвокат по цитираната на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е приел, че същото следва да бъде намалено на сума в размер от 550 лева, като е посочила, че изпълнителното 5 производство е продължило повече от 2 години и през цялото време е било необходимо процесуалния представител да следи хода на производството и да прави съответните искания за извършване на действия и справки.

По наведените в жалбата съображения, настоящата инстанция намира следното:

Безспорно е, че няма как дължимото възнаграждение за адвокат да бъде сведено единствено до сума в размер от 200 лева, дължима само и единствено за образуване на изпълнителното производство, тъй като изпълнителното дело е образувано през 2020г. и са извършвани множество процесуални действия, свързани с възможността взискателят Ж. З. С. да удовлетвори своите вземания в размер на обща стойност от 2 600 лева.

Безспорно е и обстоятелството, че вземанията на взискателя не са погасени и процесуалните действия по принудителното изпълнение продължават и следва да бъде определено възнаграждение за адвокат не само за образуване на изпълнителното производство, но и за водене, защита и съдействие на взискателя в хода на изпълнителното производство. Неоснователно е твърдението, че адвокат Гонкова – Трайкова (процесуален представител на Ж. С.) е следила производството по делото и в качеството й на процесуален представител и на част от останалите присъединени взискатели и по този начин за изпълнението на едно и също задължение получава няколкократно възнаграждение, тъй като се касае за различни взискатели, с различни вземания и встъпили в изпълнителното производство в различни етапи от неговия ход и всеки от взискателите има собствени интереси и не може да се приеме, че процесуалното представителство на един от взискателите ползва всички останали и съответно – не може да се приеме, че предприетите принудителни действия ползват всички останали.

Разпечатката съдържа 36 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d932465f-36eb-4a01-9e9f-082077a6fb84