Решение № 727 от 18.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 727

*** 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Петя Ст. И. като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело ****0254430106557 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Л. Д. А. от ***против Й. П. Л. от *** В молбата се твърди, че ищецът е собственик на ателие с административен адрес: *** *****, със застроена площ от 178, 44 кв. м., ведно с отстъпено право на строеж, находящ се в *****, по плана на *** при съседи: ******, което е описано в договор за продажба с търг с явно наддаване на незавършен обект- общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие от 10. 09. 1996 год. Твърди се, че по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***имотът е описан като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес: *** *****, самостоятелният обект попада в *****, в поземлен имот с идентификатор *****; предназначение: за търговска дейност; брой етажи: 1; съседни самостоятелни обекти: ********, ********, ********, под обекта: няма; над обекта: няма. Твърди се, че в момента ателието се използва като магазин и салон за лечение. Твърди се, че входовете за ателието от момента на приемане на сградата за експлоатация са два. Твърди се, че първоначално при покупката входът за ателието е бил на площадка, която е обща с насрещното ателие, и до нея се стига по 4 стълби от ниво ****, като и в момента стълбите обслужват входа на сегашния магазин за хранителни стоки. Твърди се, че впоследствие от нивото на **** по искане на ищеца се е проектирал и изградил втори вход с четири стъпала и площадка, 1 който следвало да обслужва обособеното вътрешно второ помещение на ателието на ищеца. Твърди се, че подобен вход, но с едно стъпало, се обособил и в насрещното ателие в неговия край от изток, като стъклената врата и изграденото едно стъпало на ниво **** съществуват и към настоящия момент.

Твърди се, че до 2024 год. в насрещното ателие се помещавал магазин за хранителни стоки ******, а впоследствие от януари на 2025 год. помещението на хранителния магазин ***** се ползва като такъв, но с името *****. Твърди се, че при извършения ремонт площадката между имота на ищеца и този на ответника, от която се влизало и в двата обекта, била завзета от ответника и присъединена с витрина към хранителния магазин *****, като входът за имота на ищеца от площадката бил премахнат с поставянето на преграда. Твърди се, че за изясняване на ситуацията ищецът се обърнал към службата на АГККПлевен и от предоставената му информация установил, че площадката пред входа за неговия имот и този на ответника, представляваща обща част на сградата, в която те се намират е очертана като собственост на ответника.

Твърди се, че с предложение ищецът поискал от АГКК да бъде отстранена допуснатата от тях грешка в кадастралната карта, но оттам му било отказано с мотива, че не са представени доказателства, че това е обща част на сградата и никъде в издадения на ищеца нотариален акт това не е описано. Твърди се, че според архитектурния проект на жилищната сграда в частта, обслужваща нежилищните помещения, стълбището и площадката пред имота на ищеца и този на ответника представляват общи части, поради което промяната на предназначението им или присъединяването им към имот на собственик в сграда в режим етажна собственост е недопустимо. Твърди се, че действията на ответника, с които същият е присъединил тези общи части към своя имот ограничават правото на собственост на ищеца и създават неудобства за ползването на собствения му имот, а също са и в нарушение на чл. 33 от ЗС. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да премахне изградената стъклена витрина с входна врата, присъединявайки по този начин четирите стълби и площадката пред входната врата към имота на ищеца, както и изградената пред него преградна стена. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено 2 следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 109 от ЗС, която регламентира т. нар. негаторен иск. Последният представлява средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие /бездействие/ или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответствие обема на правото на собственост. Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение ****1/ 84 год. от 06. 02. 1 985 год., ОСГК, основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните, ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да е и съсобственик, ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си. Впоследствие горните правни положения са доразвити в приетото тълкувателно решение № 4/ 2015 год. от 06. 11. 2017 год., ОСГК, съгласно т. 3 от което за уважаването на предявения иск по чл. 109 от ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това въздействие създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по- големи от обикновените /чл. 50 от ЗС/. В конкретния случай всички кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на исковата претенция са налице. Безспорно по делото е, а и видно от приложения заверен препис от договор за продажба чрез търг с явно наддаване на незавършен обект- общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, с дата 10. 09. 1996 год., че ищецът Л. Д. А. е собственик на ателие с административен адрес: *** *****, със застроена площ от 178, 44 кв. м., ведно с отстъпено право на строеж, находящ се в *****, по плана на *** при съседи: ******, който имот в изготвената схема ***** год. на СГКК ***е описан като самостоятелен обект в сграда или съоръжение на 3 техническата инфраструктура с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на *** с адрес на самостоятелния обект: *** **** *****; самостоятелният обект се намира на ***** в сграда с идентификатор *****.8 с предназначение: сграда за битови услуги, брой етажи: 1; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *****; предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност; брой нива на обекта: 1; площ на самостоятелния обект: 178, 44 кв. м.; съседни самостоятелни обекти в сградата: няма. Безспорно по делото е, а и видно от приложения заверен препис от нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот ***** год. на нотариус С. И., че ответникът Й. П. Л. е собственик на магазин за хранителни стоки, находящ се в *** **** ****, в партерния етаж на жилищен блок *****, *****“, със застроена площ от 130, 22 кв. м., който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на *** с адрес на обекта: *****; самостоятелният обект попада в сграда **** в поземлен имот *****; предназначение на обекта: за търговска дейност; брой етажи: 1; съседни самостоятелни обекти на същия етаж: ************, ********. От заключението на вещото лице инж. С. С. се установява, че обектите на страните по делото се намират в две отделни секции на блок *****, като обектът на ищеца се намира в ***** и представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, а обектът на ответника се намира в ****** и представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********. Вещото лице е посочило, че между обектите съществуват калканни стени и дилатационна фуга между двете секции на блока. В заключението е отразено, че съгласно проекта по част архитектура, екзекутив, одобрен на 02.

11. 2001 год., касаещ разпределение на сервизен център на ищеца Л. Д. А., помещението- сервиз AV техника- има излаз на изток към стълбище, а съгласно последния проект, одобрен през 2005 год., към обекта- сервизен център AV техника в *****- собственост на ищеца съществува врата към стълбището към ****. Вещото лице е извършило оглед на място и е констатирало, че вратата, която съществува по проект към обекта на ищеца, е преградена и от това стълбище се осъществява достъп само до обекта на ответника. В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля ****** се установява, че същият познава ищеца, доколкото е работел при него в периода 2004- 2008 год. Свидетелят посочва, 4 че в блок *****, **** ****, е имало магазин и сервиз, като в последния се е влизало от мястото на магазина. Според свидетеля след преустройството на хранителния магазин входът към сервиза е бил затворен. В подобна насока са и показанията на свидетелката М. А.а, в които се съдържат сведения, че входът за сервиза откъм магазина е бил затворен преди около две години, като са били изградени временни плоскости.

При преценката на така събраните писмени и гласни доказателства се налага изводът, че от страна на ответника Й. П. Л. са извършени действия по преустройство на неговия обект в нарушение на издадените строителни книжа, с което са засегнати правата на ищеца Л. Д. А.. С изграждането на стъклена витрина на хранителния магазин от веригата **** и поставянето на преградна стена към входа на ателието на ищеца на практика е осуетен предвидения му в одобрения архитектурен проект излаз на изток към стълбище. Така извършеното без разрешение и в нарушение на издадените строителни книжа преустройство на обекта на ответника е съществено и нетърпимо, доколкото пречи за ползването на обекта на ищеца. По делото не са ангажирани доказателства, че издадените на ищеца строителни книжа, съгласно които му е осигурен излаз на изток и врата към стълбището към ****, нарушават техническите, технологическите, противопожарните и архитектурно- градоустройствените изисквания за строежа и застроителните планове, което обстоятелство да следва да бъде съобразено от съда по реда на косвения съдебен контрол на административни актове. При това положение следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 109 от ЗС, а именно: налице са неоснователни действия на ответника, които създават за другия собственик ограничения за ползването на имота му, по- големи от обикновените. Поради това следва да бъде осъден ответника да премахне незаконно изградените преградна стена и стъклена витрина, като възстанови предишното фактическо положение между двата имота.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 680, 02 евро.

По изложените съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

5

ОСЪЖДА Й. П. Л. от *** ЕГН **********, да премахне изградената от него преградна стена, с която препятства излаза на изток към стълбище откъм **** на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** /описан като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** в схема ***** год. на СГКК *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на *** собственост на ищеца Л. Д. А. от *** ЕГН **********, както и да премахне изградената стъклена врата, с която е присъединена част от площадката и стълбите към имота на ищеца.

ОСЪЖДА Й. П. Л. от *** ЕГН **********, да заплати на Л. Д. А. от *** ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 680, 02 евро.