Решение № 217 от 11.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Румен Петров

Христина Михова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Т. Г. К. като разгледа докладваното от Румен Петров Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201148 по описа за 2023 година Касационното производство е по реда на чл.346, ал.1 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на частните обвинители А. К., П. Б., В. Б., В. Б. и В. Б., чрез повереника им адв.Е. Б. и по жалба на адв.Д. З., в качеството му на защитник на подсъдимия Г. М., против въззивно решение №

127/06.11.2023 г., постановено по внохд № 133/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново.

В жалбата на частните обвинители е посочено, че неубедителни и твърде оскъдни са мотивите на въззивния съд относно приетото отсъствие на евентуален умисъл и неправилното квалифициране на извършеното деяние по привилегирования състав на чл.343а от НК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона, след като е приел, че подсъдимият не е извършил престъпление по чл.342, ал.3 б. „В“ и б. „Б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК, а такова по чл.343 от НК и то като е направил всичко зависещо от него за оказването на помощ на пострадалите, а намаленото, следствие на това, наказание е явно несправедливо. Решението е атакувано и в частта, в която подсъдимият е оправдан да е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като с оглед изключително специфичния механизъм на възникване на пътнотранспортното произшествие, въпреки че загубата на контрол над автомобила е последица от превишената скорост, в случая и двете нарушения на правилата за движение са в причинна връзка с настъпилия резултат, т.е. допустимо е квалифицирането на престъплението едновременно по всяко 1 едно от тях. Претендират да се отмени постановеният съдебен акт и делото да се върне за ново разглеждане, за да може подсъдимият да бъде осъден по първоначално повдигнатото му обвинение, а наказанието да бъде завишено.

В жалбата на защитника са заявени и трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК. Посочено е, че предходните инстанции са допуснали нарушение на нормата на чл.311, ал.2 от НПК при обявяването на съответния съдебен акт и при изготвянето на протоколите от съдебно заседание, които следвало да се изключат от доказателствената съвкупност.

Съществен пропуск представлявало отсъствието на произнасяне по наложената забрана за напускане на страната и по въпроса за временно отнетото с постановление свидетелство за правоуправление. Според защитника неправилната правна квалификация на извършеното от подсъдимия деяния е следствие от изначално неправилно повдигнатото обвинение, тъй като пострадалият Б. Б. е бил жив в период от 13 дни след датата на пътнотранспортното произшествие, при което му е причинена само тежка и средна телесна повреда. Твърди се, че при индивидуализацията на наказанието не съобразено изключително доброто процесуално поведение на подсъдимия в двете фази на процеса, както и че същият никога не е осъждан и не е търпял ефективно наказание лишаване от свобода. При условията на алтернативност претендира да се отмени обжалваното решение и изменената с него присъда, делото да се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения на друг състав на първоинстанционния или на въззивния съд, или да се оправдае подсъдимия поради липса на престъпление, тъй като е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 от НПК, или да се измени решението, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление - по чл.343, ал.3, б.„А“ вр. с ал.1, б.„Б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК, като определеното наказание лишаване от свобода се отложи за изпълнение при условията на чл.66, ал.1 от НК.

Частните обвинители П., В., В. и В. Б.и, в качеството им на наследници /майка, баща и сестри/ на починалия Б. Б. и частният обвинител А. К. не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Повереникът им адв.Е. Б. поддържа жалбата и пледира, че деянието е извършено при условията на евентуален умисъл, без да са налице предпоставките за приложението на привилегирования състав за оказването на помощ, както и че размерът на наложените наказания е занижен, което налагало връщане на делото за ново разглеждане и присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция.

В съдебно заседание подсъдимият Г. М. и упълномощените защитници адв.П. В. и адв.Д. З. поддържат жалбата като акцентират върху наличието на допуснатите отстраними нарушения на процесуалните правила, свързани с изготвянето на протоколите от проведените съдебни заседания.

Настояват за оправдаване на подсъдимия, а и считат, че наложеното наказание е неимоверно тежко, тъй като подобно се налагало при три 2 смъртни случая с навлизане в насрещното платно, а настоящият казус се отнасял до шофирането на автомобила от страна на подсъдимия с негови приятели, което представлявало чисто непредпазливо деяние. По отношение жалбата на частното обвинение намират същата за неоснователна, като молят да се обърне внимание на присъдените разноски за възнаграждение на повереника, които до момента надвишават 70 - 80 000 лв., при отсъствието на каквито и да било доказателства, че пострадалите нямат средства, за да си ангажират адвокатска защита.

Представителят на Върховна прокуратура е на становище, че жалбите на частното обвинение и на защитника са неоснователни. При отсъствието на процесуални нарушения, въззивният съд правилно е приложил закона, като е приел, че подсъдимият е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил едновременно смъртта на едно лице и средна телесна повреда на друго, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите, тъй като е извършил всички необходими и възможни действия за спасяването им. При обоснованата невъзможност за приложението на чл.55 от НК, определеното в хипотезата на чл.54 от НК, при абсолютен баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, наказание лишаване от свобода в средния размер на санкцията е справедлив, включително и кумулативното наказание лишаване от правоуправление.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационните жалби са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, а разгледани по същество частично основателна се явява само жалбата на подсъдимия.

След отмяна с решение № 112/16.09.2022 г. по внохд № 177/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново на първата присъда № 15/07.04.2022 г. по нохд № 144/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен /тъй като мотивите не са подписани от съдията-докладчик, който е бил на особено мнение/, с присъда № 5/24.02.2023 г., постановена от друг състав на Окръжен съд Плевен по нохд № 692/2022 г. подсъдимият Г. М. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 07.05.2020 г., на 270 м. след табелата на с.Ралево, при управление на МПС - л.а. „***“, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.1, т.1, чл.6, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост от 96,01 км./ч. при разрешена такава от 50 км./ч. и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Б., настъпила на 18.05.2020 г. и средна телесна повреда на А. К., изразяваща се в разстройство на здравето 3 временно опасно за живота - до стабилизирането му след спешната хирургическа интервенция, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. с ал.3, б.„А“ и б.„Б“, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим и лишаване от право да управлява МПС за дванадесет години, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.342, ал.3, б.„Б“ и б.„В“ вр. с ал.1 от НК . На основание чл.59, ал.1, т.1, пр.1 и т.2 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане, считано от 08 до 09.07.2020 г., както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, като два дни са зачетени за един ден лишаване от свобода. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски, сумата в размер на - 1 168 лв. по сметка на ОД на МВР - Плевен, 5 715 лв. в полза на бюджета на съдебната власт и 63 300 лв. адвокатско възнаграждение на повереника на частните обвинители.

По протест на прокурор от ОП - Плевен, който не е поддържан в съдебно заседание, по жалба на частните обвинители и жалба от защитника е образувано внохд № 133/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С постановеното въззивно решение, на основание чл.334 т.3 вр. с чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК е изменена присъдата като подсъдимият е признат за невинен да е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.1, чл.6 и чл.20, ал.1 от ЗДвП и в този смисъл е оправдан по така повдигнатото му обвинение, извършеното деяние е преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление по чл.343а, ал.1, б.„Г“, пр.1 вр. с чл.343, ал.4 вр. с ал.3, б. „Б“ пр.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК, намален е размерът на наложените наказания на шест години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим и лишаване от право да управлява МПС за срок от седем години, както и да заплати сумата от 37,10 лв. по сметка на съда и 15 000 лв. адвокатско възнаграждение на повереника на частните обвинители за осъщественото процесуално представителство пред втората въззивна инстанция.

Наведените доводи в двете жалби, макар и съпроводени с диаметрално противоположни искания, позволяват тяхното съвместно разглеждане, като е необходимо приоритетно да се обсъдят възраженията, с които се обосновани твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като наличието на такива обезсмисля извършването на проверка за правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наложеното наказание.

С изм. с ДВ бр.110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г., съобразно разпоредбите на чл.33, ал.7, чл.310 и чл.311 от НПК, съдебните актове се изготвят като електронен документ в единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/ и се подписват с квалифициран електронен подпис /КЕП/. При проследяване на извършените от процесуално, а и от чисто 4 техническо естество действия, следва да се отбележи, че действително присъда № 5/24.02.2023 г. по нохд № 692/2022 г. очевидно е създадена първоначално на хартиен носител и е обявена на страните в 16,48 ч., след което е пренесена в ЕИСС и е подписана с електронен подпис със закъснение от три до шест минути. Не така стоят нещата с атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение. В проведеното на 25.09.2023 г. заседание, след приключване на съдебните прения и предоставяне последна дума на подсъдимия, съдът след проведено тайно съвещание е обявил, че ще изготви съдебния акт в предвидения в закона срок, за което на страните ще бъде съобщено писмено. Атакуваното пред настоящата инстанция решение от 06.11.2023 г. е издадено в писмена и в електронна форма, като е подписано с мастилен и с квалифициран електронен подпис от същата дата. Това се отнася в пълна сила и за всички изготвени по делото протоколи за проведените от двете инстанции съдебни заседания, осъществени след влизане в сила на горепосоченото изменение на закона. Същевременно първоинстанционното производство е образувано въз основа на постъпил на 12.03.2021 г. обвинителен акт, изготвен на хартиен носител и подписан саморъчно от прокурор от ОП - Плевен. В двете въззивни, включително и касационното производство - сезиращите документи също са на хартиен носител, подписани съответно от защитника и от повереника, още повече че и към настоящия момент не съществува възможност за достъп на всички участници в процеса до електронното дело в пълния му обем, очертан в чл.360а - чл.360у от ЗСВ. На тази основа и при отсъствието на каквото и да било разминаване в съдържанието на документите на хартиен и на електронен носител, касационният състав счита, че по-късното генериране на единия от тях, в случая буквално с няколко минути, не съставлява нарушение на процесуалните правила, а още по-малко такова от категорията на съществените, което да води до отмяна на атакувания съдебен акт, тъй като по никакъв начин това не е рефлектирало върху пълноценната реализация на правото на защита на подсъдимия, свързана с предоставянето му на възможност да разбере в какво точно е обвинен и за какво точно е осъден, а още по-малко съдебните актове да са постановени от незаконен състав, както се твърди в жалбата на защитника. Същевременно все още не съществува забрана за паралелно водене на делата на хартиен носител и в електронна форма, за да се приеме, че са допуснати нарушения при постановяване и обявяване на съдебните актове на окръжната и на въззивната инстанция. В този смисъл са и Решение № 97/07.03.2023 г. по н.д. № 54/2023 на ВКС, II н.о., Решение № 171/10.05.2023 г. на ВКС по н. д. № 220/2023 г., III н.о..

Разпечатката съдържа 24 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d932034c-57b9-4725-830a-ce0f356cf9e7