Акт от 06.03.2020, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

N гр.Радомир, 06.03.2020 година

Радомирският районен съд наказателна колегия в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия:Ивета Павлова

При секретаря Теменуга Пацова и в присъствието на прокурора ………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията анд №38/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №.г. на Директора на Регионална дирекция по горите- Кюстендил, на жалбоподателя А.А.Д., с адрес: ***, с ЕГН: **********, му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите, за нарушение по чл. 257, ал.1, т. 1 от Закона за горите , във вр. с чл.24, ал.2, т.2 , ал.4 и ал.6 от НАРЕДБА № 1/2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Недоволен от така наложеното му административно наказание Д. е обжалвал в законоустановения срок. По подробно изложени във въззивната жалба съображения, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от административно-наказващия орган довели до опорочаване на АУАН и НП и съответно до нарушаване правото му на защита. Сочи се за неправилно изписване НП на мястото на извършване на нарушението като в АУАН е записано отдел 142 „и 1“ КВС

№***, а в НП отдел 142 „и “ КВС №*** . Сочи се, че процесното разрешение за достъп на работниците, за което е санкциониран жалбоподателя е качено в информационната система на ИАГ с 5 часа закъснение, след проверката. Оспорва се изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и НП и алтернативно се прави искане от съда да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН като приеме случая за маловажен.

Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение.

Териториално отделение –Радомир към Районна прокуратура- Перник , редовно и своевременно призовано не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

От служители на Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил, а именно Г.И.Г., Р.К.М. и Р.Д.Д. е извършена проверка на 11.09.2019г. в подотдел 142 „и 1“, имот КВС №***-гори на физическо лице в землището на с. Радибош, общ.Радомир, при която е съставен Констативен протокол серия ПК07 №002304 от 11.09.2019г. от Р.Д. на длъжност „.горски инспектор“ при РДГ-Кюстендил като е констатирано от проверяващите органи, че жалбоподателят Д., като лицензиран лесовъд/удостоверение за лесовъдска практика №../ на 07.092019г. е издал позволително за сеч №.за имот №.подотдел 142 „и 1 “, в землището на с. Радибош, общ.Радомир и не е въвел в информационната система на ИАГ/system.iag.bg разрешително за достъп на работниците, съгласно чл.24, ал.2, т.2 и ал.4 от Наредба №1/2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Жалбоподателя е вписан в публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска практика /удостоверение №../ Въз основа на констатации от проверяващите органи отразени в горепосочения констативен протокол №.. е съставен на на жалбоподателя Д.

АУАН №./25.09.2019г. по регистъра на РДГ-Кюстендил, бл.№.. от свидетеля Р.Д.Д., като свидетели по АУАН присъствали и при установяване на адм.нарушение са Р.М. и Г.Г..

Акта за установяване на нарушението е връчен на жалбоподателя лично на датата на съставянето му, като същият е присъствал при неговото съставяне и в графа „възражения“ същият е посочил: „ Разрешителни за достъп са въведени в 20.20 ч. на 11.09.2019г., сечта се извършва в 14,45 часа“.

В срока по чл. 44, ал.1 от

ЗАНН не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя срещу така съставения АУАН.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения

АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № ./18.11.2019г. като със същото е наложил на Д. адм. наказание глоба в размер на

300 лева, на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите, за нарушение по чл. 257, ал.1, т. 1 от

Закона за горите , във вр. с чл.24 , ал.2, т.2 и ал.6 от НАРЕДБА

№ 1/2012г. за контрола и опазването на горските територии.

ОТ

ПРАВНА СТРАНА:

С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от жалбоподателя правни доводи съдът намери от правна страна следното:

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения съдът следва да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали жалбоподателя е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното административно наказание.

Предвид горното настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални наушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. При провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл.

57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на Регионална дирекция по горите –Кюстендил, който е оправомощен със Заповед №РД 49-195 от 16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните. В тази връзка настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите на Д. относно допуснати съществени процесуални нарушения, а именно неправилно изписване на имота в НП отдел 142 „и“ вместо, както е посочено в АУАН и в Констативния протокол отдел 142 „и1“. В случая съдът намира, че се касае за техническа грешка при изписването на имота, като по този начин не е допуснато съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Последният е бил наясно срещу какво административно-наказателно обвинение да се защитава.На първо място в АУАН и в Констативния протокол правилно е изписан имота, със съдържанието на същите жалбоподателят се е запознал, като в АУАН е вписал и възражения по повод съставянето му Т.е жалбоподателят Д. е бил наясно за какво адм.нарушение е санкциониран с обжалваното НП. Освен това в НП е посочено и позволителното за сеч във връзка, с чието издаване е санкциониран Д., а именно №./07.09.2019г. издадено от самия него, в което ясно е описан имота и в кой отдел е същият .

По вторият довод във въззивната жалба относно датата на извършване на адм.нарушение, то съдът намира, че правилно е отразена и датата на извършване на адм.нарушение-11.09.2019г. т.е датата, на която контролните органи са констатирали нарушението изразяващо се в бездействието на Д. да въведе в информационната система на ИАГ разрешителното за достъп на работниците.

По същество на правния спор съдът приема така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези приложени в административно-наказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават една и съща фактическа обстановка, неоспорена от жалбоподателя, а именно: Акт за установяване на извършено административно нарушение №./25.09.2019г., /по регистъра на РДГ – Кюстендил/ бланков № .., Наказателно постановление №./18.11.2019г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил, Констативен протокол № 002304 .

В хода на съдебното следствие са разпитани от страна на административно-наказващият орган актосъставителя Р.Д.Д. и свидетеля по акта и по установяване на административното нарушение Г.Г.. И двамата свидетели са присъствали при установяване на адм. нарушение от жалбоподателя като точно препредават фактическата обстановка подробно описана в процесния АУАН и НП, поради което и съдът им дава вяра. Показанията и на двамата свидетели са изчерпателни, непротиворечиви и напълно си кореспондират, както помежду си така и с описаната фактическа обстановка в процесния АУАН и НП. От страна на жалбоподателя в хода на съдебното дирене не бяха ангажирани гласни или писмени доказателства опровергаващи фактическата обстановка описана в АУАН и НП.

Установено е по безспорен начин, че при проверка на документите на сечището във връзка с издаденото от Д. позволително за сеч, в качеството му на лицензиран лесовъд, притежаващ удостоверение за лесовъдска практика №.., в информационната система на ИАГ проверяващите са констатирали, че Д. не е изпълнил задължението си да въведе разрешителното за достъп на работниците. Св.Д. заявява, че към момента на проверката е извършвана сеч на мястото на сечището. Съгласно чл.24, ал.1 от Наредба №1/2012г. за контрола и опазването на горските територии разрешителното за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, или до горски разсадници се издава по образец

(приложение № 10) от лицето, стопанисващо съответната територия, в т. ч. собственика на територията; лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч.Съгласно чл.24, ал.4 от същата наредба лицето, издало позволителното за сеч, въвежда в информационната система на ИАГ имената на лицата, на които се разрешава достъп, и постоянните им адреси по лична карта, длъжността, която заемат, или работата, за която са наети, към съответното позволително за сеч. Съгласно чл.24, ал.6 от същата наредба разрешителното за достъп е валидно от момента на въвеждането на данните, а именно имената на лицата, на които се разрешава достъп, и постоянните им адреси по лична карта, длъжността, която заемат, или работата, за която са наети в информационната система на ИАГ Т.е в случая от Д. не е изпълнил точно това си задължение преди започване на сечта.

Действително след констатиране на нарушението от контролните органи видно от данните в административно-наказателната преписка Д. е въвел информацията в системата на ИАГ, но това не го освобождава от административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение.

За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че в случая не е налице маловажност на нарушението, обуславящо отмяната на НП на основание чл. 28 от ЗАНН, тъй като изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за добив на дървесина и изискванията към лицата, които отговорят за законосъобразността на тази дейност, а и конкретните обстоятелства по делото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид.

По отношение на размера на наложеното наказание същото е определено от АНО съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е в предвидения от съответната санкционна норма минимум, а именно „глоба „300 лева, поради което и съдът намира, че същия размер е правилно и законосъобразно определен с оглед вида и начина на извършване на административното нарушение, неговата тежест и подбудите за извършването му, както и предвид всички останали смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.