Определение № 129 от 23.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. София, 22.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Частно касационно търговско дело № 20248003900057 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „КМТ“ ЕООД, ЕИК 121269325, гр. София, чрез представляващия дружеството управител – С. Й. Н., против определение № 385 от 20.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 298/2023 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу определение № 268 от 10.04.2023 г. по в. гр. д. № 29/2023 г. на Ловешки окръжен съд. С първоинстанционното определение е постановено прекратяване на производството по делото и присъединяването му към в. гр. д. № 197/2022 г. по описа на същия съд, двете образувани по въззивна жалба на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД против решение № 260163 от 10.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1100/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч, и по въззивна жалба на „КТМ“ ЕООД против решение № 260003 от 10.02.2022 г. по гр. д. № 1100/2020 г. на Районен съд – Ловеч, постановено по реда на чл. 250 ГПК.

Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение, като обосновава допустимостта на подадената от него въззивна частна жалба единствено с аргументи за неправилността на първоинстанционния акт поради липса на законовите предпоставки за съединяване на в. гр. д. № 29/2023 г. и в. гр. д. № 197/2022 г.

Ответникът по частната жалба – „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, чрез процесуален пълномощник, счита същата за недопустима, евентуално – за неоснователна, по съображения за правилност на въззивното определение поради необжалваемост на първоинстанционния съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, 1 след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима, като насочена против подлежащ на обжалване пред ВКС акт на въззивен съд, подадена от легитимирана страна и депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Неоснователни в тази връзка са твърденията на насрещната страна за недопустимост на частната жалба, обосновани с допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 284, ал. 2 ГПК и чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Макар и да е наименувана „касационна“, настоящата жалба е с характер на частна и производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което сочените разпоредби не намират приложение.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съставът на въззивния съд е оставил без разглеждане подадената от „КМТ“ ЕООД частна жалба, преценявайки я като процесуално недопустима, поради обстоятелството, че има за предмет съдебен акт, който не е преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК и за него не е предвиден самостоятелен инстанционен контрол. Допълнително е посочил, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 126 ГПК, както е приел първоинстанционният съд, защото не е налице инициирано от страните „покъсно заведено дело“ по смисъла на тази разпоредба, а служебно образувано от съда въззивно производство по чл. 80, ал. 10 ПАС, макар предпоставките за повторно образуване на въззивно производство да не са били налице.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. На самостоятелно обжалване с частна жалба подлежат визираните в чл. 274, ал. 1 ГПК две групи определения – преграждащите развитието на производството, и тези, за които в закона изрично е предвидена възможност да бъдат обжалвани. Разпоредбата на чл. 213 ГПК допуска възможността за служебно съединяване на искове в едно общо производство и постановяване на общо решение по тях при висящност на няколко дела с едни и същи страни или при връзка между делата. Прилагането на тази разпоредба от съда не прегражда развитието на нито едно от делата, а в чл.

213 ГПК не е предвидена изрично обжалваемост на определението за служебно съединяване на исковете. Прекратяването на производството по в. гр. д. № 29/2023 г. е последица от прилагането на чл. 213 ГПК и не съставлява самостоятелен съдебен акт, попадащ в обхвата на прекратителните определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Предвид горното, преценката на въззивния съд за процесуална недопустимост на частната жалба, с която е бил сезиран, е извършена при спазване на относимите процесуални правила и липсва основание за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Като ирелевантни за настоящото частно производство по чл. 274, ал. 2 ГПК 2 следва да се преценят доводите в частната жалба относно липсата на предпоставките за съединяването на двете дела и връзката между тях, тъй като сама по себе си евентуалната неправилност на съдебния акт не обосновава допустимост на обжалването.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 385 от 20.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 298/2023 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3