Определение № 2489 от 27.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2489 гр. В., 27.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа доклад.ото от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100501309 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образу.о е по повод въззивна жалба на О. В., представля.а от Кмета И. П. срещу Решение № 1291 от 19.04.2023г. по гр.д. № 11106/2022г. по описа на ВРС, 50-ти състав, с което на осно.ие чл. 49 и чл. 84 от ЗЗД въззивната о. е осъдена да заплати на А. П. В. с ЕГН ********** сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на падане на 08.08.2022 г., поради неизправност на пътната настилка на велоалеята на бул. „Сливница“ близо до спирка „Трансформатора“, посока Центъра в гр. В., представляваща публична общинска собственост на О. В., понесени в причинна връзка с противоправното бездействие на натоварени служители на О. В. по поддръжка на настилката на описания участък, ведно със законната лихва върху сумата от увреждането – 08.08.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 58.19 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи медицински разходи за снабдя.е с медицинско удостоверение и лекарствени продукти на 09.08.2022г., вследствие на същия инцидент, ведно със законната лихва върху сумата от увреждането – 08.08.2022г. до окончателното плащане на задължението.

Въззивната жалба е осно.а на оплак.ия за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, без анализ и оценка на конкретни за случая факти и обстоятелства от значение за формиране на преценката за справедливия размер на обезщетението. Съдържа доводи, че по делото е останал неизяснен въпросът дали към момента на настъп.е на произшествието електрическата тротинетка, с която въззиваемият се е движил е била в изправно техническо състояние, с изправна спирачна система и дали същият се е движил със съобразена скорост, поради което е необосно. изводът, че увреждането е настъпило единствено поради виновно 1 поведение на служителите му. Инцидентът е настъпил в светлата част на деня, при ясно време, като ищецът е имал обективна възможност за възприятие на процесната неравност и да предотврати настъп.ето на вредоносния резултат. В този смисъл посочва, че в случая е налице съпричиня.е и приложение следва да намери разрешението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на неравност на велоялеята и доколкото това не е сторено, съдът е следвало служебно да назначи СТЕ, с която да установи налична ли е процесната неравност или не. При определяне размера на справедливото обезщетение, съдът не е съобразил заключението на СМЕ, установяващо увреждането като контузия на гръден кош и на десен лакът, които травми са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, при отшумя.е на болевите усещания в период от 2-3 седмици, без данни за настъпили усложнения. Не е била затруднена функцията на ръката, нито хватателнатай способност, като увреденият е можел да се самообслужва, без да се нуждае от чужда помощ. При преценка на свидетелските показания съдът не е отчел обстоятелствата по чл.

172 от ГПК, нито заинтересо.остта на свидетелката майка на ищеца Т. В.а. В този смисъл се позовава на завишеност и несправедлив размер на определеното обезщетение. Към процесния период 2022г. МРЗ съгласно ПМС № 37/24.03.2022г. е била в размер на 710 лв., като определеното от ВРС обезщетение възлиза на повече от 4 МРЗ. От друга страна съдът не е обсъдил възраженията по иска за присъждане на законна лихва от датата на деликта.

Същата следва да се присъди от датата на исковата молба, а не от датата на деликта аргумент за което е разрешението по ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС. Отправя искане в тази връзка за постановя.е на решение, с което обжал.ото такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли с извод за неоснователност, а в условията на евентуалност до справедливия размер на обезщетение, съобразно константната съдебна практика.

В отговор на жалбата А. П. В. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава правилност, задълбоченост и законосъобразност на решението. Посочва, че чрез въззивната жалба въззивникът заобикаля процесуалните срокове и компенсира пасивното си поведение при първоинстанционното разглеждане на делото. Оспор.е на представените доказателства не е направено своевременно, поради което обсъждането за първи път във въззивната жалба счита за преклудирано. В тежест на въззивника е било да установи, че пътната настилка, на която е настъпило събитието е била в изправно състояние към датата на инцидента, както и че ищецът се е движил с несъобразена скорост. Установено е по делото, че електрическото превозно средство развива максимална скорост 25 км/час, а от свидетелските показания е установено, че в конкретния участък от велоалеята е обективно невъзможно да се е движил с тази скорост. Присъденият размер на обезщетението счита за доказан и справедлив. Моли поради изложеното решението да се потвърди.

На осно.ие чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, 2 имаща правен интерес от обжал.ето, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съдържателните изиск.ия за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата и отговорите й не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.09.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на осно.ие чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключ.е на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на осно.ие чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3