Решение № 4811 от 22.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4811 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100503880 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на „Ню Актърс“ ЕООД и З. Г.

К., чрез ищци в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. Р. Д. срещу решение № 16 692/16.10.2023 г. на СРС, 65 състав, постановено по гр.д. 37 644/2022 г., с което са отхвърлени предявените от „Ню Актърс“ ЕООД искове с правно основание чл. 79 ал.1 пр.2 вр. чл. 82 пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 52 от ЗЗД за сумата от 620 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разход за осъществена рекламна дейност на отменена прожекция в Зала 1 на НДК и за сумата от 5 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от договорно неизпълнение по договор Х-00090/22.02.2022 г., както и предявения от З. К. иск с правно основание чл.

79 ал.1 пр.2 вр. чл. 82 пр.1 от ЗЗД вр. с чл. 52 от ЗЗД за сумата от 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от договорно неизпълнение по договор Х-00090/22.02.2022 г., заявени срещу „Национален Дворец на Културата – Конгресен Център София“ ЕАД.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на 1 съдопроизводствените правила. Заявени са твърдения за неправилен извод на СРС относно правото на ответника да прекрати едностранно и без предизвестие сключения от страните договор, тъй като разпоредбата на чл. 24 ал.3 от договора, на която се позовал СРС, препращала към чл. 14 ал.3 от същия. Заявено е възражение, че в обжалваното съдебно решение се обсъждали възражения, които не били въведени от ответника, а именно непредставяне на договори за отстъпване на право за публичното изпълнение на произведението, за претенции на трето за спора лице за съпродуцентски права. Заявени са възражения, че в нарушение на процесуалните норми не е обсъдено въведеното от ищците твърдение, че в договора не е предвидено прекратяване на договора по цитираното в уведомлението за прекратяване основание.

В жалбата са развити съображения, че не са обсъдени от СРС представените от ищците писмени доказателства – решение 161/09.03.2023 г. по в.т.д. 872/22 . на САС, с което бил отхвърлен иска на „Йелоу Брик“ ЕООД срещу „Ню Актърс“ ЕООД за заплащане на обезщетение за накърняване на сродни имуществени и неимуществени продуцентски права върху филма „Танго в тунела“, както и решение по т.д. 411/2020 г. на СГС, потвърдено с решение по т.д. 872/2022 г. по описа на САС, с което било установено, че договорът между „Йелоу Брикс“ ЕООД и „Ню Актърс“ ЕООД не е продуцентски.

Заявени в жалбата са и възражения за неправилна квалификация на иска на физическото лице като същата била по чл. 45 ал.1 от ЗЗД, а не възприетата от СРС – чл. 79 ал.1 от ЗЗД.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство „НДК – Конгресен център София“ ЕАД.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите 2 към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство са разгледани осъдителни искове по чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 82 пр.1 от ЗЗД.

Фактическата обстановка е правилно установена от СРС. В жалбата липсват наведени възражения по отношение на нея, поради което настоящият съдебен състав не намира причина да преповтаря или ревизира същата.

Доказателствената тежест, относно обстоятелствата, подлежащи на установяване, предвид правилата на чл. 154 от ГПК е правилно разпределена от първоинстанционния съд в определение 34126/14.12.2022 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК.

Страните не са формирали спор, че двете търговски дружества са били в облигационно правоотношение по повод сключен договор от 22.02.2022 г., съгласно който възложителят /“Ню Актърс“ ЕООД/ възлага, а изпълнителят /“НДК – КЦ София“ ЕАД/ приема да предостави зала 1, находяща се в НДК на 12.04.2022 г. за подготовка и реализация на следната проява на възложителя – прожекция на филм.

Първото възражение в жалбата касае твърдението, че в договора, сключен между страните по спора – търговски дружества не била предвидена възможност за едностранното му прекратяване респ. неправилния извод на СРС в противоположен смисъл. Съобразно уговорката, обективирана в чл. 24 ал.3 изр. 1 от договора, в случай, че възложителят /“Ню Актърс“ ЕООД/ не изпълни задълженията си по чл. 14 ал.3 от договора, изпълнителят /“НДК – КЦ София“ ЕАД/ има право да прекрати договора без предизвестие. Текстът на тази клауза е ясен и не се нуждае от тълкуване, съобразно критериите в чл.

20 от ЗЗД. Същата предоставя право на изпълнителя – ответник да прекрати едностранно договора без предизвестие при сбъдване на условието, предвидено в нея – неизпълнение на задълженията по чл. 14 ал.3 от договора.

Клаузата на чл. 14 ал.3 от договора, от своя страна, установява задължение за възложителя, предвид нормата на чл. 58 ал.3 от ЗАПСП, да представи копия от договорите за отстъпване на право за публично изпълнение на произведенията, които предстои да бъдат изпълнени като е фиксиран краен срок за изпълнение на това задължение – до десет дни преди датата на проявата / т.е. до 02.04.2022 г. по арг. на чл. 1 от договора/.

Видно от представеното по делото електронно писмо от 16.03.2022 г. на 3

Д.Д., управител на „Йелоу Брик“ ЕООД, същата е заявила, че представляваното от нея дружество е съпродуцент на филма, предмет на организираната проява. Представен е и договор за сътрудничество и съвместна дейност, сключен на 27.04.2018 г. между „Ню Актърс“ ЕООД и „Йелоу Брик“ ЕООД, съгласно който страните са се договорили да обединят усилията си за осъществяване на съвместна дейност в областта на киното и декларират намерението си за сътрудничество и съвместна продуцентска дейност по реализиране на филмов проект с работно заглавие „Танго в тунела“. Няма данни по делото, този договор към датата на сключване на процесния по делото договор, да е бил прекратен. Няма данни, от които да се обоснове извод, че двете дружества, сключили договора за съвместна дейност са уредили отношенията си с оглед чл. 90а т.3 от ЗАПСП към датата на публичната проява, предмет на процесния договор респ. правата на „Йелоу Брик“ ЕООД към датата на процесната публична проява да са били отречени с влязъл в сила съдебен акт, предвид висящите към този момент съдебни производства.

Не могат да бъдат споделени възраженията, изложени в тази връзка във въззивната жалба, че наличието на висящ съдебен спор не е основание за прекратяване на договора, защото това били претенции на трето лице, а не доказателство за неуредени авторски права. Това е така, защото влязлото в сила съдебно решение установява дали се касае за неуредени авторски права или за неоснователни претенции на трето лице. Отново съда е компетентен да осъществи преценка дали сключения договор между „Йелоу Брик“ ЕООД и „Ню Актърс“ ЕООД притежава характеристиките на продуцентски по смисъла на чл. 62 ал.3 от ЗАПСП, което към датата на процесната публична проява не е било налице. В този смисъл, представените по делото съдебни решения са неотносими към настоящия спор, доколкото са влезли в сила година след датата на процесната проява, въпреки което са обсъдени от състава на СРС.

Съвсем отделни въпроси са, че липсва субективен идентитет на страните по тях с настоящите такива по спора респ. в едното съдебно решение е прието, че договорът е продуцентски, а в другото е застъпено диаметрално противоположно становище, че същият не притежава белезите на продуцентски.

Поради което и видно от изпратеното уведомление изх. № 00287/23.03.2022 г. договорът е бил едностранно прекратен преди изтичане на 4 крайния срок, посочен в чл. 14 ал.3 от договора. Няма доказателства по делото, че изпълнението на това задължение е щяло да бъде реализирано до уговорения краен срок, такъв извод не може да се обоснове и чрез тълкуване или индиции, предвид представеното електронно писмо от 23.03.2022 г. /стр.

18 в делото на СГС, преди изпращането му по подсъдност на СРС/.

Не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че СРС се бил произнесъл по обстоятелства, за които не било въведено възражение от ответника, а именно непредставяне на доказателства по чл. 14 ал.3 от договора, доколкото същите се опровергават от съдържанието на отговора, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК /стр.2, абзац 3 и сл. от същия/.

Не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че уреждането на отношенията между страните по договора е следвало да стане съобразно санкционната клауза на чл. 24 ал.2 от договора. Съобразно използваната словесна конфигурация, същата е със санкционен характер и касае претенции от трети лица или наложени санкции от компетентни органи за нарушения, свързани с осъществяването на проявата т.е. уговорен е начинът на репариране на неблагоприятните последици за изпълнителя, възникнали след и свързани с вече осъществена проява по повод заявени след нея претенции на трети лица или наложени санкции от държавни органи.

Нормата на чл. 24 ал.3 от договора на свой ред е превантивна и урежда правото на прекратяване на същия поради неизпълнение на задължения на страна по него, поставени като законово изискване за законосъобразно осъществяване на публичната проява.

Не могат да бъдат споделени и възраженията във въззивната жалба, че СРС се бил произнесъл по непредявен иск по повод претенцията на ищцата – физическо лице, която била с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД, а не по реда на чл. 79 ал.1 от ЗЗД, както приел СРС. Посочената в титулната част на исковата молба правна квалификация на иска не обвързва съда, а същият следва, с оглед изложените обстоятелства и заявен петитум, сам да издири приложимата правна норма, което и състава на СРС е сторил. Всички фактически твърдения, заявени в исковата молба са свързани с договорните отношения на страните и неблагоприятните последици, настъпили в правните сфери на ищците /ФЛ и ЮЛ/ от неговото прекратяване. Твърдения, релевантни към фактическия състав на чл. 45 ал.1 от ЗЗД изобщо не са заявявани.

5

Предвид липсата на други заявени възражения и съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на СРС, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на въззиваемата страна не се следват разноски, доколкото не е депозиран отговор в срока по чл. 263 от ГПК, реализирано е процесуално участие в съдебно заседание, в което не са извършвани съществени процесуални действия, а депозираните писмени бележки носят идентично съдържание с тези, депозирани пред СРС и отговора по чл. 131 от ГПК.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 692/16.10.2023 г. на СРС, 65 състав, постановено по гр.д. 37 644/2022 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6