Решение № 68 от 18.08.2025, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Омуртаг, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело № 20223510100094 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.341 от ГПК. Производството е във фазата на извършване на делбата.

В настоящото производство с влязло в законна сила на 13.03.2024 г.

Решение № 14/19.02.2024 г., е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите С. К. А., ЕГН ********** и А. С. А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***и Я. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на следните недвижими имоти:

МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 80 /осемдесет/ квадратни метра, МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 20 /двадесет/ квадратни метра и МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 60 /шестдесет/ квадратни метра, построени на основание отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 56 /петдесет и шест/, с площ от 1800 /хиляда и осемстотин/ квадратни метра, за който са отредени УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III-56 /три – петдесет и шест/ с площ от 890 /осемстотин и деветдесет/ квадратни метра и УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V-56 /пет – петдесет и шест/с площ от 940 /деветстотин и четиридесет/ квадратни метра, в квартал 27 /двадесет и седми/ по регулационния план на с. Камбурово, общ.

Омуртаг, обл. Търговище, при граници на имота: от две страни улица, ПИ IV1 57, ПИ ІІ-54 и ПИ VI-55.

Делбата на гореописаните недвижими имоти следва да се извърши между съделителите при следните квоти: С. К. А. - 2/8 идеални части, С. К. А. и А. С. А. - 5/8 идеални части, в режим на СИО и Я. К. Н. – 1/8 идеална част.

Ищците С. К. А. и А. С. А., двамата с адрес: ***, се явяват лично и с адв. Н. С. от АК – Търговище и правят искане допуснатите до делба недвижими имоти да бъдат изнесени на публична продан.

Във втората фаза на делбеното производство ищците са предявили против съделителката Я. К. Н. искане по сметки по реда на чл. 346 от ГПК, с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за сумите в размер на по 100.00 лева месечно, общо за сумата размер на 2 600 лева, представляваща обезщетение за ползване на допуснатите до делба недвижими имоти, за периода от 17.03.2022 г. до 28.05.2024 г., само от съделителката Н..

Ответницата Я. К. Н., с адрес: ***, се явява лично и с адв. Д. М. от АК – гр.Търговище и предявява претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, за поставяне на допуснатия до делба недвижим имот в неин изключителен дял и моли същата да бъде уважена. В хода на устните състезания е направено алтернативно искане, в случай, че не бъде уважена претенцията на Н. по чл. 349, ал. 2 от ГПК, да бъдат осъдени двамата ищци да заплатят на ответницата сумата в размер на 3 978.00 лева за направени подобрения в имота.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Във втората фаза на делбата е извършена съдебно технико – оценъчна експертиза, заключението по която е допълнено в рамките на определения депозит. Според крайното заключение на експерта пазарната стойност на процесните имоти, с включено право на строеж на същите, е в размер на 34 237.00 лева, а допуснатата до делба жилищна сграда е неподеляема. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията.

Съгласно нормата на чл. 348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на един от съделителите, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Основен принцип в съдебната практика е, когато това е възможно винаги делбата да се извърши, като реално бъдат съставени дялове на съделителите. В този смисъл нормата на чл. 348 от ГПК се явява изключение при хипотезата, когато имота е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК предвижда възможност ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, да поиска то да бъде поставено в неговия дял, а дяловете на останалите съделители да се уравнят с друг имот или с пари, като съгласно ал. 4 на посочената разпоредба искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. В конкретния случай съгласно цитираното по – горе 2 заключение по извършената съдебно технико – оценъчна експертиза допуснатия до делба недвижим имот – МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 80 /осемдесет/ квадратни метра, построена на основание отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 56 /петдесет и шест/, с площ от 1800 /хиляда и осемстотин/ квадратни метра, за който са отредени УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III-56 /три – петдесет и шест/ с площ от 890 /осемстотин и деветдесет/ квадратни метра и УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V-56 /пет – петдесет и шест/с площ от 940 /деветстотин и четиридесет/ квадратни метра, в квартал 27 /двадесет и седми/ по регулационния план на с. Камбурово, общ.

Омуртаг, обл. Търговище, при граници на имота: от две страни улица, ПИ IV57, ПИ ІІ-54 и ПИ VI-55, е неподеляем съобразно квотите на страните при които е допуснат до делба.

По претенцията на съделителката Я. К. Н., с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК: В регламентирания от чл. 349, ал. 4 от ГПК срок е направена възлагателна претенция от съделителката Я. К. Н. за поставяне на допуснатия до делба недвижим имот в неин изключителен дял. Според разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Съгласно съдебната практика прилагането на този способ за извършване на делба на неподеляем жилищен имот чрез възлагане в дял на съделител е допустимо само при съсобственост, възникнала по наследяване. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, делбата не може да се извърши по този ред, ако е налице смесена /комбинирана/ съсобственост, възникнала на основание различни юридически факти. В конкретния случай съсобствеността между съделителите е възникнала както в резултат на наследяване по закон, така и в резултата на дарение на 1/8 ид. част от процесните имоти и на договор за прехвърляне на 5/8 ид. части от същите имоти на С. К. А., срещу задължение за гледане и издръжка. Приложено е Удостоверение за наследници изх. № 94-00-074/06.03.2019 г., изд. от Кметство с. Камбурово, общ. Омуртаг, от което е видно, че Г. Т. М., б. ж. на същото село, е починала на 04.05.2006 г. и е оставила следните наследници – К. Н. М. - съпруг, С. К. А. – дъщеря, Я. К.

Н. – дъщеря и К. К. Н. - син. От приложените по делото писмени доказателства, обсъдени в решението за допускане по делото, се установява, че след смъртта на наследодателката М., нейният съпруг К. М. станал собственик на 5/8 ид. части от процесните имоти, а децата им на по 1/8 ид. част от същите имоти. От приложения по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу грижи и издръжка № 134 от 13.09.2007 г., том VІ, рег. № 5583, дело № 994/2007 г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 по регистъра на НК, вписан в СВ – Омуртаг - вх. рег. № 1823/2007 г., акт № 135, том 7, стр. 1962,12749, е видно, че К. Н. М., прехвърлил собствените си 5/8 ид. части от процесните сгради на дъщеря си С. К. А., срещу задължение да 3 полага необходимите грижи за него – настоящи и бъдещи, както и да му предоставя необходимата издръжка. Цитирания договор не е развалян. От приложеното Удостоверение за граждански брак № 050628/14.10.1979 г., изд. от ОбНС гр. Омуртаг, въз основа на акт за граждански брак № 66/14.10.1979 г., се установява, че двамата ищци са сключили граждански брак на 14.10.1979 г., т. е. 5/8 ид. части от имота са придобити от ищците в режим на СИО. Видно е от приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72 от 14.05.2021 г., том ІІ, рег. № 2583, дело № 243/2021 г. на нотариус С. Й. с рег.

№ 674 по регистъра на НК, вписан в СВ – Омуртаг – дв. вх. № 535, вх. рег. № 535/14.05.2021 г., акт № 100, том 2, дело № 308/2021 г., Партидна книга стр.

48851,48853, че К. К. Н. е дарил на своята сестра С. К. А., собствената си 1/8 ид. част от процесните сгради. От изложените данни следва, че ищцата С. К.

А. е придобила 2/8 ид. части от процесните имоти по наследство и по силата на сключения между нея и нейния брат К. К. Н. договор за дарение, двамата ищци са придобили собствеността върху 5/8 ид. части от процесните имоти по силата на договор за гледане и издръжка, а ответницата е придобила 1/8 ид. част от същите имоти по наследство. Следователно в случая е налице смесена съсобственост, възникнала на основание различни юридически факти – наследяване, дарение и прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, поради което и с оглед цитираната по – горе задължителна съдебна практика направената от Я. К. Н. възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК следва да бъде отхвърлена, въпреки наличието на гласни доказателства по делото – показанията на св. Костадинов, че ответницата е живяла с родителите си, полагала е грижи за всеки от двамата до смъртта им и че няма друго жилище.

Съдът намира, че обстоятелствата, че според заключенията на вещото лице не е възможно да се извърши делба на допуснатия до делба жилищен недвижим имот според дяловете на страните, при които е допусната делбата и че по изложените по – горе съображения не са налице предпоставки за уважаване на направената от ответната страна възлагателна претенция по чл.

349, ал. 2 от ГПК, както и обстоятелството, че допуснатите до делба стопански сгради се явява спомагателни по отношение на жилищния имот, обосновават извод, че в случая са налице предпоставките по чл. 348 от ГПК за изнасяне на процесните имоти на публична продан. Предвид изложеното съдът намира, че в случая делбата следва да бъде извършена като имотите допуснати до съдебна делба бъдат изнесени на публична продан. След продажбата всеки от съделителите ще получи паричния еквивалент на дела си, а е възможно и всеки от тях да участва в публичната продан. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 348 ГПК по отношение на делбените имоти и същите следва да бъдат изнесени на публична продан.

По претенцията на съделителите С. К. А. и А. С. А., с правно основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31 ал.2 от ЗС.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата ищците С. К. А. и А. С. А., са предявили претенця за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал.

4

2 от ЗС, за сумите в размер на по 100.00 лева месечно, общо за сумата размер на 2 600 лева, представляваща обезщетение за ползване на допуснатите до делба недвижими имоти, за периода от 17.03.2022 г. до 28.05.2024 г., само от съделителката Н.. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки от съсобствениците може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС регламентира, че когато някои от съсобствениците наруши това правило и само той, лично, използва общата вещ, дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Съгласно задължителната съдебна практика - ТР № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 7/2012 г., ОСГК, „Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове“.

В същото тълкувателно решение е посочено: „Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик - има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.“ В конкретния случай по делото не са ангажирани от ищците каквито и да е доказателства в подкрепа на предявената претенция. Напротив от показанията на св. К. се установи, че ответницата живеела в една стая в пристройка, а самата процесна жилищна сграда била отдавана под наем от ищците на трети лица. По делото не се събраха нито писмени, нито гласни доказателства Н. да упражнява фактическа власт върху целите процесни имоти и да ползва същите без да предоставя възможност на съделителите С. К. А. и А. С. А. да ползват техните идеални части от имотите и да им е попречила по какъвто и 5 да е начин да реализира правата си на съсобственици спрямо тези имоти. Ето защо съдът счита, че предявеният от С. К. А. и А. С. А., иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. С. К. А. и А. С. А., следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна такса за предявения иск в размер на 104.00 лева.