Решение № 522 от 26.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20231100503650 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от взискателя Г. К. Ц. против постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20147800400190 от 15.07.2021 г. на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК по описа на ЧСИ В.Л. с рег.№ 780, с район на действие - СГС. В жалбата са изложени редица доводи на първо място за допустимост на същата, като в тази връзка е поискан свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелства около връчването на постановлението за прекратяване.

По същество, излага твърдения за незаконосъобразност на акта, с който е прекратено изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Сочи, че констатациите на съдебния изпълнител, че в продължение на две години, считано от 28.07.2016 г., вкл. към момента на издаване на постановлението, взискателят не поискал извършването на валидни изпълнителни действия, били неправилни. Счита, че след като ЧСИ е надлежно оправомощен от взискателя с правомощия по чл.18 от ЗЧСИ и правомощията не са оттеглени, то не може да настъпи перемпция по смисъла на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Моли постановлението да бъде отменено поради неговата незаконосъобразност.

В срок не е постъпило становище от длъжниците по изпълнителното дело.

Частният съдебен изпълнител е изготвил и депозирал мотиви по чл.436,ал.3 от ГПК.

Излага становище за недопустимост на жалбата, евентуално за нейната неоснователност.

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с мотивите на съдебния изпълнител, и се запозна с доказателствата по делото, приема следното:

По отношение на допустимостта на жалбата, съдът е обвързан да приеме на основание чл.278,ал.3 от ГПК, че същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество, с оглед отмяната на определение № 8910 от 21.07.2023 г. по настоящото дело с определение № 2873 от 21.11.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 2930 по описа за 2023 г. на САС, поради което оплакванията в тази връзка, както и направените доказателствени 1 искания не следва да се разглеждат.

По същество:

С молба от 30.04.2014 г., подадена от взискателя Г. К. Ц.,с приложен изпълнителен лист от 19.09.2007 г. срещу длъжника Й.Г.Г. е образувано изпълнително дело № 190/14 г. по описа на ЧСИ В.Л., рег.№ 780 на КЧСИ, като с молбата е възложено на ЧСИ на основание чл.18 от ЗЧСИ да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и да предприеме съответните изпълнителни действия. На 07.05.2014 г. след извършена справка и открити банкови сметки на името на длъжника, са изпратени множество запорни съобщения до трети задължени лица.

На 02.02.2016 г. процесуалният представител на взискателя е депозирал молба за извършване на действия по чл.18 от ЗЧСИ. Извършена е справка за трудови договори още на следващия ден, като от същата е видно, че такъв не е бил регистриран към този момент, а са налични данни за прекратен договор на 06.11.2015 г.

На 28.07.2016 г. е подадена молба от процесуалния представител на взискателя да бъде извършена нова справка за имуществото на длъжника, като е посочил, че следва ЧСИ да има предвид делегираните правомощия. На 27.10.2016 г. е депозирана отново молба с подобно съдържание, както и за изпълнение на указания за внасяне на дължими такси. На 01.11.2016 г. е извършена справка за трудови договори, като след установяване на данни за такъв, на 16.11.2016 г. е изпратено запорно съобщение. С молба на процесуалния представител от 12.12.2016 г. е поискано надлежно връчване на запорното съобщение на посочения в търговския регистър адрес.

На 20.03.2017 г. отново е депозирана молба, с която взискателят сочи, че не е извършено връчване на запорно съобщение, поради което моли да бъде извършена справка за трудов договор. Такава е извършена, като от същата се установява, че всички трудови договори за прекратени през 2016 г.

На 15.03.2018 г. е поискана справка отново за трудови договори, както и за налични банкови сметки. Извършени са поисканите справки, като от същите се установява, че длъжникът няма трудов договор, както и липсват новооткрити сметки извън тези, върху които вече са наложени през 2014 г. година запори.

С молба от процесуалния представител на взискателя на 22.04.2019 г. съдебния изпълнител е уведомен, че са налични данни за смърт на длъжника, като е поискана справка в НБДН.

С молба от 20.04.2021 г. е поискал конституирането на наследниците на длъжника, който се установява, че е починал на 10.03.2019 г.

На 03.06.2021 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до новоконституираните страни.

Подадена е молба от един от наследниците за прекратяване на делото поради настъпила перемпция, като на 15.07.2021 г. е постановено атакуваното постановление за прекратяване на производството поради перемпция на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според задължителните постановки на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от 2 извършването на които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя - кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица - прекратяване на изпълнителното производство по право. В тълкувателното решение ясно са изброени изпълнителните действия, като изрично е посочено, че справките не се считат за такива, поради което молби, с които е поискано единствено извършването на справки не прекъсват срока за настъпване на перемпция.

Основанието на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предполага бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в установения в закона срок. Обратно, всяко искане за такива действия прегражда възможността за прекратяване на изпълнителното производство.

Двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря-след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане /посоченото решение на ВКС/.

В случая подаваните последователно молби от взискателя от 2016 г. до 2021 г. за извършване на справки, напомняне за възложените правомощия по чл.18 от ЗЧСИ, както и конституиране на наследници, не представляват искания до съдебния изпълнител за прилагане на определен изпълнителен способ по смисъла на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и цитираното тълкувателно решение. Вярно е, че в конкретния случай взискателят е упълномощил частния съдебен изпълнител да извършва действия по изпълнението, тоест с правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Неоснователни обаче са оплакванията, че щом е налице такова оправомощаване, никога не може да настъпи перемпция. Делегирането на правомощия по чл.18 от ЗЧСИ не освобождава взискателя от задължението му да прояви активност, да поддържа висящността на процеса чрез искания за прилагане на определени изпълнителни способи, щом съдебният изпълнител бездейства. Значението на делегирането на правомощия по чл.18 от ЗЧСИ е съдебният изпълнител по своя инициатива и без възлагане от взискателя да проучва имущественото състояние на длъжника и по негова преценка да предприема изпълнителни действия с цел събиране на вземането. Другото значение или по-скоро последица от възлагането по чл.18 от ЗЧСИ е, че когато са предприети от ЧСИ действия по насочване на изпълнението към имущество на длъжника, същите следва да се приемат за такива, които прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Действията, извършени по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ са действия, поискани от взискателя по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. При възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, висящността на процеса може да се поддържа и от действия, предприети от ЧСИ, по възлагане от взискателя.

Изпълнителни действия, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя са законосъобразни изпълнителни действия и те са от естество да прекъснат не само срока на погасителната давност, но и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В настоящия случай такива действия след 3 образуването на делото са предприети на 07.05.2014 г., когато са наложени запори в разкритите банкови сметки на длъжника, както и на 16.11.2016 г., когато е открит регистриран трудов договор и е изпратено запорно съобщение до работодателя. След този момент до прекратяване на делото през 2021 г. нито са поискани изпълнителни действия от взискателя, нито са предприети такива по чл.18 от ЗЧСИ от съдебния изпълнител, поради което е настъпило основанието за прекратяване на делото - перемпция, по смисъла на чл.433,ал.1.т.8 от ГПК.

Ето защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Г. К. Ц., ЕГН: **********, против Постановление от 15.07.2021 г., издадено от ЧСИ В.Л., с рег.№ 780 и район на действие СГС, с което е прекратено изпълнително дело № 20147800400190 на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4