Решение № 208 от 13.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Велико Търново, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ И. при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ И. Гражданско дело № 20254110101436 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.95 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че с влязло сила решение *** по в. гр. дело *** по описа на ВТОС е потвърдено решение *** по гр. дело № *** по описа на ВТРС.

Ищецът заявява, че на 05.08.2024 г. е изпратил до адвокат Ж.Д. електронно писмо, с което Гаранционен фонд е изразил готовност да заплати присъдените с решението суми на ищеца А.М.У., действащ чрез своя баща и законен представител М.А.У., като в поканата е посочено в 7-дневен срок адвокат Д. да посочи банкова сметка на непълнолетния ищец, съгласно изискванията на чл. 130 от СК и чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“, по която банкова сметка да бъде извършено плащането. Ищецът заявява, че получил известие за наложен запор върху негова банкова сметка по изпълнително дело *** по описа на ЧСИ Д.К. Сочи се, че на 12.09.2024 г. до адвокат Ж. Д. е изпратено отново електронно писмо, с искане да оттегли молбата за образуване на изпълнителното дело. Сочи се, че не е постъпил отговор на електронните писма, изпратени до адвокат Д. Ищецът заявява, че адвокат Ж. Д. е извършила злоупотреба с право, като многократно е отказвала да приеме доброволно плащане на присъдените, както в нейна полза, така и в полза на непълнолетния ищец суми, с цел да образува изпълнително дело, в което да бъде присъдено в нейна полза или в полза на нейни колеги допълнително адвокатско възнаграждение. Ищецът счита, че поведението на ответника противоречи на 1

Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката, както и че е налице забава на кредитора поради неоказване на необходимото съдействие за плащане, поради което са настъпили неблагоприятните последици, свързани със забавата. Ищецът заявява, че причинените му вреди са 567,30 лв. такси по изпълнителното дело, 520 лв. адвокатски хонорар, 14,39 лв. законна лихва върху сумата 1000 лв. за периода от 13.08.2024 г. до 19.09.2024 г., 0,58 лв. законна лихва върху сумата 40 лв., 48 лв. авансови такси по изпълнителното дело във връзка със жалба пред Окръжен съд – Велико Търново. Ищецът отправя искане съдът да осъди ответника да му заплати сумата 1150,27 лв., претендирана като обезщетените за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.09.2024 г. - датата на удържане на сумата по наложения запор до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. В съдебно заседание заявява, че не оспорва, че е било образувано изпълнително дело за събиране на вземането по влязлото в сила съдебно решение. Твърди, че не е получила електронно съобщение на 05.08.2024 г. от Гаранционен фонд. Не спори, че е получила електронно съобщение на 12.09.2024 г. Заявява, че до образуване на изпълнителното дело не е била поканена от страна на Гаранционен фонд да получи доброволно плащане на присъдените в полза на представляваното от нея лице и в нейна полза суми по влязлото в сила съдебно решение. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила на *** съдебно решение *** по гр.дело *** по описа на ВТРС „Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на А.М.У., действащ чрез своя баща и законен представител М.А.У. сумата 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата 40лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 26.09.2021г. застрахователно събитие –ПТП, както и да заплати на адв. Ж.Д., пълномощник на ищеца сумата 120лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

В съдебното решение е посочена банкова сметка по реда на чл.127 ал.4 от ГПК. Решението е обжалвано пред ВТОС и с решение *** по в.гр.дело *** по описа на ВТОС е потвърдено.

По делото е представено писмо от 05.08.2024г от юрисконсулт на „Гаранционен фонд“- К. Я. до ел.адрес ***, с което е направено искане до адв. Ж.Д. да бъде посочена специална банкова сметка по чл.130 от СК на непълнолетния ищец за превеждане на присъдените в негова полза суми по влязлото в сила съдебно решение и банкова сметка, по която да се преведе сумата, присъдена за разноски в полза на адв. Д.

На 11.09.2024г адв. Ж.Д., в качеството на пълномощник на А.М.У., действащ със съгласието на своя баща М.А.У.е подала молба до ЧСИ Д.К.за образуване на изп. производство по изп.лист от ***, издаден по гр.дело *** по описа на ВТРС за вземания срещу „Гаранционен фонд“.

На 12.09.2024г. „Гаранционен фонд“ е получил покана за доброволно изпълнение по 2 изп.дело *** по описа на ЧСИ Д. К. и е наложен запор на банкови сметки на „Гаранционен фонд“ за задълженията по изп.лист, по който е образувано изп.дело. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че задължението по изп.дело възлиза на 2 951,81 лв., от които главница в размер на 1000лв., лихва в размер на 334,82лв. за периода 08.12.2021г.25.09.2024г, главница в размер на 40лв., законна лихва в размер на 13,39лв. за периода 08.12.2021г.-25.09.2024г., 191,65лв.-присъдени разноски, 800лв. разноски по изп.дело, 571,95лв.-такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 25.09.2024г.

По делото е представено писмо от 12.09.2024г. от юрисконсулт на „Гаранционен фонд“К. Я. до ел.адрес ***, с което се прави искане, след образуване на изп.дело *** по изп. лист по гр.дело *** на ВТРС и в.гр.д.№***на ВТОС, за предоставяне възможност за заплащане на задълженията, предмет на изпълнение по посоченото изп.дело.

Видно от справка от ЧСИ, на 19.09.2024г от сметката на „Гаранционен фонд“ е удържана сумата в размер на 2945,77лв. , като са изплатени на взискателя 2661,12 лв.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-компютърна експертиза се установява, че на 05.08.2024г в 15:58ч е изпратено електронно съобщение от юрисконсулт К.

Я. до ел.адрес***, като съдържанието му съответства с представеното с исковата молба ел.писмо от същата дата.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД вр. чл.95 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

За да се уважи иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД съдът следва да установи кумулативна наличност на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, чието даказване е в тежест на ищеца, а именно: от обективна страна, че е налице противоправно деяние, в причинна връзка, с което са настъпили вреди, негова пряка и непосредствена последица, а от субективна страна да е налице вина, която по силата на оборима презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗ се предполага до доказване на противното.

В чл.3 от ГПК е посочено, че участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира, че не се установиха елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.

По делото не е спорно, че въз основа на влязло в сила на 05.08.2024г. съдебно решение по гр.дело *** по описа на ВТРС, адв. Ж.Д., пълномощник на ищеца по посоченото дело, се е снабдила с изпълнителен лист и е подала молба до ЧСИ на 11.09.2024г., по която е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д.К. Сумите за вземанията по посоченото изпълнително дело са събрани в хода на проведеното по изп.дело принудително изпълнение.

3

Ищецът твърди, че е искал да изпълни задължението си доброволно, преди образуване на изпълнителното дело, но не е получил съдействие от кредитора.

По правило правото на принудително изпълнение е предоставено на кредитора при необходимост да бъде реализирано едно субективно право, когато задълженото лице не го изпълнява доброволно, но това не означава, че титулярът на правото е длъжен да търси задълженото лице, за да разбере дали то възнамерява да изпълни задълженията си доброволно.

В конкретния случай се касае за погасяване на установени със съдебен акт парични задължения, които са „носими”, а не „търсими”, с оглед на което длъжникът (понастоящем ищец) е следвало да е активната страна във връзка с погасяването им.

В исковата молба са наведени твърдения, че непосредствено след влизане в сила на съдебното решение, с което са присъдени суми в полза на представляваното от ответника лице и в полза на ответника в качеството на процесуален представител на ищеца по гр.дело №***по описа на ВТРС, от страна на процесуален представител на „Гаранционен фонд“ е изпратено ел.писмо по ел. поща на адв. Ж. Д., с искане за посочване на специална банкова сметка на ненавършилия пълнолетие ищец, по която да се извърши плащане. От ответната страна се оспорва получаването на това ел.писмо. От заключението на допусната по делото СТЕ се установи ,че писмото е изпратено на 05.08.2024г. на посочения ел.адрес, което обстоятелство съдът намира за установено с оглед заключението, което кредитира, като неоспорено от страните. Следва обаче да се отбележи, че не се установява по безспорен начин получаването на съобщението, т.е. дали същото е било отворено и прочетено от адресата му и при липса на потвърждение от страна на ответника ,че е получил ел.писмо от 05.08.2024г, съдът не може да приеме за безспорно установено, че волеизявлението, съдържащо се в писмото е надлежно достигнало до адресата му. Относно ел.писмо от 12.09.2024г, същото е било изпратено след образуване на изп.дело и ответникът не оспорва неговото получаване.

По същество ищецът твърди да е налице забава на кредитора. Съгласно чл.95 от ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението.

В случая не се установи по безспорен начин, че предложението на ищеца за доброволно изпълнение от 05.08.2024г. е достигнало до ответника. Освен това не може да се приеме, че е налице неоправдано неприемане на предложеното от длъжника изпълнение, предвид на това, че в съдебното решение по гр.дело №*** е посочена банкова сметка, по която задълженото лице/ответник по горепосоченото дело/ е можел да направи плащане на присъдените суми. Съдебното решение съдържа банковата сметка посочена от ищеца по реда на чл.127 ал.4 от ГПК, като ответникът заяви, че това е служебна адвокатска банкова сметка. Ответникът в настоящото производство би бил в положение на забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД, ако ищецът „Гаранционен фонд“ е направил опит да преведе сумата, която е присъдена по решението по посочената в него банкова сметка и ищецът или 4 процесуалния представител откажат да получат сумата, респ. я върнат неоснователно, но в случая няма наведени твърдения от ищеца „Гаранционен фонд, че е направил опит за заплащане на задълженията по влязлото в сила съдебно решение по банковата сметка, посочена в решението. Следва да се посочи, че съдебното решение е влязло в сила на 05.08.2024г., а изпълнителното производство е образувано на 11.09.2024г., т.е. не непосредствено след влизане на сила на съдебното решение и длъжникът е можел да изпълни доброволно задължението си преди образуване на изпълнителното производство,чрез плащане по посочената в решението банкова сметка.

Отделно от това, съгласно чл. 97 ал.1 ЗЗД, ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението, като пари, ценни книги и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.