Определение № 1933 от 09.12.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1933 гр. Бургас, 08.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20212100501950 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Т. М., ЕГН: ********** от гр. К, ***, ет.5, ап.1 чрез адвокат А. от БАК против определение № 201/09.09.2021г., постановено от Районен съд – Средец по гр. д. № 20212170100209. С това определение съдът е прекратил производството по гр. д. № 20212170100209 и е изпратил същото за разглеждане по подсъдност на Окръжен съд – Бургас. Частният жалбоподател иска от съда да отмени процесното определение и да върне делото за разглеждане от Районен съд – Средец.

В частната жалба, Р.М. въвежда оплакване за неправилно и необосновано определение.

Според М., районният съд правилно е приел, че искът е за собственост и вещни права върху имот, но неправилно го е квалифицирал като такъв по чл.104, т.4 от ГПК. Жалбоподателката прави възражение и за неправилно определена цена на иска, поради факта, че в същата е включена цената на ½ идеална част от дворно място в размер на 2 595,60 лева, което обаче не е предмет на спора.

Ответните страни – Т. КР. В., ЕГН: ********** от гр. Царево, *** и Н.

КР. В., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж. к. „М р“, *** представят писмено становище, в което заявяват, че спорът е родово подсъден на Районен съд – Средец.

Ответниците квалифицират иска като такъв по чл.104, т.3 от ГПК, а не като иск по чл.104, т.4 от ГПК, както е приел районният съд и правят искане за отмяна на процесното определение. Едновременно с това, ответните страни представят копие на искова молба по гр. д. № 231/2021г., образувано между същите страни.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

I.ФАКТИ

Производство пред Районен съд – Средец е образувано по искова молба на Р. Т. М. с правно основание чл.75, ал.2 от Закона за наследството против Т. КР. В. и Н. КР. В..

Ищцата иска от съда да прогласи нищожност на съдебна спогодба за делба на недвижими имоти, одобрена на 22.10.2014г. по гр. д. № 118/2013г. по описа на Районен съд – Царево. С разпореждане № 74/21.04.2021г. Районен съд – Средец оставя исковата молба без движение и указва на ищцата да конкретизира имотите, по отношение на които иска да се прогласи нищожност на съдебната спогодба. В нарочна, уточняваща молба, М. посочва следните имоти: жилище с идентификатор *** със застроена площ от 65,90кв.м.; лятна 1 кухня с идентификатор *** с площ от 16,25 кв. м. и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1 054 кв. м. Данъчната оценка на първия имот е 13 624,20 лева, на втория имот е 3 928,30 лева и на третия имот – 7 114,50 лева. Общият сбор от данъчните оценки на трите недвижими имота, се равнява на 24 667 лева.

С определение № 201/09.09.2021г. Районен съд – Средец прекратява производството по делото и изпраща същото по подсъдност на Окръжен съд – Бургас. За да постанови това определение, съдът приема, че искът е такъв за унищожаване на договор и цената на иска възлиза на 25 410,90 лева. Тази сума, районният съд получава, като сумира данъчните оценки на първия, втория (за ½ идеална част) и третия имот и данъчните оценки на ½ идеална част от дворно място с площ от 206 кв. м. (2 595,60 лева) и ½ идеална част от санитарен възел (111,70 лева). Въз основа на тези изчисления и на разбирането, че искът е такъв за унищожаване на договор, съдът го квалифицира по чл.104, т.4 от ГПК и го изпраща за разглеждане по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

II. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Съгласно разпоредбата на 104, т.3 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лева. Според чл.104, т.4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни и исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. В конкретния случай спорните по делото въпроси са два: 1) каква е квалификацията на иска и 2) каква е цената на иска. Отговорът на първият въпрос се извежда от твърдението на ищцата и от практиката на ВКС по аналогични казуси. Искът по чл.75, ал.2 от Закона за наследството, с който се иска да се прогласи нищожност на делбата на недвижими имоти, в която не е участвал някой е съделителите е такъв за собственост и други вещни права по смисъла на чл.104, т.3 от ГПК, независимо от това, дали съдебната делба е завършила с решение или със съдебна спогодба. Поради това, релевантния критерий за определяне на родовата подсъдност в конкретния случай е дали цената на иска е под или над 50 000 лева. В настоящия казус, цената на иска е 24 667 лева, поради което същият е подсъден на Районен съд – Средец. В подобен смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 91/19.03.2021г., постановено по ч. гр. д. № 423/2021г., IV ГО.

Възражението на жалбоподателката, че в цената на иска неоснователно е включена данъчната оценка на ½ идеална част от дворно място с площ от 206 кв. м., е основателно. В уточнението на исковата молба с вх.№ 434/26.05.2020г., М. изрично е посочила, че имотите, по отношение на които иска да се прогласи нищожността на спогодбата, са жилище с идентификатор *** със застроена площ от 65,90кв.м.; лятна кухня с идентификатор *** с площ от 16,25 кв. м. и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1 054 кв. м. От представените по делото удостоверения за данъчна оценка се установява, че оценката на първия имот е 13 624,20 лева, на втория - 3 928,30 лева, а на третия имот – 7 114,50 лева. Общият сбор от оценките на имотите е 24 667 лева. Това е стойността, която има значение за цената на иска и от която трябва да се изхожда при определянето на родовата подсъдност. Като е добавил към тази сума и оценката на ½ идеална част от дворно място с площ от 206 кв. м. и на санитарния възел, районният съд е достигнал до погрешен правен извод. В конкретния случай, при определената цена на иска от 24 667 лева, квалификацията му по чл.104 от ГПК се явява без правно значение, тъй като и двете хипотези - по чл.104, т.3 и по чл.104, т.4, родово подсъден се явява районният съд.

По изложените съображения, частната жалба на Р.М. се явява основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна на определението за прекратяване на производството по гр. д. № 20212170100209 и изпращане на същото по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.

Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – Бургас, VI въззивен състав 2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 201/09.09.2021г., постановено от Районен съд – Средец по гр. д. № 20212170100209.

ИЗПРАЩА гр. д. № 20212170100209 на Районен съд – Средец за продължаване на съдопроизводствените действия и за произнасяне по компетентност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3