Решение № 64 от 15.03.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Стара Загора, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20225500500067 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба с вх. № 823/18.01.2022г., подадена от Е.Ж.С. с ЕГН ********** , с настоящ адрес гр.Р., ***, чрез адв. Н.К. с адрес на кантора: гр.

С.З., ***, офис № 10. ПР0ТИВ Постановление за приемане на разноските на ЧСИ М.Д. с рег. № 865 по изп. дело с № 20218650401298 по описа на ЧСИ М.Д., с която молят да се отмени постановлението, с което ЧСИ М.Д. е отказала да измени постановлението за разноските по горното изпълнително дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение от размера на 500 лева до размера на 405 лева.

На 24.09.2021г. от името на доверителката си получил обжалваното постановление за приемането на разноските, с което съдебният изпълнител се е произнесъл единствено по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя. С постановлението адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя било отказано да бъде намалено от 500 лева на 405 лева.

Доверителката му не е доволна от постановлението на съдебния пълнител по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което от нейно име подава и настоящата жалба.

Твърди, че Постановлението е незаконосъобразно. При разглеждането на жалбата моли да се вземат в предвид следните факти и обстоятелства :

Между същите страни, като длъжник и взискател по същото гражданско 1 дело на PC Раднево с № 125 от 2020 г. е налице и друго изпълнително дело под № 20218650400352 - Въззивно гражданско дело 1017 от 2021 г. на ОС Стара Загора, което е образувано при обжалване на решението по гражданско дело № 125 от 2020 г. на PC Раднево, по което изпълнително дело е приет и адвокатския хонорар в размер на 650 лв. Е.Ж.С., като длъжник и по двете изпълнителни дела, има изрядно процесуално поведение и на практика е заплатила всички дължими суми, за което представя извлечението от ведомостта на изплащане на трудово възнаграждение, което е обект на запори и по двете изпълнителни дела .

Твърди, че след получаването на поканата за доброволно изпълнение по настоящото дело е внесла, преди да се изпълни запора по трудовото и възнаграждение допълнително сумата от 750 лв. и е направила всичко възможно да удовлетвори взискателя по делото.

Сочи, че процесуалният представител на взискателя по настоящото дело е същият и по предното изпълнително дело 20218650400352, и му е служебно известно, че е налице запор на трудовото и възнаграждение и сумите постъпвали редовно. Въпреки, че у взискателя и процесуалният му представител била налице възможност да присъедини изпълнителният лист към предното изпълнително дело, което е и в изпълнение на изискването на чл.442а от ГПК за съразмерност на изпълнителните способи, жалбоподателката посочва, че те не извършили това действие, а било образувано ново изпълнително дело.

Жалбоподателката сочи, че минималният адвокатски хонорар за образуване и водене на Изпълнително дело за сумата от 2559 лв. е 404,56 лв., респективно 405 лв., като настоящото изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност и е започнало с молба за образуване, като предвид че по сметката на ЧСИ били събрани повече от дължимите в поканата за доброволно изпълнение суми, ще завърши само с това процесуално действие на пълномощника на взискателя, което обстоятелство опровергава твърдението на адв. М., че делото е с голяма сложност. Поради тази причина счита, че на взискателя се дължи адвокатски хонорар в размер на минимума по Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения - 405 лв.

В случай, че ответната страна поиска разноските за представителство пред Окръжен съд Стара Загора в размер повече от 200 лв. прави и възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.

Моли съда да отмени постановлението за приемане на разноски на ЧСИ М.Д., с peг. № 865, по изп. дело с № 20218650401298 по описа на ЧСИ М.Д. в частта над минималния размер на адвокатското възнаграждение определен в Наредба № 1 за образуването и воденето на изпълнително делото, а именно в размер на 405 лева вместо първоначално определените от 2

ЧСИ М.Д. разноски в размер на 500 лева.

Моли да и бъдат присъдени направените в производството по това обжалване разноски.

Това обуславяло правния и интерес да обжалва действията на съдебния изпълнител на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

В жалбата са изложени подробните съображения и доводи.

В законоустановения едноседмичен срок е постъпило писмено възражение-становище от другата страна, чрез адв. Р.Ж. М. - от АК Стара Загора, в качеството на пълномощник на взискателя Д.И.С. относно жалба от адв. Н.С.К. - от АК град Стара Загора, в качеството на пълномощник на Е.Ж.С., против Постановление от 05.01.2022 г. за приемането на разноски на ЧСИ М.Д., по изп. дело с № 20218650401298, в частта относно адвокатското възнаграждение, като считат жалбата за допустима, но неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ М.Д., както и копие от изпълнително дело с № 1298/21 год., по описа на същия ЧСИ.

По направените с жалбата на Е.Ж.С., чрез адв. Н.К. от АК Стара Загора оплаквания, съдът намери за установено следното:

Относно допустимостта:

Настоящата жалба е подадена от надлежно легитимирана страна длъжникът в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, посочено в чл.435, ал.2, т.7 от ГПК определените разноски по изпълнението инкорпорирани в изричното постановление без № от 05.01.2022г., /л.34 от изп. дело/, с което ЧСИ се е произнесла изрично за намаляването на разноските по изпълнението, като е отказала да намали размера на разноските за адвокатското възнаграждение от 500.00 лева на 405 лева. Предвид горното съдът счита, че същата е допустима и следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Относно основателността:

Въззивният съд намира, че на осн. чл.426 от ГПК и във връзка с чл.427, ал.1, т.1 от ГПК и по молба с вх.№ 18167/07.12.2021г. от взискателя, изпълнително дело с № 20218650401298 е образувано на 07.12.2021 г. по искане на взискателя Д.И.С., чрез пълномощника му адв. Р.Ж. М. от АК Стара Загора, срещу Е.Ж.С. за събирането на присъдена парична сума въз 3 основа на представен изпълнителен лист, издаден по гр. д. с № 125/2020 г. по описа на PC гр. Раднево. С молбата за образуването е представено и адвокатското пълномощно и договор за правна защита и съдействие от датата 07.12.2021 г., с който е договорено и платено адвокатското възнаграждение за образуване и процесуално представителство в изпълнителното производство в размер на 500 лв. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена и получена от длъжника на датата 16.12.2021г. с конкретно посочените по размер и основания дължими суми в изпълнителното производство, включително и дължимото адвокатско възнаграждение. На 20.12.2021 г. е постъпила молба от длъжника, с която се иска намаляване на приетото в производството адвокатско възнаграждение за взискателя, като завишено и неоснователно и намаляне на таксите по ТТРЗСЧИ.

След преценка на наличните по делото данни, правната сложност на производството, частично постъпване на дължимата сума по наложния запор на трудово възнаграждение на длъжника в резултат на принудителното изпълнение, поисканите от взискателя изпълнителни действия, предприетите изпълнителни действия по делото и евентуално предстоящите такива, с оглед исканията на взискателя, както и претендиралата от взискателя сума в производството и на основание чл.78 ГПК, във връзка с чл.36 от ЗА и чл. 10, т.1 и 2 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, Окръжният съд счита, че обжалваното Постановление на ЧСИ Д. се явява правилно и законосъобразно и поради следните съображения:

От гореизложеното се налага извода, че към момента на депозиране на молбата за образуването на изпълнителното дело, взискателя не само не е бил получил дължимите и процесни суми, по издадения в негова полза изп. лист, но и не е бил уведомен за възможността да ги получи чрез пощенския оператор на парични преводи или по друг надлежен начин. Както уведомяването, така и самото изплащане само на ЧАСТ от процесните суми е станало след като вече е било образувано изпълнителното дело.

Предмет на жалбата е размера на приетия по делото адвокатски хонорар.

Жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Относно размера на приетия по делото адвокатски хонорар въззивният съд възприема следното:

Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 18085/07.12.2021 г. е получена от длъжника съответно на датата 16.12.2021 г.

По изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 18770/22.12.2021 г. от длъжника Желязкова /на листи 18 и 19 от изп. дело/, чрез нейния пълномощник относно размера на приетия по делото адвокатски хонорар и искане, същият да бъде намален на сумата от 405.00 лева.

4

С постановление за приемане на разноските от датата 05.01.2022 г. съдебният изпълнител е отказала да намали приетия адвокатски хонорар от размера на 500.00 лв. до размера на 405.00 лв. съобразно Наредба под № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Приетият адвокатски хонорар е в законоустановения размер на възнагражденията, визиран в Наредба под № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения - изм. и доп. С ДВ. бр. 68 от 31 Юли 2020 г. и поради следното:

По отношение на твърденията в жалбата на жалбоподателката за недължимост на разноските в изпълнителното производство, в размера, който е претендиран и в размера, който е посочен в обжалваното Постановление, следва да се вземе предвид и следното:

Както бе посочено по-горе, безспорно се установява, че към датата на образуване на изпълнителното дело, вземането на взискателя по изпълнителния лист е съществувало и не е било погасено чрез плащане. След като към момента на образуване на делото вземането не е било погасено, то напълно законосъобразно е поведението на взискателя изразяващо се в депозирането на молба за образуване на изпълнително дело. Образуването на изпълнителното дело е съпътствано и с разноски, които взискателя е сторил за да бъде удовлетворено по принудителен път вземането, което има от длъжника. Тези разноски са сторени от взискателя при образуване на изпълнителното дело и преди получаване на частично плащане по реда на чл.454 от ГПК от страна на длъжника. Разноските се изразяват в заплатени държавни такси, такси на ЧСИ и съответното и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид на факта, че тези разноски са сторени към момента на образуване на изпълнителното дело и преди да бъдат погасени дължимите суми по изпълнителния лист, то тези разноски се явяват добросъвестно сторени и съответно подлежат на възмездяване. Действително съдът намира, че с поведението си длъжника е дал повод да бъде образувано изпълнителното производство, и поради това следва да понесе и разноските сторени от взискателя в това производство.

Още повече, че с горната си молба на основание чл.454 от ГПК жалбоподателката Желязкова не е изплатила дълга си изцяло, а само е внесла сумата от 20 % от предявения срещу нея изп. лист по това изп. дело, като не е задължила писмено да внася на съдебния изпълнител по 10% от дължимите суми до окончателното погасяване на дълга.

В тази насока взискателят е депозирал молбата си за образуване на изпълнително дело и такова е образувано от съдебния изпълнител. Освен искането за образуване на дело, в депозираната молба се съдържат и другите искания - искане за извършване на различни справки, искане за налагане на различни запори, искане за налагане на възбрани върху недвижими имоти. В 5 молбата са посочени и способи за събиране на вземането. Исканията са удовлетворени от съдебния изпълнител - извършени са съответните справки, наложени са и съответните запори в случая върху трудовото възнаграждение на длъжника. Всички тези действия са извършени в следствие на активността на взискателя. Обжалването на процесното Постановление е част от производството по изпълнителното дело. След като длъжника е сторил веднъж вече разноските в производството по изпълнителното дело (изразяващи се, както се твърди, в заплатено адвокатско възнаграждение), то недопустимо се явява искането за възмездяване на нови разноски в същото производство.