Акт от 12.05.2022, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 32 гр.Габрово, 12.05.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ при секретаря ..ЕЛКА СТАНЧЕВА.. и в присъствието на прокурора .........като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. д. № 14 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от л.св.М.С., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, против изричен отказ за преместване от затвора Плевен в затвора Ловеч, обективиран в Заповед №Л-2409/09.07.2021г. на Главен директор на ГД Изпълнение на наказанията.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт бил в противоречие с Решение №261/17.05.2021г. по АД№954/2020г. на АС Плевен, както и бил издаден извън определения срок и дадените указания от съда в отменителното решение. Липсвали мотиви за становище на началник Отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“, като по този начин не били изпълнени указанията на съда, а липсата на вотиви правела акта необоснован.

Липсвала проверка съобразно чл. 40а от

ППЗИНЗС за данни за поддържане на социални контакти с близките на лишения от свобода С. или с посочените от него лица. Негови близки след смъртта на баща му били неговата сестра Х.С., която била с постоянен адрес *** и племенницата му. Х.С. също желаела преместването на М.С. *** поради здравословните му проблеми и с оглед възможността да пътува по- малко за свиждане с него. Според жалбоподателя тези две посочени от него причини- семейните причини и здравословното му състояние били достътъчни за да се уважи искането му за преместване в Затвора гр. Ловеч и уважаване на жалбата му. Налице били визираните в чл. 62, ал. 1, т.

3 от ЗИНЗС предпоставки за преместване на с. ***. Следвало да се има превид и разпоредбата на чл. 72 от ППЗИНЗС.

Същевременно липсвали законови предпоставки за преместването на М.С. от затвора гр. Бургас в Затвора гр. Плевен съгласно Заповед №л-4862/05.08.2015г. на ГДИН, а от тази дата основанието за преместването му било отпаднало. Следвало да бъде съобразено изтърпяването на присъдата с посоченото в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗИНЗС, като жалбоподателят бил изпълнил всички предписания на ЗИНЗС и искането му следвало да бъде уважено. Твърди се, че неоснователното преместване от затвора Ловеч в затвора Плевен е ограничило възможността за свиждане на сестрата и племенницата на л.св., които след смъртта на майка му единствени са имали възможността да се възползват от правото на свиждане по определения график за месеца. Твърди се още, че не са взети предвид здравословното състояние на л.св. по медицински картон, а болницата в Ловеч е специализирана, както и условията за изтърпяване на наказанието в затвора Ловеч са по-благоприятни предвид заболяванията му.

Твърди се, че не са съобразени нормите на чл.32 ал.1 от Конституцията на Република България и чл.40 ал.1 и ал.2 т.3 и т.4 от ЗИНЗС, като подкрепата на роднини и близки по време изтърпяване на наказанието има положителен ефект за съхраняване на личността на лицето, изтърпяващо наказанието, за по-лесното му понасяне като цяло и за по-пълноценното постигане на целите на самото наказание. Сочи се, че не е съблюдавана и разпоредбата на чл.72 от ППЗИНЗС, с която законодателят е възложил на администрацията на затвора да съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят. Твърди се, че дължимата от органа преценка следва да обхване и желанието на л.св. лице да вижда роднините си, което преместването в затвора Ловеч ще улесни.

Претендира се отмяна на оспорената Заповед

№Л-2409/09.07.2021г. на Главен директор на ГД Изпълнение на наказанията ведно със законовите последици, включително присъждане на разноски.

От процесуален представител на ответника е представен писмен отговор, с който са изложени съображения, че жалбата е неоснователна. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат. Моли изричният отказ, обективиран в оспорената Заповед да бъде отменен, като излага подробни съображения в подкрепа на искането, аналогични на тези в жалбата. Счита се, че органът не е правил никакви проверки по исканията, за да събере доказателства с цел да мотивира отказите си. Твърди се, че тези немотивирани откази го поставят в положение да не знае поради какви обстоятелства не може да бъде преместен. Иска се на тези основания жалбата да бъде уважена.

Ответникът, редовно призован не се представлява в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище пр. представител счита жалбата за неоснователна и навежда подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане на разноски- възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд

Габрово, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В оспорената Заповед №1- 2409/09.07.2021г. на гл. директор на ГДИН е обективиран отказ да бъде уважена подадената от л.св.М.С. молба за преместване в затвора Ловеч, т.е. налице е изричен отказ на административен орган, който представлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване. Същият е връчен на л.св.С. на 15.07.2021г., а жалбата срещу него е подадена пред Административен съд Плевен в законоустановения срок за обжалване, от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление рег.№М-964/25.09.2020г., с правно основание чл. 62 ал. 1 т. 3 вр. чл. 58 от

ЗИНЗС, л.св.М.С., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, е поискал да бъде издаден индивидуален административен акт – заповед, по силата на която да бъде преместен от затвора Плевен в затвора Ловеч. В заявлението е посочено, че мотивите за преместването са породени от социални съображения и осъществяване на социални контакти с роднини, близки и приятели, които са препятствани да го посещават в затвора Плевен. Твърди се в заявлението, че са настъпили редици нови обстоятелства, които да са повод за преместването му отново в затвора Ловеч.

До началника на затвора Плевен е изпратено писмо рег.№10326/19.10.2020г. на началник отдел „СДВРП“ при ГДИН, в което е отразено, че следва л.св.М.С. да бъде уведомен, че поредната му молба, съдържаща искане за превод в затвора Ловеч, е получена в ГДИН и в нея не се съдържат нови обстоятелства, които да послужат като основание за разглеждане. Отразено е в писмото, че по случая е в ход съдебно производство с идентичен предмет на делото по жалба на Х.С., сестра на осъденото лице, пред Административен съд Плевен, като след произнасянето му съдебният акт ще бъде изпълнен. Посочено е още, че на основание чл. 90 ал. 5 от ЗИНЗС молбите на л.св. С., несъдържащи нови обстоятелства, ще се оставят без разглеждане.

Така постановения отказ, обективиран в писмо

№10326/19.10.2020г. на началник „СДВРП“ при ГДИН о обжалвано пред АС Плевен, като с Решение №261/17.05.2021г. по АД№954/2020г. на ПАС същото е отменено и делото е изпратено като преписка на началник „СДВРП“ при ГДИН за нова произнасяне по Заявление №М-964/25.09.202г. на М.С..

При новото разглеждане на подаденото заявление №964/25.06.2020г. от л.св. М.С., съобразявайки се с мотивите на отменителното решение на АС Плевен Гл. директор на ГДИН е постановил оспорената в настоящото делото Заповед №Л-2409/09.07.2021г.

По делото се установява също, че със заявление рег.№3105/15.07.2015г. л.св.М.С., изтърпяващ наказание в затвора Ловеч, е пожелал да бъде преместен в Централен софийски затвор, като изрично е посочил, че за друг затвор няма желание. Във връзка с това заявление е издадена Заповед №Л-4862/05.08.2015г. на ВПС Главен директор на ГДИН, с която на основание чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС /наличие на важни съображения, свързани с безопасността на лишения от свобода и сигурността в затвора Ловеч/ е наредено л.св. С. да бъде преместен в затвора Плевен за доизтърпяване на наложеното наказание. Заповедта е обжалвана, като с решение от 16.02.2016г. по адм.дело №9293/2015г. на АССГ е отменена, но при инстанционен контрол решението на АССГ е отменено с решение от 12.01.2018г. по адм.дело №4203/2016г. на ВАС и жалбата на М.С. срещу Заповед №Л-4862/05.08.2015г. е отхвърлена като неоснователна.

Установява се също, че след преместването му в затвора

Плевен л.св. С. многократно е искал да бъде преместен в затвора Ловеч или затвора София, като с писмо рег.№9070/17.09.2016г. молбата за преместване е оставена без уважение; със Заповед №Л-3026/23.06.2017г. на Началник отдел СДВРП при ГДИН е отхвърлена молбата на л.св.С. да бъде преместен в затвора Ловеч или затвора София; с писмо рег.№8308/10.08.2018г. л.св.С. е уведомен, че няма промяна в обстоятелствата и молбата за преместване се оставя без уважение; с писмо рег.№3226/30.03.2020г., във връзка с нова молба за преместване, началникът на затвора Плевен е уведомен, че след отпадане на необходимостта от предприетите мерки свързани с противоепидемичната обстановка в страната и след промяна на обстоятелствата, следва администрацията на затвора да сезира ГДИН с оглед актуална преценка на основанията за удовлетворяване искането на М.С..

От доказателствата по делото е видно, че Х.С. е сестра на л.св.М.С., като последната е с постоянен адрес ***, като тя е на този адрес от 21.08.2001г. Установява се още, че л.св.М.С. е с постоянен адрес ***. Поради важни обстоятелства, свързани със сигурността на Затвора гр. Ловеч, със заповед №Л-4862/05.08.2015г. на ГДИН е наредено преместването на л.св. С. ***.

Установява се от данните по делото, че Х.С. също е подавала молби за преместването на брат й М.С. ***. С писмо рег.№10319/05.11.2019г. С. е уведомена, че молбата й не попада в хипотезата на чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и не може да бъде уважена.

От събраните по делото доказателства се установява, че М.С. е сезирал чрез молби и жалби различни институции във връзка с пребиваването си в затвора Плевен. Събрани са и множество доказателства за извършени свиждания на С. с неговата сестра, с племенницата, както и с други лица.

Видно от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на Главен директор на ГДИН е, че съгласно т.4.6 осъдените лишени от свобода от закрит тип от област Ловеч, Велико Търново, Шумен и Габрово се настаняват в затвора Ловеч и затворническо общежитие „Атлант“ гр.Троян към затвора Ловеч.

От доказателствата по делото се установява също, че л.св.М.С. към момента на подаване на молбата за преместване изтърпява присъда доживотен затвор без право на замяна в затвора Плевен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорения акт, съдът намира, че писмото, в което е обективиран отказ за преместване, е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 62 ал. 5 вр. ал. 1 от ЗИНЗС.

Оспореният отказ, обективиран в Заповед е издаден в писмена форма, при наличие на посочени в Заповедта правни и фактически основания за издаването й.

Молбата на л.св.С. от 25.06.2020г. е с посочено правно основание по чл. 62 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС. Упражняването на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до визираните в чл.

62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС хипотези. Съгласно чл. 62, ал.

1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.