Решение № 113 от 09.07.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Сливница, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20251890100883 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Л. В. М., чрез адв. Б.

К. – САК, с която същият е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника „Б.К.Б.“ ЕАД, ЕИК *** /предишно наименование „К.И.И.Б.“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „******“ № 21, Бизнес център „***** 6“, ет. 2, представлявано от З.Н.Д., М.А.Г. и М.К., че всички парични вземания, произтичащи от Изпълнителен лист от 30.08.2010 г., издаден по ЧГД № 463/2010 г. по описа на РС-Сливница и търсени от него в хода на ИД № 67/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Каримов, рег. № 792, а именно: 1250 лева – главница; законна лихва върху главницата, считано от 11.01.2017 г. до окончателното й изплащане, която към 21.07.2025 г. възлиза на 1177,20 лева;

1052,25 лева – законна лихва върху главницата към 11.01.2017 г.; 187,50 лева – договорна лихва; 133,16 лева – разноски по гражданското дело; 230 лева – юрисконсултско възнаграждение; 98 лева – разноски по изпълнението, както и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Георги Каримов в размер на 410,90 лева към 21.07.2025 г., се явяват погасени по давност към 27.05.2025 г.

(датата на образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ Георги Каримов).

Ишецът твърди, че на основание чл. 110 от ЗЗД възразява, че всички парични вземания, произтичащи от Изпълнителен лист от 30.08.2010 г., издаден по ЧГД № 463/2010 г. по описа на РС-Сливница и търсени от него в хода на ИД № 67/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Каримов, рег. № 792, се явяват погасени по давност към 27.05.2025 г. (датата на образуване на 1 изпълнителното производство пред ЧСИ Георги Каримов). Сочи, че процесният изпълнителен лист е издаден на 30.08.2010 г., а първото изпълнително производство, целящо събирането на вземанията, обективирани в същия, е образувано едва през 2016 г. – ИД № 3394/2016 г. по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова, рег. № 928, т.е. предвиденият в чл. 110 от ЗЗД 5-годишен давностен срок за погасяване на вземането, който в случая е започнал да тече от датата на издаване на изпълнителния лист, още към момента на образуването на изпълнителното производство пред ЧСИ Магдалена Стоянова, вземанията, обективирани в същия, са били погасени по давност.

Ищецът сочи, че изпълнителното производство пред ЧСИ Стоянова е прекратено с постановление на ЧСИ, поради перемирането му, на 19.12.2022 г.

Твърди, че последното реално извършено изпълнително действие, годно да прекъсне изтичането на давността за търсените от него вземания, е извършено на 28.03.2018 г., когато ЧСИ Магдалена Стоянова е наложила запор върху банковата му сметка, както и че след тази дата ЧСИ Стоянова не е извършвала нови валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат изтичането на давностния срок за процесните вземания, поради което към момента на образуване на ИД № 67/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Каримов, всички вземания, търсени от ищеца в хода на същото, според него се явяват погасени по давност. Уточнява, че след 28.03.2018 г. взискателят е искал, а ЧСИ е насрочвал извършването на изпълнителни действия, но до прекратяването на производството пред ЧСИ Стоянова, нито едно такова действие реално не е извършено. Цитира т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение“, т.е. отправянето на искане за извършване на изпълнително действие, което впоследствие реално не е извършено, не е годно да прекъсне изтичането на погасителната давност.

В исковата си молба ищецът излага становището си, че незаконосъобразно би било и принудителното събиране, от страна на ЧСИ, на търсените от ищеца суми за разноски и такси във връзка с изпълнителното производство, тъй като без наличието на подлежащи на принудително събиране вземания, поради погасяването по давност на същите, липсва и основание от него да бъдат събрани сторените от взискателя разноски във връзка със събирането на същите, както и таксата за ЧСИ, по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Представени са писмени доказателства.

Ответното дружество, „Б.К.Б.“ ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт С. П., са представили в срок писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, в който същите признават предявения иск, като го намират за основателен. Молят съда да прекрати съдебното дирене и да постанови 2 решение съобразно признанието на иска на основание чл. 237 ГПК, като вземе предвид разясненията, дадени в Решение № 20 от 07.04.2014 г. на ВКС по гр.д.

№ 5289/2013 г., I г.о., ГК.

Във връзка с претендираните разноски в производството по делото, от ответното дружество молят съда да приложи нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, а в условията на евентуалност – да присъди минимално адвоктаско възнаграждение, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и на основание тяхно възражение, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът – редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище по делото от неговия процесуален представител – адв. Б. К., в което същият заявява, че, предвид направеното от ответниците признание на иска, моли да бъде прекратено съдебното дирене и съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

Настоява ответното дружество да възстанови всички разноски, сторени от ищеца в настоящото производство, предвид обстоятелството, че единствената причина доверителят му да предяви процесния иск са действията на ответното дружество, изразяващи се в опит за принудително събиране на процесните вземания, след като същите са били погасени по давност.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно положение. Това, като последица, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка, признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237, ал.1 ГПК/.

В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237 ал.1 от ГПК.

От ответното дружество са направили изрично изявление за признание на иска по чл. 439 от ГПК, обективирано в отговора на исковата молба /л. 4448/.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът следва да прекрати съдебното дирене, т.е. да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи 3 въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. /в този смисъл: Решение № 20/07.04.2014 г. на ВКС по гр.д.

№ 5289/2013 г., I г.о., ГК/. По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил нарочно искане в тази насока /обективирано, както в исковата молба, така и в молба вх. № 2548/15.04.2026 г./, като е представил и списък по чл. 80 от ГПК . По делото са налични доказателства за сторени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото му от адв. К. процесуално представителство в рамките на настоящото производство в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева (613,55 евро), като във връзка с направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът ще присъди на ищеца сумата в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева за адвоктаско възнаграждение, определена от настоящия съдебен състав при условията на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът ще присъди на ищеца и сумата от 185,96 лева /95,08 евро/, които, видно от представеното по делото преводно нареждане, същият е внесъл по сметка на РС-Сливница като държавна такса.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като, въпреки, че са признали иска, ответниците, с поведението си, са дали повод за завеждане на делото, доколкото през 2025 г. са предприели действия за образуване на изпълнително дело № 67/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Каримов, рег. № 792, за събиране на процесните вземания, когато същите вече са били погасени по давност.

Считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България е еврото при фиксиран валутен курс 1 евро = 1,95583 лева - арг. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в България. Поради това в диспозитива на настоящото решение сумите следва да бъдат посочени в евро и в левовата им равностойност.

Така мотивиран и на основание чл. 237 и сл. ГПК, Районен съд – Сливница

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, във вр. чл. 124 от ГПК, по отношение на „Б.К.Б.“ ЕАД, ЕИК *** /предишно наименование „К.И.И.Б.“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „******“ № 21, Бизнес център „***** 6“, ет. 2, представлявано от З.Н.Д., М.А.Г. и М.К., че всички парични вземания, произтичащи от Изпълнителен лист от 30.08.2010 4 г., издаден по ЧГД № 463/2010 г. по описа на РС-Сливница и търсени от него в хода на ИД № 67/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Каримов, рег. № 792, а именно: 1250 лева – главница; законна лихва върху главницата, считано от 11.01.2017 г. до окончателното й изплащане, която към 21.07.2025 г. възлиза на 1177,20 лева; 1052,25 лева – законна лихва върху главницата към 11.01.2017 г.;

187,50 лева – договорна лихва; 133,16 лева – разноски по гражданското дело;

230 лева – юрисконсултско възнаграждение; 98 лева – разноски по изпълнението, както и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Георги Каримов в размер на 410,90 лева към 21.07.2025 г., се явяват погасени по давност към 27.05.2025 г. (датата на образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ Георги Каримов).

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 от ГПК, „Б.К.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „******“ № 21, Бизнес център „***** 6“, ет. 2, представлявано от З.Н.Д., М.А.Г. и М.К., ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Л. В. М., ЕГН **********, сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева (383,47 евро /триста осемдесет и три евро и четиридесет и седем евроцента/), представляваща адвоктаско възнаграждение за осъщественото на същия процесуално представителство по делото, както и сумата от 185,96 лева /сто осемдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/ (95,08 евро /деветдесет и пет евро и осем евроцента/), представляваща внесена от ищеца държавна такса по сметка на РС-Сливница за образуване на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Препис от настоящото решение, след влизането му в законна сила, да се изпрати на ЧСИ Георги Каримов, рег. № 792.