Решение № 164 от 05.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Бургас, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Мила Г. Димова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242100501938 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по повод подадена въззивна жалба от Д. М. с ЕГН-********** чрез пълномощника му адв.Драгнев срещу съдебно решение № 2114 от 17.10.2024г.,постановено по гр.д.№3135/2024г.по описа на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ ИСКОВЕТЕ на въззивника М. против „Медиатор 2015“ ООД с ЕИК-203365903 за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца М. сумата от 10 000 лв.като частичен от общо предявен иск за сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания и засягане на професионалното и лично реноме на ищеца,настъпили в резултат на неверни,клеветнически и позорящи твърдения за него в статия,публикувана от ответника на 15.07.2019г.в сайта „Флагман.бг“ със заглавие :“Рускиня шокира с разказ за смъртта на съпруга си в хоспис в Черноморец“,без посочен автор,както и в резултат на коментарите във форума под нея с №№49,48,47,45,40,31,30,29,28,27,26,16,9 и 6 ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на публикацията до окончателното плащане.

С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се твърди,че съдът в разрез с ангажираните доказателства е приел,че ищецът е потвърдил изявленията в публикацията,а всъщност е обратното- той е отрекъл всичко.Счита,че съдът без доказателства е възприел,че изложеното в статията 1 е истина,а по делото е станало ясно,че журналистката Р. Г.,провела интервюто с Т. К. не е извършила каквито и да било действия за проверка на истинността на дадения монолог от Фейсбук профил с наименование „Т. К.“,а единствено се обадила на ищеца,цитирала му историята и той отвърнал с изявление че „това са глупости“,като разказал на журналистката своята версия на случката.Според въззивника съдържанието на процесната статия приписва на ищеца извършване на престъпление,тъй като Т. К. е твърдяла пред журналиста,че д-р М. е причинил смъртта на съпруга и поради неправилно лечение в хосписа. Тя също така е твърдяла,че ищецът и дал „клофелин“ за да подпише договор и спрямо нея той извършил измама,а допълнително е твърдяла и обстоятелства,свързани с условията в хосписа. Въззивникът счита,че именно тези обстоятелства подлежат на проверка и доказване,каквато не е извършена от ответната медия. Прави се довод,че в показанията на св.К. тя е разказала за своя личен опит в хосписа,но това не разяснява нито едно обстоятелство по случая с Т. К.. В жалбата е направен анализ на събраните доказателства ,като се сочи,че съдът неправилно ги е интерпретирал и е приел за доказани изложените в статията обстоятелства.Счита,че съдът е приложил неправилно и материалния закон,като е приел,че макар изразът „жесток и подъл мошеник“ да е обективно годен да накърни достойнството на ищеца,тъй като изхожда от трето за спора лице,посочено от издателя и коректно препредаден от него,не е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД.Въззивникът счита,че това становище е незаконосъобразно,тъй като медиите,които осъществяват дейността си през интернет,съгласно действащото законодателство- ЗЕТ, носят отговорност за съдържанието,което публикуват/независимо дали е от трети лица/,както и за коментарите,публикувани от трети лица. Отправя се искане до въззивния съд да отмени решението на БРС и вместо него БОС да постанови решение,с което да бъде уважен предявеният от ищеца М. иск. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Въззиваемото дружество е депозирало в срок писмен отговор,в който се оспорва основателността на въззивната жалба,като счита,че съдебното решение на БРС е правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.Заявява,че съдът правилно е приел,че ищецът не оспорва изтриването на коментарите ,чиито номера е посочил в исковата молба,както и че преди публикацията е бил потърсен от журналист на ответното дружество ,а заявеното от него е било правилно възпроизведено в публикацията. Намира за неоснователни твърденията на въззивника ,че по делото не били доказани изнесените в статията факти,тъй като по делото е доказано,че със статията се пресъздава разказ на Т. К. ,както и че се оповестяват факти,събрани и от други източници- С.К.,М.Н.,Марина Влаева и др.По делото не е било оспорено от ищеца авторството на информацията,предоставена на журналиста чрез Месинджър,а св.К. е потвърдила,че познава Т. К. ,а статията пресъздава неин разказ,споделен и със свидетелката.

Направен е анализ на доказателствата,събрани по делото,който според въззиваемото дружество подкрепя извода на съда.Оспорено е твърдението,че с процесната публикация 2 е приписано престъпление на ищеца,като се сочи,че е спазена журналистическата етика,а начинът на поднасяне на фактите,чиято вярност е установена по делото,също не представлява противоправно поведение и не е клеветнически.Счита,че решението на БРС е съобразено и със съдебната практика на ВКС по тези въпроси. Оспорено е твърдението,че ответното дружество е доставчик по смисъла на ЗЕТ,тъй като електронните медии не осъществяват електронна търговия, като по тези въпроси дружеството е изложило становището си пред районния съд и го поддържа. Изтъква се,че ответното дружество няма законово задължение да осъществява цензура на коментари на трети лица,а премахването на коментарите следва да бъде нормативно регулирано на национално ниво. Наличието на коментари под статията не представлява противоправно поведение на медията,а коментарите не са лишени от фактическа основа.Моли решението на БРС да бъде потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски.

С определение № 6796 от 06.11.2024г.,постановено по делото БРС е оставил без уважение искането на ответното дружество за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу определението е подадена в срок частна жалба от „Медиатор 2015“ ООД,в която са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Жалбоподателят счита,че съдът е приложил неправилно чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ без да отчете чл.2 ал.7 от същата Наредба и без да мотивира извода си за прекомерност на адвокатското възнаграждение над 1 300 лв. до реално платените. Моли за отмяна на определението и присъждане на пълния размер на разноските за адвокатско възнаграждение2 700 лв.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна чрез адв.Драгнев,но писмен отговор не е постъпил в законоустановения срок.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен не се явява.Представлява се от адв.Драгнев,който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на въззиваемото дружество.Оспорва частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,се представлява от адв.Ч. и адв.Драгнев,които оспорват въззивната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение.Претендират разноски.Поддържат частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери следното:

Ищецът Д. М. е предявил против „Медиатор 2015“ ООД иск за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 10 000 лева (след прието на 02.10.2024 г. по реда на чл.214 от ГПК увеличение на иска) ,предявен като частичен иск,с пълен размер на исковата претенция20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и 3 засягане на личното и професионално реноме на ищеца, настъпили в резултат на неверни, клеветнически и позорящи твърдения за него в статия, публикувана от ответника на 15.07.2019 г. в сайта "Флагман.бг" със заглавие "Рускиня шокира с разказ за смъртта на съпруга си в хоспис в Черноморец“, без посочен автор, както и в резултат на коментарите във форума под нея с №№49, 48, 47, 45, 40, 31, 30, 29, 28, 27, 26, 16, 9, 6, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на публикацията до окончателното й изплащане.

Ищецът е твърдял,че като управител на „Хоспис М.“ ЕООД стопанисва и управлява находящия се в гр.Черноморец, Бургаска област хоспис М.. В поредица от публикации в електронното издание „Флагман.бг“ (flagman.bg), отговорност за което носи издателят – „Медиатор 2015“ ООД, са били публикувани материали, които преминават всякакви граници, приети за обективна журналистика и етика. Такъв материал представлява процесната статия „Рускиня шокира с разказ за смъртта на съпруга си в хоспис в Черноморец“, публикувана на 15.07.2019 г., без посочен автор.

Според твърдяното в исковата молба,в статията са отправени тенденциозни и злонамерени нападки за неетично и непрофесионално отношение на ищеца към пациенти,изложени са неверни позорящи обстоятелства за установени негови конкретни неправомерни деяния, клеветнически твърдения ,както и обидни думи и изрази, накърнили честта и достойнството му. Процесната статия била общодостъпна в интернет пространството, поради което била възприета лично от ищеца, както и от неограничен кръг от лица, които я коментирали. Според ищеца, в коментарите към статията също се съдържат множество клевети, обиди, включително и заплахи, които не са премахнати от модераторите на изданието повече от година и седем месеца след датата на самата публикация, а като такива посочва коментари с №№49, 48, 47, 45, 40, 31, 30, 29, 28, 27, 26, 16, 9, 6.

В подадения в законния срок писмен отговор ответното дружество е оспорило иска,като е твърдяло,че няма противоправно поведение от негова страна, тъй като посочените от ищеца цитати са изнесени от контекста на материала в цялост,медията е възпроизвела разказа на трето лице,няма обидни изрази и клеветнически твърдения, тъй като изнесените в публикацията факти са верни. Твърди, че екипът на медията е потърсил и публикувал всички гледни точки на засегнатите страни при спазване на журналистическата етика и стандарти.Прави също така довод,че верността на изнесените в публикацията факти са били потвърдени и от други източници на информация като С.К., М.Н., С.Б.. По отношение на претенцията за непозволено увреждане в резултат на обидни и заплашителни коментари под процесната публикация ответникът счита, че не носи отговорност за коментари на трети лица, а и ищецът не е поискал премахването им.Медията е изтрила процесните коментари на 19.11.2021г.,преди завеждане на иска.Според ответника, дейността на ищеца като публична личностпредседател на Националната асоциация на хосписите е обект на засилен медиен интерес още преди процесната публикация и следва да проявява по4 голяма толерантност към публикациии и критики,в какъвто смисъл е практиката на ЕСПЧ,на която се позовава. Оспорено е и твърдението на ищеца,че е претърпял неимуществени вреди,тъй като не е налице противоправно деяние,както и причинно-следствена връзка между публикацията,коментарите на читателите и твърдените от ищеца вреди.

Правилно и в съответствие с изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и отправеното с петитума искане за съдебна защита,БРС е дал правна квалификация на предявените искове по чл.49 ЗЗД вр.с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр.с чл.45 ЗЗД е за заплащане на обезщетение на претърпени от ищеца неимуществени вреди,претърпени от процесната публикация и коментарите под нея,в електронното издание –www.flagman.bg,принадлежащ на ответното дружество.

Правилно и законосъобразно БРС е съобразил от правната страна на спора,че в чл. 39 - 41 от Конституцията на РБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация,в това число и правото да изрази и отстоява своето мнение,да предава и съобщава мнения,идеи или информация,независимо от начина на изразяване. В правната доктрина и съдебната практика се приема безпротиворечиво,че това право не е абсолютно,а основанията за ограничаването му се съдържат в разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 КРБ прогласява недопускане на злоупотреба с права, както и упражняването им, ако накърняват права или законни интереси на другиго,като чест, достойнство и добро име,които могат да бъдат накърнени чрез обида или клевета/разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление/.