Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 29.02.2024, Районен съд - Златоград

Съд
Районен съд - Златоград
Дело
Гражданско дело 83/2023
Вид
Решение № 17
Подписан
29.02.2024
Състав
Веселина Иванова Димчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 72 · Закон за наследството
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Златоград, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20235420100083 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба депозирана от Н. М. Н. срещу С.

Г. А..

С Определение № 137/06.07.2023 г., постановено по делото, са конституирани като трети лица – помагачи на страната на ответника лицата Г.

С. А. и В. Н. А..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е собственик на реална част с площ от 400 кв.м., разположена в южната част на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на Н., съгласно Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в местността „И.“, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Ливада, целият с площ от 880 кв.м., стар номер 006805, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***; ***; *** и

***. Излагат се съображения, че собствеността е придобита въз основа на изтекла в полза на ищцата придобивна давност, тъй като реалната част от 400 кв.м. е владяна явно необезпокоявана от никого от нея в продължение на повече от 35 г. Сочи се, че ищцата владее процесната реална част като я използва за градина, в която засажда различни селскостопански култури. Облагородила е процесния имот, подравнила го е със специализирана техника и е прибирала и продължава да прибира селскостопанската продукция. Горните действия са манифестирани от нейна страна пред всички, включително и пред ответника по спора. Твърди се, че ищцата е започнала да владее имота предмет на настоящото дело, без да иска съгласието на ответника по спора, имота има естествена денивелация 1 доколкото чрез обработването му се е получила такава. Имотът бил засаждан като и към настоящия момент е засаден с картофи от страна на ищцата, като по този начин същата демонстрирала явно, трайно и несъмнено своене на имота. Сочи се, че след като е установила фактическа власт върху процесната реална част с площ 400 кв.м. с намерение да го свои, е упражнявала явно, непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено владение върху имота за период от над 10 години, демонстрирайки спрямо всички, че владее имота като собствен. В исковата молба се излагат съображения, че в резултат на осъщественото непрекъснато владение върху спорната реална чест с площ от 400 кв.м. земя, ищцата е придобила собствеността върху нея още през 1990 г.

Въпреки че същата е собственик на процесния имот по давност, то ответника по спора се сдобил с титул за собственост на същия, като на 20.03.2023 г. оградил с колове имота включително и частта на ищцата. Започнал да унищожава посева й от картофи и заявил собственически права върху целия имот включително и нейната част. Ищцата сочи, че имотът от който е реална част процесната площ, представлява земеделска земя, поради което не съществува законова забрана за придобиването й по давност/като такава забрана не е предвидена дори за имот, който не отговаря по площ на минималните размери за площта на земеделските имоти - ниви, ливади, лозя и овощни градини, предвидени в чл. 72 ЗН (чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ), поради което е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на процесната реална част. При тези твърдения, моли съдът да се произнесе с решение с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на реална част с площ от 400 кв.м., разположена в южната част на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на Н., съгласно Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в местността „И.“, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Ливада, целият с площ от 880 кв.м., стар номер 006805, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***; ***; *** и

***.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Г. А., с който се изразява становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но по-същество неоснователен. Ответникът оспорва твърдението, че ищцата е станала собственик на 400 кв.м. от процесния имот, като сочи, че същата никога не е владяла твърдяната от нея реална част, никога не е обработвала тази площ и не е добивала селскостопанска продукция. В отговора се твърди, че между страните няма спор по отношение на този имот и се излага предположение, че ищцата е сгрешила номера на имота и погрешно е завела настоящето дело, тъй като видно от исковата молба и уточняващата молба, ищцата сочи, че процесния имот с идентификатор *** е със стар номер 006805, което според ответника е невярно, защото имот с номер 006805 е с площ от 5.979 дка и е записан като Общинска частна собственост. Според ответника ищцата след като твърди, че е станала собственик на реална част с площ от 400 кв.м. от имота, който е имал стар номер 006805, следвало да предяви претенцията си към Община Н., а не към него. Ответникът твърди, че на 19.08.2022 г. е станал собственик на целия имот с площ от 880,00 кв.м., с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. С., въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот 2

№ 24, том 2, рет. № 2660, дело 207/2022 г. по описа на нотариус К. К. с peг. № 734 на НК, с район на действие района на PC-З. Имотът бил дарен от родителите му Г. С. А. и В. Н. А.. Сочи се още, че конституираното трето лице помагач Г. С. А. на страната на ответника С. Г. А., е доказал собствеността върху процесния недвижим имот по силата на Решение № 13/05.04.2021 г. по гр.д. № 238/2020 г. по описа на PC-З., влязло в законна сила на 27.04.2021 г., съгласно което е признато за установено по отношение на Община Н., че Г. С. А. е собственик въз основа на давностно владение с начало 1980 г. на ПИ с площ от 880 кв.м., попадащи извън урбанизираната територия на гр. Н., обл. С., образувано ПИ с пл. № 474 по кадастралния и регулационния план на гр. Н., одобрен със Заповед № РД- 23/12.01.1987 г. и последно изменен с № 496/30.10.2017 г. на ОБС - Н. - 168 кв.м. и 712 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КВС на гр. Н., ведно с построената в имота, в частта от ПИ с идентификатор *** селскостопанска постройка от 9 кв.м., при граници и съседи: на север - улица; на изток - УПИ 1-474, кв.

58; на юг — УПИ VI и VII, кв. 58, като процесният имот е повдигнат в червено-розов цвят и оконтурен със зелени линии на скицата от геодезическото заснемане, приложена по делото - приподписана от съдиядокладчик, като неразделна част от решението. Ответникът твърди, че още от много малък, откакто се помни, до ден днешен той и родителите му ползват и владеят имота, като собствен и никой не ги е притеснявал и предявявал претенции за собственост върху него или за части от него. В имота няма обособена част за градина, а представлява кошара с ливада около нея, като ищцата не е ползвала имота и в същия няма никакви нейни насаждения, включително и твърденията, че понастоящем в този имот е имало засадени от нея картофи. По тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК са депозирани отговори и от конституираните трети лица помагачи на страната на ответника, които оспорват предявения иск, по съображения идентични с изложените от ответника С. Г. А..

Претендират разноски за производството.

С протоколно определение от 18.10.2023 г., съдът на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК е приел изменение на предявения иск, като същият се счита предявен по отношение на реална част с площ от 270 кв.м., разположена в южната част на ПИ с идентификатор *** по КККР на Н., повдигната в жълт цвят на скица към заключението на СТЕ, изготвено от в.л. инж. Д. С. на л. 91 от делото.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен положителен, установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване по отношение на ответника С. Г.

А., че ищецът Н. М. Н. е собственик на реална част с площ от 270 кв.м., повдигната в жълт цвят на скица към заключението на СТЕ, изготвено от в.л. инж. Д. С. на л. 91 от делото, разположена в южната част на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на Н., съгласно Заповед № РД-1875/19.11.2021 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в местността „И.“, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Ливада, целият с площ от 3

880 кв.м., стар номер 006805, при граници и съседи имоти с идентификатори:

***; ***; *** и ***, придобита на основание давностно владение.

За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да е да установи по делото пълно и главно правото си на собственост върху процесната реална част с площ от 270 кв.м., разположена в южната част на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на Н., съгласно Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в местността „И.“, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Ливада, целият с площ от 880 кв.м., стар номер 006805, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***; ***; *** и

***, придобито на въведеното основание - придобивна давност, т.е. че е упражнявал в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота, който е считал за собствен.

Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Външен, обективен признак на владението е упражняването на фактическа власт.

Твърдението на ищцата за упражнявана фактическа власт върху процесната реална част се оспорва от ответника. За установяване на този факт по делото са събрани гласни доказателствени средства от които се формират две групи свидетели.

От показанията на свидетелите В. А. Ш. (без родствена връзка със страните по делото), Е.А. К. (без родствена връзка със страните по делото) и А.В. Г. (снаха на ищцата при което показанията на последната съдът цени при условията на чл. 172 ГПК), се установява, че ищцата упражнява фактическа власт върху процесната реална част в продължение на период по-дълъг от 30 години, като ползва имота за градина – засаждане на картофи и други селскостопански култури. За да достигне до този извод съдът анализира показанията на посочените свидетели, както следва: св. Ш. притежава имот в непосредствена близост до имота, в който се намира жилищната сграда на ищцата, поради което същият има преки и непосредствени впечатления върху нейните действия, доколкото същият минава през процесната площ за да достигне до своя имот. Св. Ш. сочи, че до преди Г. (С. А. – баща на ответника) да загради процесната площ, ищцата в продължение на повече от 30 години я е използвала за нива за засаждане на картофи. В същия смисъл са и показанията на св. К., който сочи, че именно той преди около 30 години е бил извикан от ищцата за да заравни мястото, което е било дере с подпорна стена и едва след насипване с пръст се е оформило като градина, която ищцата засаждала с картофи до момента в който достъпът й бил ограничен с поставената ограда. Изцяло в съответствие с показанията на тези свидетели са и показанията на св. Г. (ценени при условията на чл. 172 ГПК), която посочва, че знае от свекърва си, че е облагородила и обработва процесното място, малко след построяване на къщата им. След като св. Г. е заживяла в дома на ищцата са започнали заедно да извършват селскостопанската работа, като в продължение на дълги години, необезпокоявани от никого са обработвали 4 процесната площ - ангажирали и тежка техника, за да я дооформят като градина, тъй като е било стръмно и искали да го изравнят. Имало и много камъни, които дори с колички отстранявали на ръка. За тях било изключителна изненада поставянето на ограда от страна на семейството на ответника, при което бил възпрепятстван достъпа да парче земя с формата на триъгълник, което попадало в средата на тяхната градина.