Решение № 64 от 09.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600120 по описа за 2023 година Производство по Глава 21 НПК.

С присъда № 15/ 13.02.2023г., постановена по НОХД № 77/2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив подсъдимият В. К. А. е бил признат за виновен в това, че на 05.10.2022 год. в гр.* при условията на опасен рецидив е отнел чужда движима вещ- златен пръстен на стойност 575 лв. от владението на Ш.

Р. Ш. с намерение противозаконно да я присвои като е употребил за това сила, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.а и б.б вр.чл.58а ал.1 вр.чл.54 НК е бил осъден на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.„б” от ЗИНЗС.

На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал от размера на наказанието времето, през което подс. В. К. А. е бил задържан под стража, произнесъл се е какво да стане с веществените доказателства по делото, а направените съдебни разноски възложил в тежест на подсъдимия на основание чл.189 ал.3 от НПК.

Присъдата е била обжалвана в срок от служебния защитник на подс. В. К. А. адв.Л. Л., като в жалбата и в допълнението към нея са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното му наказание, което счита за завишено, поради което моли да се измени и се намали размера на 1 наказанието.

Според представителя на АП – Пловдив жалбата е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд, след като провери изцяло правилността на постановената присъда и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от защитника на подс.В. А. и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдебното следствие пред окръжния съд е било проведено като съкратено по реда на чл.371 т.2 НПК, при което подс.В. А. е признал фактите по обвинителния акт е дал съгласие да не се събират доказателства за тях. Въз основа на направеното самопризнание и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които го подкрепят, съдът правилно е приел за установени по несъмнен начин следните обстоятелства: На 05.10.2022 г. подс. А. и св.Г. Д., които се познавали от престоя си в *, се разхождали по * на гр. * и вървели по ул. „*“ в посока към *. Свидетелят Д. бил приютил подсъдимия в дома си, като двамата се били разбрали последният да му даде в края на месеца 100-200 лева нещо като наем. Двамата стигнали до гостилница „*“ и там се скарали за наема, който втори месец подсъдимият не давал на свидетеля Д.. В един момент подс.А. излязъл от заведението и се върнал след малко като заявил, че ще намери пари за свидетеля и ще си оправят сметките.

После отново излязъл и се върнал след около 15 минути. Междувременно, когато се разхождали със свидетеля Д., подсъдимият бил забелязал възрастен човек, който едва ходел и носел отворена кожена чанта, в която А. забелязал банкноти и пистолет. След като св. Д. седнал в заведение „*“, за да се нахрани, подс. А. отишъл и седнал до дядото –пострадалия Ш. Ш. и го попитал дали има нужда от помощ, при което свидетелят отказал. Подс.А. се отдалечил от пейката, на която бил седнал пострадалият и отново отишъл при св. Д., като наблюдавал действията на възрастния мъж. Когато св. Ш. решил да се прибере в дома си, който бил в непосредствена близост до пейката, където бил седнал да си почине, подс.А. излязъл от заведението и отново се приближил до него в момента, в който свидетелят бил на входната врата и го попитал дали го познава. Свидетелят Ш. заявил, че не го познава и понечил да влезе във входа, като в лявата си ръка държал бастуна, отворената чанта, спомената по-горе и пазарска чанта, в която имало покупки. В момента, в който затварял с дясната ръка входната врата, подс. А. нападнал свидетеля Ш., като хванал дясната му ръка, на чийто среден пръст имал златен пръстен и започнал да го дърпа, причинявайки болка на пострадалия, като се опитвал да счупи пръста му, за да му вземе пръстена. В един момент подс. А. успял да извади пръстена от пръста на Ш., който се развикал за помощ. Виковете му били чути от св.М., която имала магазин в непосредствена близост до мястото, където се разиграла случката и видяла подс.А., който бил облечен с шарена риза /предадена доброволно от подс. А. по делото/, а впоследствие го разпознала (л.52 от ДП). След като взел пръстена от св.Ш., подс. А. го заложил няколко пъти.

В резултат на проведените оперативно - издирвателни мероприятия подс.А.

2 бил установен, като извършител на грабежа на златния пръстен, а вещта била предадена от свидетеля Г. Н., на който последно бил заложен пръстенът от подсъдимия.

Според заключението на изготвената стоково-оценъчна експертиза, (л. 66 ДП), стойността на въпросния златен пръстен 5 гр. 14 карата, възлиза на 575 лева.

Подсъдимият А. до момента е осъждан нееднократно / общо 9 пъти / влезли в сила съдебни акта/, като влияние върху правната квалификация на настоящото деяние имат последните му две осъждания, както следва:

-по НОХД № 6396/2017г. по описа на Районен съд-Пловдив, 4 н.с., по което с влязло в законна сила на 06.10.2017г. определение е било одобрено споразумение, съгласно което подсъдимият е признат за виновен за извършено в периода от м.юни 2017г. до м.август 2017г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б“а“ и „б“ от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание една година и четири месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.

Наказанието е изтърпяно на 07.02.2019г.

- по НОХД № 1275/2021г. по описа на Районен съд-Пловдив, 17 н.с., по което с влязла в сила на 29.05.2021г. присъда А. е признат за виновен за извършено на 23.07. 2020г. престъпление по чл.150, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му е било наложено наказание една година и четири месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим. Наказанието е изтърпяно на 21.04.2022г.

Горните две осъждания квалифицират престъплението „грабеж“, предмет на настоящото наказателно производство като такова, извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК.

Както се посочи описаната по-горе фактическа обстановка, се установява от направеното от подсъдимия В. А. самопризнание, което се потвърждава от приложените в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протоколи за доброволно предаване /л.6, 8, 14, 17, л.55 от ДП/, заложни билети /л.10-13, 15, 16, 56, 57 от ДП/, протоколи за разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбуми към тях /л.49-54 от ДП/, протоколи за оглед на веществено доказателство, ведно с фотоалбуми към тях /л.58-64 от ДП/, справка за съдимост /л.69-72 от ДП/, характеристична справка /л.73 от ДП/, приемо предавателен протокол /л.81 от ДП/, протокол за връщане на ВД /л.92 от ДП/, от приложените по делото веществени доказателствени средства-2 броя СД /л.7 и 9 от ДП/ и 1 бр. мъжка черно-бяла риза /на съхранение във * РУ на МВР-*/, както и от показанията на свидетелите Ш. Ш., Д. М., В. М., Г. Н., Г.

Д. и Ч. Г. и от заключението на назначената по делото стоково-оценъчна експертиза. Настоящата инстанция напълно споделя като правилен и процесуално издържан анализа на окръжния съд на доказателствените 3 материали, включително относно годността и допустимостта на гласните доказатествени източници като не е необходимо изложените в тази насока съображения да бъдат преповтаряни, още повече, че спор за фактите по делото няма.

При така приетата за установена фактическа обстановка, и въззивният съд намира, че подсъдимият В. К. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198 ал.1, вр. чл.

29 ал. 1 б.„а“ и б. “б“ от НК, за това, че на 05.10.2022 г. в гр. *, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужда движима вещ – златен пръстен 5 гр. 14 карата на стойност 575 лева от владението на Ш. Р. Ш., ЕГН ********** с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила.

Правилно е определена и формата на вината – пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл.първо от НК – подс. В. А. е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието като описаните му действия потвърждават тази негова реализирана цел.

Спорният въпрос по делото е за размера на наложеното на подс. В. А. наказание, което същият счита за завишено. Настоящата инстанция не споделя тази теза и не счита, че определеното му наказание при условията на чл.54 НК в размер на шест години лишаване от свобода, редуцирано съгласно чл.58а ал.1 НК на четири години лишаване от свобода, е явно несправедливо.

При индивидуализиране наказанието на подс.А. съдът обосновано е ценил като смекчаващи отговорността му обстоятелства влошеното му здравословно състояние, предвид на приложените по делото медицински доказателства и становище /експертиза / на ЛКК при *- *, както и фактът, че е отнел само една вещ от пострадалия, но не и чантата на св. Ш., в която е имало пари и оръжие. Това обстоятелство действително не следва да се абсолютизира, както е маркирал първия съд предвид на това, че грабежът е извършен през деня на публично място, а и пострадалият е оказал известна съпротива , привличайки внимание с виковете си, което е предполагало и по-бързото оттегляне на подсъдимия от местопрестъплението. Облекчаващи отговорността факти са и връщането на пръстена, макар и не от самия А., както и частичното му признание в началото на досъдебното производство, когато е признал отнемането на вещта, но не и за упражнената спрямо пострадалия физическа принуда, което в известна степен е подпомогнало разследващите органи за разкриване на престъплението и неговия извършител, т.е. може да се разглежда като оказано съдействие / т. 7 на ТР № 1 от 6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. ОСНК /.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се разглеждат 4 обремененото съдебно минало на подсъдимия и предишните му осъждания, извън правната квалификация на процесното престъпление, както и упражненото насилие спрямо пострадал, който е в доста напреднала възраст и затова с по-малки възможности за самозащита.

При това съотношение на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, отчитайки и относителната им тежест, очертаваща степента на обществена опасност на конкретното престъпление и личната опасност на дееца, и при положение, че не са налице изключителни или многобройни по смисъла на чл.55 ал.1 НК, а само превес на смекчаващите обстоятелства, настоящата инстанция намира, че наложеното на подс. В. А. наказание по вид и размер е справедливо и не следва да бъде намалявано, каквато е неговата претенция. Определената санкция от четири години лишаване от свобода се явява съответна на извършеното престъпление и на степента му на обществена опасност, съобразена е с отчетените смекчаващи и отегчаващи факти и превала на първите, които обуславят налагане на по-ниско наказание, с данните за личността на подсъдимия, обществената му опасност и тежестта на вината му, поради което адекватно и в пълнота могат да се постигнат целите по чл.36 ал.1 НК както по отношение на личната, така и на общата превенция.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. б от ЗИНЗС съдът правилно е постановил подсъдимият А. да изтърпи така наложеното му наказание от четири години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.