Решение № 257 от 15.10.2026, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 270/2026
- Вид
- Решение № 257
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- Недко Цолов Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 3, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 4 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 43 · Закон за измерванията
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 334 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 755, ал. 1, т. 3 · Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
РЕШЕНИЕ
№ 257 гр.Б., 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20261810200270 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.58д - 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш /ЕФ/ серия К № ****, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на И. Л. М., ЕГН: **********, законен представител на фирма „****“ АД, с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: грБ., бул.“****“ **** е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Електронния фиш е обжалван от наказаното физическо лице, чрез пълномощиника си адв. Н. С. С. от САК в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Иска се същият да бъде прогласен за нищожен, тъй като не била спазена установената в закона форма съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Твърди се, че в преписката се намират два различни по съдържание електронни фиша - този, връчен на жалбоподателя, и друг, приложен от ОДМВР-София към административната преписка /сочи се в жалбата, че това е ЕФ серия К № ****г./, като последния, според жалбоподателя не отговарял по съдържание и по форма на връчения на жалбоподателя ЕФ, респ. единият от двата бил 1 неистински. Твърди се, че това противоречие между отделните документи по делото правело невъзможно да се установи къде е направено нарушението и съответно какво ограничение на скоростта е действало или не е действало точно на мястото, където е направено измерването. Според въззивника, не било ясно дали са отчетени километри или проценти, което според него представлява съществено нарушение и неоспоримо основание за отмяна на ЕФ, което като резултат накърнявало правото му на защита. Излагат се твърдения, че АТСС не е стационарно, а е мобилно, което според него е видно от документацията по сертифицирането му и от приложените към преписката снимки. Посочва, че в протокола от използване на автоматизирано техническо средство или система са попълнени данни, от които е видно, че заснемането е извършено при динамичен режим („Д”) между км 55+550 и км 57+150. Според въззивника този тип заснемане категорично правело недопустимо издаването на електронни фишове, а издаденият такъв - нищожен поради противоречие с императивна норма. Посочва се, че процесният ЕФ не е изготвен автоматично от автоматично средство, каквото е изискването на закона, а е съставен ръчно от контролния орган.
В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
Постъпили са писмени бележки от жалбоподателя, чрез пълномощника му адв. Н. С. С. от САК, в които са изложени цитираните по-горе доводи за отмяна на обжалвания електронен фиш. Претендира разноски.
Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт Поля И.ова наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид направените доводи и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 31.03.2023 г., в 12,16 часа, в Софийска област, 2 община Правец, АМ-Хемус 56+500 км посока от гр. София към гр. Варна, при ограничение на скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с товарен автомобил „Шкода Фабия“, с регистрационен № ****, собственост на „****“ АД, с ЕИК: ****, със законен представител И. Л. М., ЕГН: ********** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 насочено към гр. София. При разрешена стойност на скоростта 90 км/ч., е измерена скорост на движение на описания автомобил от 129 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км(%), при измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта с 35 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на търговско дружество „****“ АД, с ЕИК: ****, със законен представител И. Л. М., ЕГН: **********.
По делото са налични данни /разписка на л. 48 от делото/, че електронният фиш е бил връчен на законния представител на дружеството, собственик на автомобила на дата 19.08.2026 година, а жалбата е изпратена в законния 14-четиринадесет дневен срок, именно - на 02.09.2026г. /видно от отбелязването в товарителницата на куриерска фирма МБЕ/.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като законен представител на търговското дружество /собственик на автомобила/, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Не е подадено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Жалбата на И. Л. М. първоначално е била разгледана по образувано а.н.д. ****г. по описа на РСБ., като с решение № ****г., съдът е потвърдил обжалвания електронен фиш.
С влязло в законна сила решение постановено по КАНД № ****г. на Административен съд-София област, касационната инстанция е отменила 3 решението по а.н.д. ****г. по описа на РСБ. и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на РСБ..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: ЕФ серия К № ****, протокол № **** от ****., от проверката на мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1”(с идентификационен номер на СИ 120cd16); Отчет по наряди; заповед № ****. и заповед №****г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №****, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 31.03.2023г., справка за собственост на МПС; справка-отговор на АПИ, ведно със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС при км 56+500 на АМ Хемус с посока на движение към гр. Варна, справки АИС АНД. и др., които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
От справката на АПИ и схемата към нея се установява категорично, че към датата на извършване на нарушението /31.03.2023г./ при км 56+500 пътното платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 90км/, монтиран на км 55+600 и обхват на действие от км 55+600 до км 57+160, тоест 1560 метра.
Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта на движение. Автомобилът е заснет на 97 метра от камерата, в посока приближаване, а при положение, че знакът е на 950 метра от камерата, то безспорно МПС-то е било в обхвата на действие на знака, поради което следва да се приеме, че водачът в момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаеш това ограничение.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по 4 смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата ****. Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС, както и че уредът е бил, според заповедта на председателя на ДАМТН, валиден до 12.09.2023 година. Следователно, мобилната система, с която е установено и заснето процесното нарушение е годно и надлежно средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на извършване на нарушението – 31.03.2023 година.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението 31.03.2023г. вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП (с ДВ бp. 54 от 05.07.2017 г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 31.03.2023г. не е било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото. Същата информация се черпи и от служебно известната на съда инструкция за експлоатация на АТСС според която АТСС автоматично генерира списък в табличен вид на заснетите нарушения, като към всяко заснето нарушение се визуализира и автоматично разпознатия регистрационен номер; при издаването на ЕФ разпознатия от АТСС регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на ЕФ;
5 всяко статично изображение се състои от две компоненти: снимка и текстова част, съдържаща информация за автоматично разпознатия номер и метаданни за нарушението, като по никакъв начин не поставя под съмнение на кое МПС е установената скорост. Тук отново следва да се съобрази, че АТСС функционира с лазерен лъч и автоматично разпознаване на номер на МПС, с което е извършено нарушението. Засечен е автомобила на жалбоподателя с ясно виждащи се регистрационни номера. Възражението на жалбоподателя в обратна насока се явява неоснователно.
В съответствие с чл. 10, ал. 3 от Наредба № **** г. автоматизираната техническа система е била разположена на триножник на участък от пътя, видно от изготвена снимка на разположението на уреда, която съдът е цени като веществено доказателство.
От справките на АИС АНД и приложената по делото справка, като документи с официална удостоверителна сила и приложеното заверено копие се установява датата на издаване на обжалвания ЕФ, връчването му на жалбоподателя.
От приложената по делото снимка, въз основа на която е издаден процесният електронен фиш е видно, че в зоната за безопасност попада само автомобилът с рег. № ****. Тоест, изискването в зоната за сигурност на измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което обуславя и абсолютната сигурност на измерването.
Заповедите на Министъра на вътрешните работи са официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила. Поради това съдът кредитира тези Заповеди и установява, че конкретно съставеният Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, пред съответния компетентен съд.