Решение № 190 от 09.12.2020, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. гр. В. , 02.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

С. Ж. С.

Г. П. Й.

Д. М. В.

А. А. Т. като разгледа докладваното от Д. М. В. Въззивно гражданско дело № 20201300500364 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Главна дирекция „Г. п.“, представлявана от директора С. И. К. против Решение № 70 от 21.02.2020 г. по гр. дело № 2059/2019 г. по описа на РС – В.

Във въззивната жалба се твърди, че с атакуваното решение Главна дирекция „Г. п.“ е осъдена да заплати на ищеца Е. Д. Б. следните суми: 1282,41 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 19.07.2016г. - 19.07.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 19.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, 92,50 лв. - - лихва за забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда, 700 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 101,30 лв. по сметка на ВРС, представляваща дължима държавна такса и 80,00 лв. - възнаграждение за вещо лице по сметка на ВРС.

Поддържа се, че решението на съда е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон.

На първо място се посочва, че страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона няма препращаща норма, която да даде основание да се 1 прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.

Твърди се, че по различен начин е регламентирана възможността за полагане на нощен труд от служителите в ЗМВР, тъй като съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 – часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени законодателят в съответствие с чл. 8 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време е допуснал полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период, от което се извежда заключение, че съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на допустимия размер нощен труд е 1:1 и няма какво да се преобразува.

Изтъква се, че неправилно е прието, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, определено по правилата на НСОРЗ. Тази наредба е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на нормите на КТ и не би могла да се прилага еднакво за различни правоотношения – трудови и служебни.

В тази връзка посочва, че разликата в уредбата на допустимата продължителност на нощния труд между служителите в МВР и работниците, съответно между разпоредбите на ЗМВР и КТ, не е в несъответствие със законодателството, нито пък е дискриминационна, дори напротив, тя е изцяло съобразена с характера на дейността на служителите в МВР, които от своя страна, извършват специфична дейност и поради тази причина правата и задълженията им се регламентират от специален нормативен акт.

Излагат се аргументи, според които в първоинстанционното съдебно решение липсват мотиви, които да обосноват, че действително .м е положил извънреден труд за работодателя си, за който Главна дирекция „Г. п. да му дължи възнаграждение.

Предвид всичко изложено молят Съда да отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение, постановено по гр. дело № 2059/2019г. на Районен съд – В..

Претендират разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В депозирана молба на 29.009.2020 г. правят възражение за прекомерност на претендираното от ответника по жалба адвокатско възнаграждение при евентуално потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Адв. С. И., като пълномощник на ответната страна, оспорва изцяло предявената въззивна жалба, срещу постановеното по горецитираното гражданско дело решение като неоснователна и излага следните съображения:

На първо място твърди, че правилно и законосъобразно PC - В. е приел, че исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната 2 продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание.

На следващо място подчертава, че правилно и законосъобразно ВРС е определил размерите на исковите претенции, позовавайки се изцяло на приетото по делото заключение по назначената съдебно - счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, отговорът на ответната страна и съобразявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

С Решение № 70/21.02.2020 г. по гр. дело № 2059/2019г. по описа на РС – В. ОД на МВР - В. е осъден да заплати на ищеца Е. Д. Б. следните суми: 1282,41 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 19.07.2016г. - 19.07.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 19.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, 92,50 лв. - - лихва за забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда, 700 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 101,30 лв. по сметка на ВРС, представляваща дължима държавна такса и 80,00 лв. - възнаграждение за вещо лице по сметка на ВРС.

По делото не се спори, че страните се намират в служебно правоотношение на посоченото основание. Не се оспорва и, че за исковия период от 17.07.2016г. до 16.07.2019г. ищецът е работил като старши полицай в МГПГ на ГПУ Видин – РДГП – Русе към ГДГП - МВР на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебноикономическа експертиза, изготвена въз основа на представените разплащателни ведомости за начисленото трудово възнаграждение на ищеца, както и графиците за отработени смени, се установява че през исковия период ищецът е отработил 1216 часа нощен труд. Приравненият с коефициент 1, 143 нощен труд в дневен възлиза на 173.89 часа положен извънреден труд, който се равнява на 1282,41 лева. Според заключението на вещото лице, обезщетението за забава на плащането на главниците за заявения три годишен период по периоди на възникване до 19.07.2019г. е в размер на 92,50 лева.

Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

3

В случая въззивната инстанция констатира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Подадената срещу него жалба е неоснователна.

Безспорно е, че страните се намират в служебно правоотношение, като през процесния период от 19.07.2016г. до 19.07.2019г. въззиваемата страна е полага труд през нощта, а имено между 22:00 ч. и 06:00 ч., съгласно график, а отработеното време се е изчислявало сумарно.

Предметът на спора в настоящото производство се изразява в това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите в МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност - чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, или следва да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Поради наличие на противоречива съдебна практика по този въпрос е образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, по което все още не е постановено тълкувателно решение.

Настоящият съдебен състав застъпва становището, че както в ЗМВР, така и в приложимите наредби към него, с изключение на вече отменената Наредба № 8121з407 от 2014 г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143 и поради това следва да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ /чл. 9, ал. 2/, а именно - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове трябва да се превърнат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно ал. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази законова регламентация са приети няколко наредби на министъра на вътрешните работи, но в нито една от тях не е определена методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Основното възражение на ГД „Г. п., че не е възможно приложението на 4 нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ еднакво за различни правоотношения. Следвайки указанията, дадени в т. 23 от мотивите на ТР 6/2013 г. по тълк. дело 6/2012 г., съдът стига до коренно противоположен извод на този на въззивника. В коментираната точка на първо място се отбелязва, че в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение. За първата група е приложим Кодекса на труда, а за втората група – държавните служители Закона за държавния служител. Изрично е посочено, че последният намира субсидиарно приложение при липса на изрична разпоредба в ЗМВР и трябва да бъде прилаган, тъй като обратното би означавало държавните служители в МВР да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо другите държавни служители и работниците и служителите по трудови правоотношения, от което следва, че макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия ЗДСл, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение.