Определение № 974 от 06.04.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 974 гр. Бургас, 06.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500635 по описа за 2023 година Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по частната жалба от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. "Рачо Петков-Казанджията" № 4-6, подадена от упълномощения му процесуален представител адв. П. Д., със съдебен адрес: гр. С*****, против определение № 588 от 26.01.2023 г., постановено по ч.гр. д. № 1817/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата му по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на заповед за изпълнение на парично задължение № 935 от 25.03.2022 г. и изпълнителния лист от 11.05.2022г., издадени по ч.гр. д. № 1817/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта за разноските.

В частната си жалба жалбоподателят-заявител изразява несъгласие с атакуваното определение по чл. 248 от ГПК, като счита, че същото е неправилно и необосновано, тъй като изводите му са в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага съображения , че е наличие противоречие в преценката на съда досежно спазване на спора за подаване на молбата по чл. 248 от ГПК, тъй като в по-рано постановеното определение от 10.06.2022г. молбата макар да е отхвърлена, е приета за допустима, а в обжалваното определение молбата е приета за просрочена, поради което е оставена без разглеждане. Сочи, че липсва какъвто и да е акт на съда, с който 1 да му е съобщено, че не е уважено цялото му искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като за частично присъдената част от разноските е узнал с получаване на изпълнителния лист на 20.08.2022г., от който момент започва да тече срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, а молбата по за допълване на заповедта в частта за разноските е подадена на 08.06.2022г. – в рамките на едномесечния законов срок. По същество счита, че при условие, че не е налице възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е налице компетентност на съда да отхвърля същото и да присъжда друг „справедлив“ размер на различно основание.

В законовия срок по чл.276, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор по частната жалба и не взел становище по нея.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред районния съд е образувано по повод подадено заявление от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника за главница в размер на 300.26 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за направените в заповедното производство разноски в размер на сумата от 25 лв. за платена държавна такса и сумата от 180 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Районният съд е издал заповед по чл. 410 от ГПК, с която е уважил заявлението за присъждане на главницата и законната лихва, а по отношение на разноските е присъдил изцяло сумата от 25 лв. за платена държавна такса и частично за сумата от 50 лв.- за адвокатско възнаграждение.

С разпореждане от 10.05.2022г., заповедният съд като е констатирал, че заповедта по чл. 410 от ГПК е влязла в законна сила на 03.05.2022г., тъй като в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът не е депозирал писмено възражение против нея, е разпоредил издаване в полза на заявителя на изпълнителен лист за присъдените с нея вземания. Разпореждането от 10.05.2022г. не е връчено на заявителя. Видно от направеното отбелязване върху заповедта по чл. 410 от ГПК заявителят е уведомен за влязлата в сила заповед по 410 от ГПК и му е връчен издадения въз основа на нея изпълнителен лист на 20.05.2022г.

С молба от 09.06.2022г. заявителят е поискал от заповедния съд да допълни заповедта си по чл. 410 от ГПК и изпълнителния лист, в частта за разноските, като присъди останалата част от претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 130лв. от общо платеното от 180 лв.

С определение от 10.06.2022г. районният съд, като е приел, че молбата на заявителя по чл. 248 от ГПК е подадена в преклузивния едномесечен срок, започнал да тече от 20.05.2022г. /датата на връчване на заповедта по чл. 410 2 от ГПК и изпълнителния лист/ е оставил без уважение искането по чл. 248 от ГПК без уважение.

По повод инстанционен контрол с окончателно определение от 03.08.2022г. по в.ч.гр.д. 1129/2022г. по описа на БОС, въззивният съд, като е констатирал, че в производството пред първата инстанция не е дадена възможност на длъжника да подаде отговор на молбата по чл. 248 от ГПК е отменил обжалваното определение и е върнал делото на първоинстанционния съд за провеждане на процедурата по чл. 248, ал. 2 от ГПК.

В изпълнение на дадените указания, районният съд е изпратил препис от молбата по чл. 248 от ГПК на длъжника, който в указания му срок не е депозирал отговор по нея.

С обжалваното в настоящото производство определение от 26.01.2023г. районният съд, приемайки, че молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е просрочена, по съображения, че е подадена нa 09.06.2023г. след изтичане на законовия едномесечен срок, считано от датата на издаване на заповедта- 25.03.2022г., е оставил същата без разглеждане.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, я намира за основателна, по следните съображения:

Настоящата инстанция макар да не споделя мотивите на районния съд относно началния момент, от който е прието, че за заявителя започва да тече срока за допълване на заповедта по чл. 410 от ГПК в частта за разноските, намира за правилен и съобразен с процесуалните правила крайния извод, направен в обжалвания съдебен акт за просрочие на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 7 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, тъй като в заповедта по чл. 410 от ГПК когато съдът не се е произнесъл по цялата претенция на заявителя за присъждане на направените разноски, е приложим реда на чл. 248 от ГПК.

Нормата на ч л . 248, ал.1 от ГПК постановява, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение, в частта му за разноските.

Съгласно чл. 413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. В настоящия случай обаче, при издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК съдът не е постановил отказ да присъди разноски на заявителя, в който случай актът му би подлежал на обжалване по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК, считано от връчването му на заявителя. Налице е непълно произнасяне по претенцията на заявителя за разноските, който пропускът следва да бъде отстранен по реда на чл. 248, ал.1 3 от ГПК. В този случай обаче, срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява едномесечен от влизане в сила на заповедта за изпълнение /съгласно чл. 416, ал. 1 от ГПК/, доколкото тя не подлежи на обжалване .

В случая, поради неподаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК заповедта по чл. 410 от ГПК е влязла в законна сила на 03.05.2022г., което означава, че едномесечния срок за депозиране на допълването в частта за разноските е изтекъл на 03.06.2022г. Молбата по чл.

248, ал. 1 от ГПК е подадена от заявителя на 09.06.2022г., т.е. след изтичане на едномесечния законов срок. Предвид това искането за допълване на заповедта за изпълнение, в частта за разноските се явява просрочена, поради което правилно е оставена без разглеждане от първоинстанционният съд като краен резултат.

С оглед съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното определение,с което е прието, че молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е просрочена се явява правилно и законосъобразно, поради което подадената частна жалба за отмяната му се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от "ЕОС МАТРИКС"

ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. "Рачо Петков-Казанджията" № 46, подадена от упълномощения му процесуален представител адв. П. Д., със съдебен адрес: гр. С*****, против определение № 588 от 26.01.2023 г., постановено по ч.гр. д. № 1817/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас , с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата му по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на заповед за изпълнение на парично задължение № 935 от 25.03.2022 г. и изпълнителния лист от 11.05.2022г., издадени по ч.гр. д. № 1817/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4