Решение № 3782 от 15.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3782

Хасково, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА СЛАВЧЕВА РАДЕВА-РАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20257260700661 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от У. Ш. Ю., [държава], срещу Решение №2056/28.02.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. За административния орган не било налице вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Отчитало се положението в страната като несигурно и напрегнато, но не и като безогледно. Анализът на административния орган бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Разглеждали се данни от издадена от самия орган справка, но не се изследвало последното местоживеене в [държава] и региона, в който евентуално ще бъде върнат. Не било отчетено вътрешната закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. Не била изследвана възможността да пътува до конкретно посочен регион на [държава], не били анализирани пречки за установяване в съответната област – от финансов и битов характер, както и евентуални административни и правни препятствия. Решението било в нарушение на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и Съвета от 13 декември 2011г. Превратно било тълкувано и Решение на СЕС от 17 февруари 2009г. по дело С-465/07. Счита се, че при актуалната ситуация в страната може да е подложен на преследване, ако бъде върнат в [държава], поради което били налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. Не било изследвано отклонението от военна служба дали съставлява тежко престъпление и дали има вероятност да му бъде наложено наказание. В практиката си ЕСПЧ приема и че по силата на чл.3 от ЕКПЧ държавата носи отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато. Като не било обсъдено от органа всичко изложено, то съществувала и липса на мотиви в оспореното решение. Известните факти били в преразказ, а изводите били напълно формални. Иска се отмяна на оспореното решение, като преписката се върне на органа с указания.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба рег.№УП 34435/04.09.2024г. по описа на ДАБ жалбоподателят е поискал закрила в [държава], като е съставен регистрационен лист.

Приложени са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 03.09.2024г., регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, декларация за съгласие и декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, съставена е дактилоскопна карта, както и покана за интервю от 03.09.2024г. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут.

С писмо рег.№М-17564/17.10.2024г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

На 04.11.2024г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол – жалбоподателят заявил, че напуснал [държава] на 01.07.2024г. и нелегално влязъл в [държава], където останал около два месеца. Нямал издадени документи в [държава]. На 16.08.2024г. влязъл незаконно в [държава] с група от 15 души, минали през дупка в оградата, после с автомобил тръгнали за С., но ги задържали след половин час. Живял в [населено място], обл.Д., идвал от там, където и останала съпругата му. От [държава] преди това отишъл в [държава], за отиде в Р., за където имал туристическа виза. Със самолет стигнал до М., но не го приели и го върнали в [държава] без да знае причината за това. Не бил сам тогава, много хора върнали и то от различни държави. От [държава] го депортирали в [държава], защото бил влезнал нелегално. Тогава му дали документ, че трябва да влезе в редовната армия – това било през октомври 2023г. Преди това през 2019г. искал закрила в [държава], но го регистрирали и нищо не станало. През 2022г. се върнал в [държава], а в [държава] живял нелегално през 2021-2022г. Не бил арестуван и не бил осъждан в [държава]. Бил а., м. – с.. Нямал проблеми заради етническата си принадлежност или за религията, която изповядвал. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжени групировки. Учил до 11 клас и работел във фурна за хляб. Не бил отслужил, три пъти майка му получавала призовки - през 2020, 2022 и 2023г., но тогава бил в [държава]. Не искал да ходи в армията, брат му бил в армията и вече година и половина не знаел нищо за него. Баща му починал през 2014г. и сега той бил единствен мъж в семейството. През 2021г. паднала бомба в селото им и той бил ранен. В [държава] нямало друг по-спокоен район, където да се преместят. Не бил заплашван, не му било оказвано насилие. Свидетел бил на въоръжени действия и сражения през 2012-2018г., като до момента още се стреляли. Напуснал чак сега, защото само той работел в семейството и не можел да го издържа. Не иска да се върне в [държава] заради войната и защото нямало стабилност. Освен съпругата му в [държава] били майка му, двете му сестри, жената на брат му и неговата дъщеря, имало бомби и те не излизали навън. Нямали пари и не можели да тръгнат.

С Решение №2056/28.02.2025г. на Председател на ДАБ при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от У. Ш. Ю. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 12.03.2025г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 18.02.2025г.

Представена е справка №МД – 02-60/29.01.2025г. – за актуалната обстановка в [държава] след падане на режима на А. към този момент.

С писмения отговор допълнително се представят и приемат като доказателства актуална Справка №МД-02-160 от 14.03.2025г. – относно отбиване на военна служба в [държава], както и Справка №МД-02-77 от 03.02.2025г. – за сигурността в районите, между които Д., след падането на режима.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. Още повече, че самият кандидат не излага такива твърдения. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в [държава]. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай административният орган правилно е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. В този смисъл е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на У. Ш. Ю..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.