Решение № 165 от 02.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. П., 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330206491 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 16-2300231/09.11.2023 г. на **** "Инспекция по труда" гр. П., с което на "А.и." ЕООД с ЕИК 115011904 на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекс на труда /КТ/ вр. чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв. за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 37, ал. 3 от Наредба № 13 от 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт.

Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния представител адв. Ч. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че дружеството не се следва да носи административнонаказателна отговорност, доколкото същото е предприело мерки за изключване на електрозахранването в процесния участък.

Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител ****Б. оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа съдът намери за установено следното:

1

На 12.07.2023 г. била извършена проверка на ,,А.и.‘‘ ЕООД на обект Централна ЖП гара П. и офис на дружеството на ул. ,,У**** в гр. П..

Поисканите по време на проверката документи били изпратени по електронна поща. Проверката била извършена по повод станала на 08.07.2023 г. злополука със С.С.К. – ****, изграждане /поддържане/ ремонт на електропроводни линии и мрежи. Пострадалият бил работник на дружеството жалбоподател, извършващо работа на Централна ЖП гара П., като подизпълнител по проект ,,Развитие на железопътен възел П.‘‘. По време на извършената проверка било установено, че С.К. е работил на 08.07.2023 г. по демонтажа на стара фиксаторна обтяжка на съществуващата контактна мрежа, фиксирана на стар железорешетъчен стълб номер МС 20 /стара номерация/.

Около 03,20 часа пострадалият К. при опит да откачи от изолатора към стълб МС 20 въжето на фиксаторната обтяжка и да я свали на земята, попада под въздействието на волтова дъга. По този начин работодателят не бил осигурил здравословни и безопасни условия на труд на С.К., като е допуснат да работи по демонтажа на стара фиксаторна обтяжка от съществуващата контактна мрежа, фиксирана на стар железорешетъчен стълб номер МС20 /стара номерация/. С това бил нарушен чл. 14, ал. 1 от Закон за здравословните и безопасни условия на труд, във вр. чл. 37, ал. 3 на Наредба № 13 от 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Д. Т., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че работникът К. е следвало да са покатери и да откачи въже на обтяжка. За целта имало предварително съгласуване с НКЖИ, които е следвало да спрат тока по контактната мрежа. Възникнал спор между фирмата НКЖИ и „А.и.“ за обхвата на това изключване, но това така или иначе не променял факта, който установили, че работодателят е допуснал своя работник С.К. да работи в непосредствена близост до високо напрежение, вследствие на което е изникнала волтова дъга.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица.

От представеното копие от Трудов договор се установява, че между дружеството жалбоподател и работникът С.К. е налице валидно възникнало трудово правоотношение.

От копие от писмо от ,,А.и.‘‘ до НКЖИ се установява, че първото е поискало осигуряването на естествени влакови и електрически прозорци с изключване на напрежението и спиране на влаковото движение в гара П. с продължителност два часа.

Относно приложението на процесуалните правила:

2

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното юридическо лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административно-наказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 37, ал. 3 от Наредба № 13 от 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт.

Посочената норма гласи, че юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 13 от 2005 г. е в насока, че при работа на разстояние, по-малко от 2 m до части на контактната мрежа под напрежение, напрежението на контактната мрежа се изключва и мрежата се заземява, с изключение когато се работи при особени условия (глава шестнадесета, раздел VII).

От обективна и субективна страна дружеството жалбоподател е осъществило всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че дружеството е било наето да извършва 3 строително-монтажни работи на Централна гара П.. То е извършвало дейността в качеството му на "работодател" по смисъла на т. 1 от § 1 на допълнителните разпоредби на КТ чрез работника си С.К., което се установява от представения трудов договор. Самите СМР се състояли в в сваляне на обтяжката, като при тази работа е допуснато работникът К. да извършва дейността си без работната площадка да е била обезопасена, като се изключи напрежението по контактната мрежа.

Доколкото съдът даде вяра на показанията на свидетеля, така и на писмените обяснения на дружеството и другото лице, станали непосредствени свидетели на инцидента, намира за несъмнено установено, че пострадалият работник се е намирал на процесния участък, като е трябвало да свали обтяжката. Преди допускането му до работа, работодателят не се е уверил, че е спряно напрежението на контактната мрежа. Обстоятелството, че е било адресирано на по-ранен момент писмо до НКЖИ не изключват отговорността на жалбоподателя, доколкото изпращането на писмо не е равнозначно на осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Чисто хипотетично писмото може да не е достигнало своя адрес, респективно да има допусната човешка грешка и други. Ето защо, преди допускането на С.К., неговият работодател е следвало да се увери, че е безопасно. Допускайки това работодателят не е осигурил нито здравословни, още повече пък безопасни условия на труд, които са били свързани с непосредствената работа по извършване на СМР по електропреносна мрежа, без да се увери, че е било спряно напрежението.

Доколкото с наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за доказано по делото жалбоподателят да е осъществил състава на административно нарушение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 57, ал. 3 от Наредба № 13 от 2005 г.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 413, ал. 2 от КТ, която предвижда, че на работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.

27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е счел, че следва да се определи наказание над минимума в определените от закона рамки. В този смисъл само по себе си нарушението се характеризира със своята не малка степен на обществена опасност, особено като се има предвид изгарянето на работника. Това съдът отчита като отегчаващо обстоятелство.

Доколкото тази дейност не представлява механичен сбор между две математически величини, а се съобразява относителната тежест на важните за отговорността обстоятелства, и като се взе предвид настъпилия тежък резултат от неизпълнението на задължението на работодателя за 4 законосъобразното и справедливо наказание следва да бъде определено такова в размер от 4000 лв., което е било наложено и от наказващия орган.

Определеното от съда спрямо жалбоподателя наказание ще отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, строго регламентирано в КТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква настъпването на някакъв общественоопасен резултат. Целта на КТ е гарантирането на правата на работниците чрез контролиране на работодателите, като в него както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия закон, са чувствително засилени. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, но то на практика е довело до най-тежкия такъв. Ето защо нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 413, ал. 2 от КТ няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. От друга страна се взеха предвид настъпилите неблагоприятни последици и техния характер, поради което съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.