Решение № 260251 от 11.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№260251 гр. Пловдив, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII с-в, в публичното заседание на осми март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА при секретаря Елена Неделчева, като разгледа докладваното гр. дело № 16119 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 260874/18.03.2021 г., постановено по гр. д. № 16119/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, VII с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: поземлен имот № ******, за който е отреден УПИ **** в кв. *** по плана на гр. ******, община ****, обл. ****, ул. *****, ведно с находящите се в имота сгради, а именно сграда № ******, **** и *****.

В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесните недвижими имоти, на основание чл. 346 ГПК е приета за съвместно разглеждане претенцията на ищцата М.Т. срещу ответницата Г.К. с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата в размер на 3600 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 12.01.2020 г. - 08.07.2021 г., ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В същия срок е приета на основание чл. 346 ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производство претенцията на Г.К. срещу М.Т. с правно основание чл.

30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата в размер на 69 940 лева, представляваща извършени подобрения от ответницата в процесния недвижим имот със съгласието на ищцата за периода 2006 г. - 2021 г.

Районен съд Пловдив, VII гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ /л.96-л.103/ се установява, че допусната до делба жилищна сграда се явява неподеляема. Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило обща пазарна цена на допуснатите до делба недвижими имоти на 132 001 лева.

В хода на съдебното дирене е изготвена допълнителна СТЕ /л.105-109/. Според заключението на вещото лице, пазарният наем на 5/6 ид. части от допуснатите до съдебна делба недвижими имоти за периода 12.01.2020 г. – 08.07.2021 г. възлиза на сумата в размер на 3 411 лева.

В хода на съдебното дирене е изготвена и втора допълнителна СТЕ /л.138 - 143/, оспорена от ищцовата страна. Според заключението на вещото лице, стойността на извършване на твърдените от ответницата подобрения са следните: към годината на извършване: 46 379 лева, към настоящия момент: 27 992 лев,а увеличената стойност на имота от подобренията възлизала на 42 613 лева.

Съдът кредитира приетите по делото заключения по допуснатите СТЕ и двете допълните СТЕ, като компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани.

По делото са разпитани двама свидетели – С. Т. и Р. К.

Свидетелят С. Т. - ***** на ищцата, си спомня, че познава страните от дълги години. Същият знае, че страните притежават недвижим имот, находящ се в гр. *****.

Имотът бил собственост на техните ****. **** на страните бил починал. Към настоящия момент в имота живеела ответницата, заедно с нейния *** и ****.

Когато свидетелят сключил граждански брак с ищцата, последната се преместила да живее при него. Свидетелят си спомня, че чул разговор през 2006 г. между ищцата, ответницата и нейния *** и *** на страните, че процесните имоти ще бъдат оставени на последните, но Г. трябвало да остане да живее в имота. В последния имало извършени ремонтни дейности. Бил оправен вторият етаж, като ответницата и нейният **** поставили дограма и изолация, изградили баня и тоалетна, кухня и парно отопление. Свидетелят не си спомня кога да извършени посочените дейности. **** на ответницата му казал, че е направил на първия етаж баня и тоалетна. Ищцата знаела за извършените подобрения, като същата давала съгласие за тяхното извършване. Тя не участвала в тяхното финансиране. На долния етаж, освен изграждане на баня, било извършено боядисване. Финансирането за подобренията на втория етаж било извършено от ответницата, като нейните **** й помогнали в началото. Свидетелят посочва, че с ищцата са разведени от **** г.

Свидетелката Р. К. - **** на страните, си спомня, че през 1989 г. тя и нейният **** построили къща, находяща се в гр. ****. Двамата живели в нея десет години, след като я напуснали и там останали да живеят *** на свидетелката и ***** - страните в производството. Свидетелката посочва, че **** и починал през **** г., а нейната *** - през **** г. Преди две години свидетелката напуснала къщата и в нея останали да живеят ответницата и нейният ***. След смъртта на *** на свидетелката, *** на ответницата поискал да закупи дела на ищцата, но последната не се съгласила. Преди да напусне сградата, свидетелката поискала ищцата да дойде да живее при нея, но ***на ответницата не й позвлил.

Свидетелката си спомня, че между страните не са водени разговори за ползване на имота и за извършване на ремонтни дейности. Такива били извършвани с парите на нейната ****, които останали в наследство. На втория етаж **** на ответницата извършвал ремонтни дейности, без да уведоми свидетелката. Последната не знаела по какъв начин са финансирани ремонтните дейности. През периода, в който свидетелката живяла в къщата, на първия етаж била ремонтирана една стая с нейни средства.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

По способа за извършване на делба:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл.

349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

В настоящия случай, от приетата и неоспорена от страните СТЕ несъмнено се установи, че един от процесните недвижими имоти представлява жилище, а останалите прилежащи към него терен и сгради, както и че жилището се явява неподеляемо.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че делбата на процесните имоти не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, поради което следва да бъде извършена чрез изнасянето на имотите на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права, а именно: 5/6 част за ищцата и 1/6 ид. част за ответницата.

По претенцията на ищцата М.М.Т. с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС:

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от един от съсобствениците; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалия съсобственик да ползва вещта съобразно нейното предназначение и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни права.

Несъмнено с решението по допускане до съдебна делба на процесните недвижими имоти, се установи, че същият е съсобствен между страните. Както бе посочено между страните не е спорно, а и от показанията на двамата разпитани свидетели, се установява, че ответницата и нейното семейство ползват жилищната сграда, ведно с прилежащите сгради и терен, по който начин се възпрепятстват останалите съсобственици да ползват вещта. От представената по делото нотариална покана, връчена на ответницата на **** г. /л.70/, се установява, че ищцата е поискала ответницата да й заплаща обезщетение за лишаването от ползването на 5/6 ид. части от правото на собственост на процесните недвижими имоти. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на претенцията на ищцата за осъждане на ответницата да й заплати обезщетение за лишаването от ползването на притежаваните от нея идеални части от правото на собственост на процесните обекти. Досежно размера на претенцията по делото бе изслушана допълнителна СТЕ /л.105-109/. Според заключението на вещото лице, пазарният наем на 5/6 ид. части от допуснатите до съдебна делба недвижими имоти за периода 12.01.2020 г. – 08.07.2021 г. възлиза на сумата в размер на 3 411 лева.

Поради всичко изложено съдът намира, че следва ответницата Г.К. да бъде осъдена да заплати на ищцата М.Т. сумата в размер на 3411 лева, представляваща обезщетение за лишаването от ползването на 5/6 ид. части от допуснатите до съдебна делба недвижими имоти за периода 12.01.2020 г. – 08.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията – 08.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът следва да бъде отхвърлен за разликата над посочения размер до пълния претендиран от 3600 лева.

По претенцията на ответницата Г.К. с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС:

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за извършените от ответницата подобрения, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) да са извършени подобрения от страна на ответницата и 3) посочените подобрения да са извършени със съгласието на ищцата.

Ответницата подробно е индивидуализирала твърденият от нея за извършени подобрения в приложения – опис от 14.07.2021 г. /л.80 – 89/. Превид направеното от ищцата възражение, че вземанията са погасени по давност, то съдът намира, че безпредметно се явява обсъждането дали са извършени подобрения за периода 2009 г. – 08.07.2016 г. Изложеното се обуславя от приложението на разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, съобразно която с изтичане на петгодишен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Доколкото се касае за претенция за заплащане на обезщетение, то несъмнено претендираните вземания преди 08.07.2016 г. са погасени по давност, предвид на което същите се явяват недължими от ищцата.

С оглед изложеното, предмет на по-нататъчното изложение са следните подобрения, както следва: в двора – полагане на бетон към улицата – през месец октомври 2020 г. в размер на 560 лева, ремонт на водомерна шахта – през месец октомври 2020 г. в размер на 460 лева, полагане на базалтови плочки през месец октомври 2018 г. в размер на 300 лева, електрическа косачка – закупена през май 2018 г. в размер на 210 лева; на първия етаж – изграждане на стена в коридора през месец ноември 2019 г. в размер на 630 лева, боядисване през месец август 2018 г. на стойност 150 лева, ремонт на банята през месец ноември 2016 г. – поставяне на алуминиева стена и прозорец на стойност 940 лева, поставяне на плочки, душ и ремонт на водопровод и канал в размер на 90 лева, поставяне на осветление и тоалетна чиния в размер на 240 лева, поставяне на окачен таван, сифони и бойлер в размер на 350 лева, поставяне на мивка, шкаф, огледало и батерия в размер на 250 лева, труд за ремонта на банята в размер на 1600 лева, на втория етаж - изграждане на декоративна стена през месец септември 2018 г. в размер на 470 лева.

По отношение на електрическата косачка, следва да се отбележи, че същата не представлява подобрение, а движима вещ, доколкото същата не е трайно прикрепена към друга вещ. В случай, че същата е заплатена от ответницата, тя е придобила собствеността върху нея и може свободно да се разпорежда с нея, поради което не се дължи обезщетение от ищцата.