Решение № 13455 от 08.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13455 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т. като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20241110106347 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. П. Д., К. П. Д. и А. Д. Д. за заплащане на цена на ползвана топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент №1, находящ се в гр.София, **********, аб.№**********,за сумите, както следва: срещу Д. П. Д. за сумата от 248,59 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2020г. до 05.08.2021г., ведно със законна лихва от 16.10.2023г. до изплащане на вземането, за сумата от 88,63 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 03.10.2023г., за сумата от 1,85 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.09.2020г. до 31.07.2021г., ведно със законна лихва от 16.10.2023г. до изплащане на вземането и за сумата от 0,50 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 03.10.2023г.; срещу К. П. Д. за сумата от 248,59 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2020г. до 05.08.2021г., ведно със законна лихва от 16.10.2023г. до изплащане на вземането, за сумата от 88,63 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 03.10.2023г., за сумата от 1,85 лв., 1 представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.09.2020г. до 31.07.2021г., ведно със законна лихва от 16.10.2023г. до изплащане на вземането и за сумата от 0,50 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 03.10.2023г.; срещу А. Д. Д. за сумата от 497,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2020г. до 05.08.2021г., ведно със законна лихва от 16.10.2023г. до изплащане на вземането, за сумата от 177,27 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 03.10.2023г., за сумата от 3,70 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.09.2020г. до 31.07.2021г., ведно със законна лихва от 16.10.2023г. до изплащане на вземането и за сумата от 1 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 03.10.2023г.

След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д. П. Д. и К. П. Д. са депозирали писмен отговор на исковата молба, в който заявяват, че дължимите от тях вземания са погасени чрез плащане в хода на процеса – на 08.02.2024г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Д. Д. не е депозирал отговор на исковата молба. С молба от 08.05.2024г. оспорва исковете, като твърди, че след 05.08.2021г. задълженията за топлинна енергия са за новия собственик. Моли делото да бъде прекратено.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо” АД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявените срещу К. П. Д. и Д. П. Д. искове:

Страните не спорят, че за процесния период между тях е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в процесния обем, като в 2 тежест на ответниците е възникнало задължение за заплащане на цената в посочения размер. Безспорно, а и от приетите по делото като писмени доказателства 2 броя фискални бонове от 08.02.2024г. се установява, че ответниците К. П. Д. и Д. П. Д. са погасили изцяло претендираните от ищеца вземания от всеки от тях за заплащане цената на топлинна енергия в размер на 248,59 лв., потребена в топлоснабден имот – апартамент №1, находящ се в гр.София, **********, аб.№**********, за периода от 01.05.2020г. до 05.08.2021г., мораторна лихва, начислена върху вземането за топлинна енергия в размер на 88,63 лв. за периода от 15.08.2021г. до 03.10.2023г., сумата от 1,85 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 31.07.2021г., мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение в размер на 0,50 лв. за периода от 15.11.2020г. до 03.10.2023г., както и законна лихва, начислена върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение в общ размер на 9,14 лв. за периода от депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК – 16.10.2023г. до плащането – 08.02.2024г., поради което и на основание чл.235 ГПК съдът приема, че вземанията на ищеца към тези ответници са погасени изцяло в хода на процеса, с оглед на което предявените срещу тях искове следва да бъдат отхвърлени.

По предявените срещу А. Д. Д. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. От приетия по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ с рег. № 69, том VI от 10.06.1983г. се установява, че процесният имот – апартамент №1, находящ се в гр.София, **********, е придобит от С. П. Д. и Д. Ф. Д.. Доколкото не е посочено друго и във връзка с чл.30, ал. 2 ЗС, следва да се приеме, че всеки от преобретателите е придобил по 1/2 ид.ч. по прехвърлителната сделка. Видно от представеното по делото удостоверение за 3 наследници с изх. № РЛН24-УГ52-890 от 10.05.2024г., издадено от Столична община, район Люлин, е, че Д. Ф. Д. е починал на 18.01.2020г., като е оставил следните наследници по закон: С. П. Д. – съпруга, ответника А. Д. Д. – син и ответниците К. П.

Д. и Д. П. Д. – внуци /деца на починалия преди наследодателя на 05.08.2018г. негов син П. Д. Д./, които по силата на настъпилото наследствено правоприемство са придобили притежаваната приживе от техния наследодател 1/2 ид.ч. от процесния имот. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл. 9, ал.1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. В случаите, когато низходящите на наследодателя са починали преди него /както е в настоящия случай – неговият син П. Д. Д. е починал преди баща си Д. Ф. Д./, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН същите се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените – в случая от неговите деца – ответниците К. П. Д. и Д. П.

Д.. С оглед изложеното и по силата на настъпилото наследствено правоприемство квотите в съсобствеността са както следва: 4/6 ид.ч. /1/2 ид.ч. лична собственост и 1/6 ид.ч. по наследство от съпруга Д. Ф. Д./ за С. П. Д., 1/6 ид.ч. за ответника А. Д. Д. и по 1/12 ид.ч. за ответниците К. П. Д. и Д. П. Д.. В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът А. Д. Д. е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен №**********.

Видно от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33, том II, рег. №7231, дело № 188 от 05.08.2021г. по описа на нотариус Стела Даскалова с рег. № 358 в НК и район на действие СРС, всеки от наследниците по закон на Д. Ф. Д. е прехвърлил собствеността върху съответните притежавани от него ид.ч. от процесния имот на трето лице – С.Й.Б., поради което ответниците следва да отговарят съобразно гореизложените мотиви относно квотите в съсобствеността за задължения за топлинна енергия до датата на прехвърлителната сделка, т.е. за целия процесен период от 01.05.2020г. до 05.08.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът А. Д. Д. да се е възползвал от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се 4 определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Нелбо” АД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника А. Д. във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 31.08.2021г., при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 3 389,10 лв. Доколкото краят на исковия период е 05.08.2021г., размерът на реално потребеното количество топлинна енергия през процесния период от 01.05.2020г. до 05.08.2021г., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК въз основа на приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ е в общ размер на 3 201,65 лв. /потребеното количество БГВ за периода от 01.05.2021г. до 31.08.2021г. в размер на 894,46 лв., разделено на 4 месеца, след което на 31 дни за месец август 2021г., умножено по 5 дни – от 01.08.2021г. до 05.08.2021г./, от която сума ответникът А. Д. Д. дължи 1/6 част, съобразно гореизложените мотиви относно квотите в съсобствеността, или сумата от 533,61 лв.