Решение № 13910 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13910 гр. С, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110144705 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т С” ЕАД, чрез юрк. И срещу Б. Х. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 89,89 евро, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2022 г. до м.03.2024 г., ведно със законната лихва от 28.08.2025 г. до изплащане на вземането; 22,67 евро мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.01.2023 г. до 05.08.2025 г.; 14,17 евро, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва от 28.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и 3,70 евро - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г. до 05.08.2025 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.11.2022 г. – м.03.2024 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, кв. „Х Д ******** вх. *********, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен 1 представител - адв. Б., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че липсват доказателства, че ответникът е наследник на сестра си, за която не се знаело кога е починала, както и нямало данни дали ответникът е приел нейното наследство. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.) от 19.07.1985 г., се установява, че на посочената дата Христо Б. К. и Ангела Ночева К. придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, а именно: Апартамент № 29, находящ се в гр. С, кв. „Х Д ******** вх. „Б“, ет. 2. Същевременно от доказателствата по делото се установява, че Ангела Ночева К. е починала на 29.07.2012 г., а Христо Б. К. е починал на 30.04.2014 г. и към тази дата са оставили за наследници по закон двете си деца – Е. Х. К. и Б. Х. К.. На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че Е. Х. К. е починала на 11.05.2025 г., поради което правото на собственост върху процесния апартамент е преминало върху Б. Х. К.. По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. При това положение, съобразно приложимата 2 нормативна уредба и въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответникът Б. Х. К. е потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника Б. Х. К. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в исковата молба, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.

139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на 3 имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: сградата е била на ежемесечен отчет, поради което годишни изравнителни сметки не са изготвяни; съобщенията към фактури за процесния период не са прогнозни, а с действително отчетени стойности за потребление на ТЕ, поради което няма изготвена изравнителна сметка за същия период; по делото е приложен констативен протокол от 11.02.2008г., в който е отбелязано, че в сградата не е въведено дялово разпределение, тъй като не е спазен чл. 153, ал.

1 от ЗЕ, поради това в сградата не са поставени ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/; разпределението на ТЕ за отопление на имоти е на база отопляеми обеми на отделните имоти; за процесния имот е изчислена ТЕ за отопление от сградна инсталация на пълен отопляем обем съгласно акт за разпределение на кубатурата и списък на живущите, приложен по делото; по данни на „Т С“ ЕАД в процесния имот няма работещи отоплителни тела и ТЕ за отопление на имот е 0.00; през процесния период сградната инсталация е изчислявана по формула, приложена в съответната наредба върху пълната отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; сградата не е захранена с ТЕ за БГВ; през процесния период във фактурите, изготвени от „Т С” ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г.; технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлофикационното дружество; топломерът е преминал метрологична проверка през 24 месеца и не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. В проведеното на 18.06.2026 г. открито съдебно заседание вещото лице изрично е изяснило относно дяловото разпределение, че ищецът е правил ежемесечно изчисление на задълженията на всеки абонат.

По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия (от сградна инсталация) за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 89,89 евро, какъвто е и размерът на претендираната от ищеца главница за ТЕ. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответника главница за ТЕ за процесния период възлиза в размер на 89,89 евро, както и сумата от 14,17 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.06.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба – 28.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

4

За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).

Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения размер от 89,89 евро, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на претендираните от ищеца 22,67 евро за периода от 15.01.2023 г. до 05.08.2025 г., поради което предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Разпечатката съдържа 30 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d92bf49e-a870-4d36-a969-1ba102e367d9