Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 14 от 18.02.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Наказателно дело от общ характер 637/2025
Вид
Присъда № 14
Подписан
18.02.2026
В сила
13.07.2026
Състав
Здравка Запрянова

Цитирани разпоредби

Мотиви към ПРИСЪДА № 14 от 18.02.2026г. по НОХД № 637 по описа на КжРС за 2025г.

Повдигнато е обвинение срещу А. З. И. по чл.209 ал.1 от НК за това, че през периода от 19.02.2024г. до 23.02.2024г. в гр.Кърджали, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у К. Е. С. от ********* заблуждение относно замяната на мобилен телефон марка и модел „********“ с IMEI: ********** с друг мобилен телефон и с това причинил нему имотна вреда в размер на 753,15лв.

Производството по делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие съгласно чл.371 т.2 от НПК като подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факта. А съдът на основание чл.372 ал.4 вр.ч.371 т.2 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на дееца без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на прокуратурата пледира с оглед събраните доказателства в досъдебното производство и самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от тях, безспорно се доказали всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради това предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Настоява при налагане на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и да слезе под минимума на предвиденото с оглед възстановяването на щетите, размера на причинената вреда и чистото съдебно минало, като му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение бъде отложено с изпитателен срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК. Предлага разноските по делото да се възложат на подсъдимия, а веществените доказателства- да останат към материалите по делото.

Подсъдимият А. И. се признава за виновен. В своя защита и при последна дума се извинява за случилото. Защитникът му не оспорва фактическата обстановка подробно изложена в обвинителния акт. При произнасянето на съдебния акт моли съда да вземе предвид размерът на облагата, която е в минимален размер и под минималната работна заплата, възстановяването на нанесената щета, чистото съдебно минало на дееца, младата му възраст и съжалението за стореното, поради което настоява, че се касае за маловажност по смисъла на чл.93 т.9 от НК поради ниската обществена опасност. Пледира за оправдаване по предявеното обвинения и да се преквалифицира обвинението в такова по чл.209 ал.3 от НК с приложение на чл.78а от НК, за което няма пречки.

Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият А. З. И., роден на ********г. в ****, живущ в *********, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

Настоящата съдебна инстанция възприема фактическата обстановка описана в Обвинителния акт предвид на направените самопризнания от страна на подсъдимия по отношение на фактите в него на основание чл.373 ал.3 от НПК, а именно: Подсъдимият А. З.

И. живеел в ********* и бил безработен, като реализирал доходи от покупко- продажбата на моторни превозни средства и от сделки с различни вещи в сайтове в интернет. През месец февруари 2024г. той публикувал в електронния сайт „****“ обява за продажба на мобилен телефон, марка и модел „*********“ от профил с имена „Й. Н.“ и номер за връзка **********, който бил регистриран на името на И. А. А. от ********. Свидетелят К. С. от ********* притежавал мобилен телефон марка и модел „**********“ с IМЕI:********** с 1 поставена СИМ карта с номер **********, регистрирана на името на майка мусвидетелката К. Д. С. На 19.02.2024г. свидетелят К. С. се свързал чрез съобщение в горепосочения сайт с подателя на обявата, а именно с подсъдимия А. И., и му предложил да извършат замяна на неговия телефон „********“ с IMEI:********** с телефона, обявен от дееца И. в сайта, марка и модел „*********“. Договорили се за сума от 300 лева, която свидетелят К. С. да заплати допълнително на подсъдимия А. И.. Последният предложил комуникацията им да продължи през приложението „*********“, но тъй като пострадалият К. С. не ползвал такова, двамата продължили да си комуникират пишейки си в приложението „******“, като подсъдимият А. И. се свързвал с него с телефон със сим карта № *********, регистрирана на името на майка му- свидетелката З. М.. През цялото време подсъдимият И. се представял с имената „Й. Н.“, като предложил на пострадалия К. С. да му изпрати и маратонки, наред с мобилния телефон, но последният не се съгласил. До 23.02.2024г. подсъдимият А. И. чрез разговори и съобщения го убеждавал, че в замяна на мобилен телефон марка и модел „**********“ с IМЕI:********** ще му изпрати обявения за продажба негов мобилен телефон. Провели и кратък видео разговор, като подсъдимият И. поискал от пострадалия С. да му покаже маратонките марка „*****“, които му предлагал за продажба в електронния сайт „****“ и тогава свидетелят К. С. успял да възприеме лицето на подсъдимия. Пострадалият С. не се съгласил да изпрати сумата от 300 лева и маратонките, заедно с мобилния си телефон и на 23.02.2024г. той посетил офис на „Спиди“АД в гр.Кърджали, придружаван от свой пълнолетен приятел- свидетелят Ю. С. С., като използвали неговите лични данни за изпращане на пратката. По същото време подсъдимият А. И. също му изпратил снимка, че е в офис на куриерско дружество, за да създаде невярна представа у свидетеля К. С., че му изпраща обещания телефон. За пратката била изготвена товарителница с номер **********, която била адресирана от пострадалия С. по предварително даден му адрес от подсъдимия А., а именно **** ************, автомат в магазин „******“ с получател „Й. Н.“. В 09,17 часа на 24.02.2024г. подсъдимият А. И. получил и взел мобилен телефон марка и модел „**********“ с IМЕI:**********, собственост на свидетеля К. С. и въпреки това в 10,30 часа му написал съобщение, че не го е получил. След като свидетелят К. С. извършил справка в офис на „******“ в гр.Кърджали и установил, че пратката е била получена, той направил опит да се свърже със съобщения в електронния сайт „****“ и по дадените му мобилни номера с подсъдимия А. З. И., който междувременно изтрил профила си и блокирал пострадалото лице. След като не получил обещания мобилен телефон, марка и модел „********************“ и не могъл да се свърже с подсъдимия А. И., то свидетелят К. С. предположил, че е бил измамен.

Видно от протокол от 04.09.2024г. свидетелят К. Е. С. разпознал подсъдимия А. З.

И. по фотоснимки.

Съгласно Протокол № *** от 21.10.2024г. на съдебна лицево- идентификационна експертиза снимковите изображения, предоставени от „Спиди“АД с писмо от 12.03.2024г., са годни за извършване на лицева идентификация на лице и на тях е заснет А. З. И..

Съгласно заключение на съдебна оценителна експертиза № ***/ 23.11.2024г. стойността на мобилен телефон марка и модел „**********“ с IМЕI:********** към датата на деянието 23.02.2024г. възлиза на 753,15 лева.

Тази фактическа обстановка се установява безспорно от всички събрани гласни и писмени доказателства, а именно: Тази фактология се установи от самопризнанието на дееца А. И., което се подкрепя от събраните гласни доказателства дадени от К. С., К. С., Ю.

С., З. М., Д. И., Р. И. и Й. Б.; от писмените доказателства- Писмо от „А1 България“ЕАД изх.

№ ****/15.03.2024г., писмо изх.№ **/ 18.03.2024г. от „Наспърс Класифайдс България“ЕООДСофия, писмо изх.№ ******** от „Спиди“АД- София, писмо изх.№ ****/ 15.04.2024г. от „А1 България“ЕАД- София, писмо изх.№ ******/ 13.05.2024г. от „А1 България“ЕАД- София, Протокол за разпознаване на лице и предмети от 04.09.2024г. ведно с фотоалбум, писмо изх.

2

№ ******/ 29.07.2024г. от „А1 България“ЕАД- София ведно с детайлна справка; както и от експертизите- назначената лицево- идентификационна експертиза обективирана в Протокол № *** рег.№ ******/ 21.10.2024г., Съдебно- оценителна експертиза № ***/ 23.11.2024г., както и веществените доказателства- диск с подробна разпечатка от „Йеттел България“ЕАД и диск от „А1 България“ЕАД. Всички те са еднопосочни и изграждат една безспорна и логична житейска ситуация, които и не се оспорват, поради което бяха кредитирани от съда.

В съдебно заседание е представено Платежно нареждане от 17.02.2026г. за превод на сумата от 386 евро/ 754,95лв. за възстановяване на щета във връзка с НОХД № 637/ 2025г. от името на А. И. за К. С..

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият А. И. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК, което представлява престъпление против собствеността. Като субект тук може да бъде всяко наказателно отговорно лице, а от обективна страна изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие, като в случая обвинението е за възбуждане и поддържането на заблуждение.

Възбуждането представлява такова въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него неверни представи. В случая е налице и втората форма на изпълнителното деяние поддържане на заблуждение, което представлява само потвърждаване на вече оформена по други причини заблуда у адресата на измамата като затвърждава съществуващата у него невярна представа или отнема възможността той да я осъзнае и преодолее. Като съществен признак от обективната страна на измамата е поведението на измаменото лице, защото то мотивирано от неправилните си представи за действителността, извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане с имуществения предмет. Освен това престъплението по чл.209 ал.1 от НК е резултатно увреждащо, защото законът изисква да е настъпила имотна вреда. При това за измамата е характерна и особената причинна връзка между деянието и престъпния резултат. Последният- имотната вреда, настъпва като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице, а разпореждането пък е следствие от неправилната представа на това лице относно основанието или условията на разпореждането. Видът и формата на вината са прекият умисъл, с предвиден в състава и допълнителен субективен признак- специална користна цел: деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага, като е достатъчно тази цел да бъде поставена, но не е нужно да бъде обективно постигната.

Настоящата инстанция приема, че деецът е осъществил вмененото му деяние досежно обвинението за двете форми възбуждане и поддържане на заблуждение.

Подсъдимият А. И. извършил изпълнителното деяние като използвал неопитността на непълнолетния пострадал К. С. и неговата доверчивост, който извършил един акт на имуществено разпореждане, което представлява правнозначимо поведение- изпращане на мобилния си телефон, в което разпореждане подсъдимият И. по никакъв начин не се е ангажирал с участие по насрещна престация. В случая единствено и само в резултат на заблудата от страна на дееца И. чрез възбуждане, а след това и поддържането й чрез изпращане на снимка от офиса на куриерското дружество, свидетелят С. се е разпоредил с инкриминирания мобилен телефон, и той неоснователно е излязъл от негово владение.

Вредата е настъпила от преките действия на измамения, които са били мотивирани именно от подсъдимия да ги извърши. Деецът е въздействал пряко и непосредствено върху физическото лице, което е притежавало фактическата власт да се разпорежда с имуществото си, в случая с притежавания от него мобилен телефон.

И двата признака от субективна страна на престъплението- пряк умисъл и користна цел у дееца, са налице по настоящото дело. Подсъдимият А. И. е предвиждал, че в резултат на неговите действия той взима мобилния телефон марка и модел „********“ с IMEI: **********, както и че така се уврежда имуществото на пострадалото лице К. С..

Наред с това субектът цели имотна облага за себе си като съзнава неизбежността на 3 настъпилата имотна вреда, която в случая се изразява в инкриминирания мобилен телефон „********“. По делото специалната цел, а именно користната цел да набави за себе си имотна облага, е реализирана от него, което обаче не е изискване за съставомерността на престъплението.