Решение № 87 от 19.02.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. *** 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20254440101008 по описа за 2025 година

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Н. К. И., с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. *** *** чрез пълномощника му адв. Ц. Ц. от АК-Плевен като баща и законен представител на малолетните деца *** К. с ЕГН ********** и *** К. с ЕГН ********** срещу Н. К. В., с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. ***, с която на основание чл. 127, ал. 2 във вр. с чл. 59 от СК се иска от съда да постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права над родените от съвместния им живот деца *** К. с ЕГН ********** и *** К. с ЕГН **********, да определи местоживеенето на децата, ответницата да заплаща ежемесечна издръжка, както и да постанови режим на лични контакти с децата, ведно с всички произтичащи от това законни последици и постановяване на представителна власт на бащата Н. К. И. пред ДСП-гр.*** относно подаването на документи касаещи надбавки и помощи.

Моли съда да определи местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, режима на лични контакти на майката, както и да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на минимално определения за страната за всяко дете за бъдеще време, считано от датата на подаване на исковата молба.

Молбата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна. Съдът с разпореждане е разменил книжата по делото.

В дадения от съда срок не е постъпил отговор от ответника.

Ищецът Н. К. И. в съдебно заседание редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Ц. Ц. от АК Плевен.

Ответницата Н. К. В., редовно призована се явява лично, която заявява, че признава иска и 1 е съгласна да бъдат предоставени на ищеца родителските права, и не възразява относно размера на издръжката. Позовава се на гласни доказателства.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното: Видно от представеното удостоверение за раждане на *** К. с ЕГН ********** и *** К. с ЕГН ********** е, че са деца на Н. К. И. и Н. К. В.. Безспорно по делото е, че от януари месец на 2025 г. ответницата престанала да изпълнява родителските си задължения и грижи към децата, а през август месец 2025 г. напуснала семейното жилище, за да живее с друг мъж. Ищецът многократно се опитал да осъществи контакт с ответницата и да подобрят отношенията си заради децата, но всичко било без резултат. Страните живеят разделени, като за децата се е грижил бащата. Същият има възможност да отглежда децата си. Към момента на подаване на исковата молба ищецът работи на постоянен трудов договор и доходите са достатъчни за да поеме разходите по отглеждане на децата. Помощ получава и от неговите родители с които живеят заедно.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на децата *** К. с ЕГН ********** и *** К. с ЕГН **********, и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях те да живеят, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.

По основателността на обективно съединените искове: Съгласно разпоредбата на чл.

127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК.

Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т.е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство „спорната администрация“ е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й.

Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран 2 изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на децата, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Относно исковете за предоставяне на родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с оглед интересите на детето – това са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита и представителство на детето.

Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие, кой ще упражнява родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото.

В настоящия случай решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живеят *** К. с ЕГН ********** и *** К. с ЕГН ********** е обстоятелството, че бащата е отговорен родител и след раздялата децата живеят при него, както и факта, че майката споделя, че няма възможност да се грижи за тях, но ще заплаща месечна издръжка в минимален размер.

Към момента детето *** К. е записано и посещава редовно детска градина ***“ с. ***, а детето *** К. е записано и посещава редовно детска ясла ***“ гр. *** те са спокойни и се чувстват добре. От раздялата на страните бащата е този, който полага непосредствени грижи за тях. Изложените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че родителските функции спрямо децата следва да бъдат концентрирани у личността на бащата, при който те да живеят.

Бащата обитава жилище, собственост на неговите родители, заедно с тях е в състояние да задоволява потребностите на децата и да се грижи пълноценно за тях. В тази насока е 3 положителното становище на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – *** в което се твърди, че и двамата родители след раздялата задоволяват потребностите на децата си и разбират, че интересите на децата и отношенията с тях са на първо място. Съобразявайки горното, възможността за продължаване досегашното им обгрижване и възпитание, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, като определя местоживеене на децата при него, което обуславя уважаване на главния иска.

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права: На майката, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с децата *** К. с ЕГН ********** и *** К. с ЕГН **********. Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта, така и с местоживеенето на майката. Като взе предвид необходимостта от запазването на връзката "родител-дете", съдът счита, че на майката следва да бъде определен режим на лични отношения в следния смисъл: лични отношения на майката Н. К. В. с ЕГН ********** с децата - *** К. с ЕГН********** и *** К. с ЕГН********** да става в присъствието на техния баща - Н. К. И. с постоянен адрес: с. *** , общ. *** обл. *** като осъществяването на личните отношения да става на определено място, а именно по постоянен адрес на живеене на ищеца и децата в с. *** , общ. *** обл. *** всяка събота и неделя от месеца за периода от 09:00 часа до 18:00 часа, като майката - Н. К. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. ***, общ. *** обл. *** , ще има право да взема децата - *** К. с ЕГН:********** и *** К. с ЕГН:********** при себе си през летните месеци един от всички календарни месеци на годината - юни, юли и август, когато годишната й отпуската не съвпада с тази на бащата - Н. К. И..

При определянето на режима на отношения на бащата с децата съдът отчете тяхната възраст и пол, както и необходимостта от осигуряване на подходящи условия на контакт на майката с децата с оглед запазване на връзката родител - дете.

По отношение на издръжката за детето: Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите малолетни деца.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК – „Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“. С ПМС № 243 от 13 НОЕМВРИ 2025 г. е определено от 01.01.2026 г. МРЗ за страната да е 1213,00 лв. или 4

620,20 евро, което определя минимален размер на дължимата издръжка от 303,25 лв. или 155,05 евро.

Вземайки предвид възрастта на децата, за които се дължи издръжка съдът приема, че същите за задоволяване на техните потребности се нуждаят от обща месечна издръжка в размер на по 700.00 лева или 357,90 евро. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на детето, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й. В тази връзка съдът намира, че майката може и трябва да участва в издръжката на децата, с по 156 евро, за всяко, а разликата ще се поеме от бащата, който ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на децата. Издръжката, която дължи се следва от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.