Решение № 152 от 15.03.2022, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. В., 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20211420103998 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Г. ЕМ. Й. с ЕГН **********, съдебен адрес гр. С., ул.О.П. ******* чрез адв. В.К. от САК против „С.К.“ ЕООД, ЕИК *******, адрес гр.К., бул. О.. Искът е с правно основание чл. 200 КТ и е за сумата от 20 000 лв.

/двадесет хиляди лева/ - част от пълната претенция от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от смъртта на бащата на ищеца Е. Й. К. в резултат на настъпилата трудова злополука, заедно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е единствен наследник на баща си - Е. Й. К., ЕГН **********, който е починал на 22.03.2021 г., изпълнявайки свои служебни задължения при ответното дружество, с което е имал сключен трудов договор за изпълнение на длъжността „машинист - пътно С.ни машини”. Твърди се, че на посочената дата, въз основа на изрична Заповед за полагане на извънреден труд № 22/19.03.2021 г., Е. К. е управлявал машина - булдозер, с която е следвало да подготви терен за преминаване на друга техника в жп участък между гарите М. и Р., като теренът е бил граничен с коритото на река И..

Поддържа се, че в края на деня, при придвижване на булдозера към мястото за почивка, машината се е отклонила от пътя в посока реката, спуснала се е по склона към нейното корито и се е обърнала на лявата си страна, в резултат на което бащата на ищеца е починал незабавно, като съгласно съобщение за смърт № 26/24.02.2021 г, причината е механична асфикция на снагата, получена при обръщането на булдозера.

Твърди се, че с декларация за трудова злополука № 5101-06-17/26.03, Протокол на НОИ, ТП В. № 5103-06-2/18.05.2021 г. и Разпореждане № 17/20.05.2021 г. е установено, че злополуката, причинила смъртта на Е. Й. К. е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО станала е по време на работа, извършвана в интерес на предприятието на ответника.

Поддържа се, че в резултат на случилото се на ищеца са причинени значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на бащата му. Ищецът 1 твърди, че в последните години с баща си е бил единствена взаимна опора, като са се подкрепяли безусловно и във всяко отношение. Поддържа се, че извън чисто финансовата взаимопомощ, която са си оказвали, от съществено значение било споделянето на опит, обсъждането на важни житейски решения, както и прекарването на значително време заедно. Твърди се, че със смъртта на баща му за ищеца са изчезнали и последните усещания за семейна близост и общност, които е имал в рамките на своето рождено семейство, което довело за него до чувство за самота и безнадеждност, които не можело да преодолее и до днес.

Ищецът счита, че справедливия размер на имуществената отговорност на работодателя следва да бъде определен на 150 000 лева, като се има предвид силният интензитет на болките и страданията, както и че същите не могат да бъдат споделени с друг близък роднина.

Поддържа се, че по силата на сключен от ответната страна договор за задължителната застраховка „Трудова злополука“, към момента от страна на застрахователното дружество му е изплатило сумата от 50 000 лева, а остатъкът от 100 000 лева обаче следва да бъде репариран от страна на ответното дружество като работодател.

Предявения иск е с правно основание чл.200 КТ.

В срока за отговор на исковата молба ответника оспорват изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорват се изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка. Оспорват се като съдържание приложените към исковата молба Протокол №5103- 06-2 от 18.05.2021г. на ТП на НОИ - В. и Разпореждане №17 от 20.05.2021г. на ТП на НОИ – В..

Поддържа се, че е установено, че пострадалия Е. Й. К. е управлявал булдозера след употреба на алкохол в концентрация 2.65 ‰ и, че към момента на настъпване на смъртта е бил в значителна степен и със сигурност повлиян от действието на алкохола. Твърди се, че К. е бил запознат при започването си на работа в „С. К.“ ЕООД с длъжностната си характеристика за длъжността „машинист на ПСМ“, с инструкциите и правилата за безопасна работа. Запознат е бил и с правилника за вътрешния трудов ред в дружеството.

Поддържа се, че Е. К. към момента на злополуката е нарушил чл. 33 от ЗБУТ - употреба на алкохол 2.65 ‰ като нарушението на ЗБУТ от пострадалия К. е в причинно - следствена връзка с възникналата на 22.03.2021 г. в района на с. С.Б., Община Р. трудова злополука.

Твърди се, че до злополуката е довело единствено поведението на пострадалия К., поради което е налице хипотезата на умишлено увреждане от пострадалия по смисъла на чл.

201, ал. 1 КТ, при което работодателят не носи отговорност, а основната причина за настъпване на смъртта на починалия наследодател на ищеца е неговото лично поведение, което е било в разрез не само с правилата на безопасност на труда, но и с нормалните и житейски правила.

Твърди се, че наличието на алкохол в кръвта на К. следва да бъде преценявано в контекста на чл. 201, ал. 2 КТ, като степента на съпричиняване от страна на пострадалия е в размер на 100%. Поддържа се, че ищецът е получил от ЗАД „А.“ по Застрахователна полица №******* по Застраховка „Трудово злополука“ по образувана претенция по щета №******* за застраховано лице Е. Й. К. за настъпило застрахователно събитие на 22.03.2021г. застрахователно обезщетение по риск „Смърт вследствие трудова злополука“ в размер на 54 600 лв., а не 50 000 лв. Твърди се, че с изплащането на сумата от ЗАД „А.“ произтичащо от застрахователния договор сключен от дружество за застраховка „Трудова злополука“, Полица №******* и образуваната ликвидационна преписка по щета №******* се считат за уредени всички отношения с Г. ЕМ. Й. в качеството му на законен наследник на Е. Й. К. за настъпило събитие на 22.03.2021г.

Поддържа се, че основно задължение на работника е да идва на работа в състояние, 2 което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работно време алкохол или друго упойващо вещество - чл. 126, т. 2 КТ.

Твърди се, че наличието на 2.65 ‰ алкохол в кръвта на пострадалия дава основание на работодателя да претендира и намаление на отговорността на настъпилите вреди до 100% при условията на допусната груба небрежност от работника по чл. 201, ал. 2 КТ като при наличие на тази хипотеза отговорността следва да се намали до минимум.

Оспорва се изцяло искът и като размер за претърпените неимуществени вреди.

Твърди се, че ищецът Г. ЕМ. Й. не е имал близки отношения характерни за баща и син, а за смъртта на баща си е научил едва на 23.03.2021 г.от леля му П.Х..

Твърди се, че ищецът не е организирал погребението на покойния си баща, а това е сторено от дружеството работодател. Поддържа се, че наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че отношенията между ищеца и починалия Е. Й. К. не са имали качеството „изключителност“ съобразно тълкуването, дадено с Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Трето лице – помагач на ответника – ЗАД „А.“, г. С. е депозирало становище за неоснователност на исковата претенция по съображения подробно изложени в становището.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото доказателства се установява, че Е. Й. К., ЕГН **********, е починал на 22.03.2021 г., изпълнявайки свои служебни задължения при ответното дружество. Същия е имал сключен трудов договор със „С.К.“ ЕООД за изпълнение на длъжността „машинист-пътно С.ни машини”. Видно от материалите, представени с личното трудово досие на лицето, пострадалият Е. Й. К. е назначен на 22.04.2020 г. по трудово правоотношение при ответника – „С.К.“ ЕООД, гр. К. на длъжността „машинист пътно-С.ни машини” до завършване на определена работа:

„Изграждане на парк в имот с идентификатор *** в кв. 16 по плана на гр. О.“.

Видно от предоставените от ответника документи лицето Е. Й. К. е правоспособен за управление на пътно-С.ни машини – свидетелство за правоспособност №423/06.07.1974, удостоверение за разред №16/1978 г. и удостоверение за разред №44/26.02.1981. Като съгласно декларацията за трудова злополука с вх. № 5101-06 от 26.03.2021 г. подадена от „С.К.“ ЕООД до ТП на НОИ, Е. Й. К. е имал 9 г. стаж по притежаваната от него професията „машинист пътно-С.ни машини“.

От представените доказателствени материали по делото от „С.К.“ ЕООД, гр. К. е установено, че булдозерът ******* управляван от пострадалото лице на 22.03.2021 г. за подравняване на пътя в района на жп гара С.Б. е регистриран в собственост на „С.К.“ ЕООД, гр. К.. Съгласно свидетелство №0414688 издадено от Областна дирекция „З.“ гр. В. към Министерството на З.то, храните и горите булдозерът е преминал технически преглед по ЗГТ на 14.03.2021 г.

3

Видно от доказателствата по делото възложител на работите по подравняване на пътя в района на жп гара С.Б., и през време на която е причинена смъртта на лицето Е. Й. К. е ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“. Те от своя страна с договор от 34209/19.03.2021 г. са възложили на „С.К.“ ЕООД, гр. К. да предостави възмездно механизация – булдозер ******* с оператор за подравняване на временни пътища на км. 9596 и км. 97-98 в междугарието М.-Р., с която е следвало да се подготви терен за преминаване на друга техника в жп участък между гарите М. и Р., като теренът е бил граничен с коритото на река И.. В изпълнение на поетите си договорни задължения към ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, „С.К.“ ЕООД, гр. К. е издал две заповеди. Първата е заповед № 33/19.03.2021 г. за извършването на неотложна работа по Договор №34209/19.03.2021 г., с която заповед „С.К.“ ЕООД, гр. К. е определил лицето Е. Й. К. да възлага извънреден труд. А със заповед №34/19.03.2021 във връзка с изпълнение на договор 34209/19.03.2021 за изпълнение на услугата с булдозер - подравняване на временни пътища на км. 95-96 и км. 97-98 в междугарието М.-Р. „С.К.“ ЕООД определил Е. Й. К. на длъжност „машинист на ПСМ“ да изпълни услугата за срок от 4 календарни дни, считано от 20.03.2021 с работно време от 7:30 до 12:00 и от 13:30 до 17:00 ч. с физиологични почивки от 10:00 ч. до 10:15 ч. и от 15:00 до 15:15 ч. Следователно на 22.03.2021 г., въз основа на изрични заповеди на „С.К.“ ЕООД, Е. К. е управлявал машина - булдозер, като пострадалото лице е извършвало трудов дейност в установеното си от работодателя сумирано изчислено работно време – от 7:30 до 17 часа.

Установено е от представения протокол № 5103-06-2/18.05.2021 за резултатите от извършено разследване на злополуката в междугарието М.-Р. км. 95-96 до км. 97-98 на територията на с. С.Б. на 22.03.2021 г., че около 16:00 е пострадало лице Е. Й. К., ЕГН **********, машинист пътно-С.ни машини в „С.К.“ ЕООД, гр. К., при придвижване на булдозера по възстановения път към мястото за почивка, машината се е отклонила от пътя в посока реката, спуснала се е по склона към нейното корито и се е обърнала на лявата си страна, като последици от злополуката са смърт на пострадалия, а съгласно съобщение за смърт № 26/24.02.2021 г, причината за смъртта на лицето е механична асфикция на снагата, получена при обръщането на булдозера.

От представеното по делото удостоверение за наследници № 3775/25.03.2021 г. на гр.

В., Община В., област В., се установява,че единствен наследник на покойния Е. Й. К. починал на 22.03.2021 г. в с. С.Б. област В., вдовец, ЕГН **********, е ищецът по делото – синът му Г. ЕМ. Й.. Видно от представения препис - извлечение от акт за смърт № 0006 от 25.03.2021 г. съставен в с. С.Б., община Р., област В. лицето Е. Й. К. е починало на 22.03.2021 г. в с. С.Б., община Р., област В..