Решение № 790 от 17.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300500595 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: 831094393 против Решение №4512/10.11.2023г. постановено по гр.д.№12967/2021г. по описа на ПРС, пети гр.с., с което са отхвърлени предявените от Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37 срещу М. М. В., ЕГН **********, с. *** искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3000 леваглавница, дължима по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***г.; сумата от 1637, 74 левавъзнаградителна лихва, дължима за периода 29.09.2017г. до 08.07.2020г.; сумата от 17, 50 лева - мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 09.07.2020г. до 29.07.2020г.; сумата от 38, 40 лева- разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда- 30.07.2020г. до окончателното й погашение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 4291/ 06.08.2020г., по ч.гр.д. № 9316/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти гр. с-в. С постановеният съдебен акт в полза на М.

М. В., ЕГН **********, с. *** са присъдени разноски по делото в размера на 1400 лв.

Решението е постановено при участието Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029 с 1 адрес: гр. София, ул. "Хенрик Ибсен" № 15. ет. 6, като трето лице- помагач на страната на ищеца. Решението на първоинстанционния съд се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт като вместо това уважи предявения иск.

Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива..

Въззиваемата страна М. М. В., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. Р. П. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред въззивната инстанция съгласно представения списък с направени такива..

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал.

2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от “Първа инвестиционна банка” АД срещу М. М. В., с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3000 лева- главница, дължима по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***г.; сумата от 1637, 74 лева- възнаградителна лихва, дължима за периода 29.09.2017г. до 08.07.2020г.; сумата от 17, 50 лева мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 09.07.2020г. до 29.07.2020г.; сумата от 38, 40 лева- разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда 30.07.2020г. до окончателото й погашение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 4291/ 06.08.2020г., по ч.гр.д. № 9316/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти гр. с-в.

Ищецът твърди, че между страните е сключен на 27.08.2007г. Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***., по силата на който на длъжника е предоставен кредитен лимит в размер от 3000лв. Твърди, че ответникът е изчерпал кредитния лимит, като последната осъществена от него транзакция е от дата 09.02.2009г. Длъжникът е осъществявал частични плащания, последното от които е от дата 30.01.2014г, но те не са успели да погасят задълженията му по кредитното правоотношение. Върху ползваната и останала непогасена главница в размер от 3000 лв., ищецът е начислил и възнаградителна лихва, която в настоящия процес е в размер от 1637, 74 лв. и се претендира за периода 29.08.2017г.- 08.07.2020г. Считано от 09.07.2020г., с покана изпратена до ответника, ищецът е обявил всички вземания по кредитното правоотношение за предсрочно изискуеми.

2

Ответникът оспорва предявените искове, изразява становище за недължимост на процесните суми. Навежда твърдения, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като съдържанието му не съответства на ЗПК ( приет 2006г. и отменен 2010г. ), както и че договорът съдържа неравноправни клаузи, водещи до автоматичното продължаване на срока на договора, без кредиторът реално да предоставя услуга на длъжника.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове като е приел, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 14 ЗПК (отм.). В тази хипотеза , потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Доколкото по делото е установено от заключение на съдебно – счетоводната експертиза, че размера на платената от ответника сума по кредита е в размер на 8000 лв., то първоинстанционният съд е направил извода, че изцяло е погасена усвоената по предоставения револвиращ кредит главница, поради което претендираната главница, лихви и разноски не се дължат.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят „Първа Инвестиционна Банка” АД, който навежда оплаквания, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и е направил погрешни правни изводи, че с подписването на договора за банков кредит, кредитополучателят е потвърдил съгласието си за съдържанието му, в това число и на Общите условия и Тарифата за таксите и комисионните, действащи към датата на подписване на кредита. Навеждат се доводи, че е спазена нормата на чл.7 и чл.6 от действащия към датата на сключване на договора Закон за потребителския кредит /отм./, спазена е писмената форма, спазено е изискването за необходимо съдържание на договора, съгл. Чл.10 ЗПК/ отм./, поради което не са налице основания да се приеме недействителност на договора.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/ В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд, поради което съдът не намира за необходимо отново да ги преповтаря, а на основание чл.272 ГПК, касаещо фактическата обстановка препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

3

След преценката на събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира наведените в жалбата оплаквания за неоснователни по следните съображения:

Установено е, че на 27.08.2007 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен Договор за издаване на кредитна карта № *** г., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит тип овърдрафт в размер на 3000 лв., срещу задължение на длъжника да погасява предоставения му овърдрафт в сроковете и по начина, предвиден в Общите условия.

В чл. 3 е предвидено, че срокът за ползване на овърдрафта е до 27.08.2009 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и VISA. В чл. 11 от договора за кредит ответникът е декларирал, че са му предоставени и се е запознал с Общите условия и Тарифа за такси и комисионни е приел прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката във връзка със сключване и изпълнение на Договора за кредит.

В т. 28, от ОУ е предвидено, че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем, след писмено предизвестие до титуляра, за срок определен от банката, в случай, че титулярът не извърши, което и да е плащане по договора и общите условия повече от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.

На 07.01.2020 г. на ответника е връчена покана за предсрочна изискуемост.

Съгласно заключението по приетата пред първата инстанция ССЕ, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна, се установява, че предоставеният банков кредит овърдрафт е изцяло многократно усвоен по банковата сметка, открита на името на кредитополучателя М. М. В., като за периода от 04.09.2007 г. до 05.02.2009 г. е усвоена обща сума в размер от 7550 лв. .Извършените плащания от страна на ответника, са направени в периода от 15.10.2007 г. до 30.01.2014 г. и са в общ размер от 8000 лв.

Размерът на усвоена главница, съгласно данните от банката, за периода от 30.07.2015 г. до 30.07.2020 г. е в пълен размер от 3000 лв. Задълженията по процесния кредит са в просрочие, считано от 19.12.2009 г., но вещото лице посочва, че от банката не са начислени и не се водят данни, какъв е размерът на всяка една от дължимите минимални месечни погасителни вноски по падежни дати, както и какви пера по дълга и в какъв размер се погасяват с формираната дължима сума по кредита с всяка съответна месечна вноска за периода от 30.07.2015 г. до 30.07.2020г.

Съгласно императивни материално правни норми на чл. 7, т. 6 от Закона за потребителския кредит (отм.) действал към датата на сключване на договора за кредита/ обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 110 от 30.12.2008 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. /- договорът за потребителски кредит трябва да съдържа посочване на годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото 4 изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит. Необходимо е да съдържа и условията, при които посочените в т. 6 разходи по кредита могат да бъдат променяни.

В случая, както правилно е констатирал първоинстанционният съд, в договора не е посочен годишният процент на разходите. Посочено е единствено приложимия лихвен процент при непогасяване на датата на падежа, но не са посочени конкретните разходи.Същевременно се установява от заключението на ССЕ, че са начислявани такси за теглене на суми, както и такси за картови операции и проверки на баланс, по отношение на които не е ясно как са формирани.

При тези данни, настоящият съдебен състав споделя направеният от първоинстанционният съд извод, че е налице нарушение и на чл. 7, т. 11 от ЗПК (отм.), доколкото не са посочени свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, а същевременно такива са начислени и се претендират от последния. В чл. 7 ЗПК (отм.) са уредени изискуемите реквизите на договора за заем, като липсата на някои от тях, лимитативно изброени в чл. 14 ЗПК (отм.) обуславя недействителност на договора за кредит. В настоящия случай не се доказа потребителя да е уведомен за всички условия по потребителския кредит преди сключване на договора, нито се установява последният да е бил запознат с размера на годишния процент на разходите, преди сключване на договора за револвиращ заем, който ГПР да е установен и ясно посочен в сключения договор за кредит, поради което следва да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 6 от ЗПК (отм.).