Решение № 19152 от 21.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2329/2023
- Вид
- Решение № 19152
- Подписан
- 21.11.2023
- Състав
- ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 19152 гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20231110102329 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от А. Г. А. , ЕГН: **********, с адрес: . чрез адв. З., срещу ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., за прогласяване нищожността, на основание чл. 26 ЗЗД, на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 791653/19.09.2022 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 135,28 лв., представляваща платена без основание неустойка по горепосочения договор, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 16.01.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответника Договор за паричен заем № 791653/19.09.2022 г., по силата на който получила сумата от 500.00 лв., като в чл. 8 от договора била уговорена неустойка в размер на 335,44 лв. Ищеца посочва, че е заплатил на ответника сума в общ размер от 671,84 лв., като дружеството е получило възнаграждение в размер на 135,28 лв. за 3 дни. Излагат се подробни съображения за недействителност на разпоредбата на чл. 8 от договора. Моли посочената клауза да бъде обявена за нищожна, както и да му бъде присъдена заплатената на ответника сума от 135,28 лв., като получена без основание.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете, като излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени становища.
С определение от 23.10.2023г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на размера на предявения по чл. 55, ал. 1 ЗЗД иск, чрез намаляването му до размера от 112,19 лв., като е прекратил производството по делото за претенцията на ищеца над тази сума.
1
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 19.09.2022г. ищеца е сключил с ответника Договор за паричен заем № 791653, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер от 500 лева, като е уговорен месечен лихвен процент от 3.400 % и годишен процент на разходите – 49,052 %. Крайната сума, която ищеца е следвало да върне е в размер на 555,56 лв. Срокът на договора е 27 седмици. В чл. 6 от договора е предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 е договорено, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговоря на съответните условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 335,44 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение към договора. Видно от погасителния план плащането на неустойката по чл. 8 от договора при липса на обезпечение е разсрочено на 27 бр. вноски, в размер от по 12,42 лв. седмично.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищеца е изплатил на ответника по Договор за паричен заем № 791653/19.09.2022 г. сума в размер на 635,28 лв., с която са погасени по същия договор 500 лв. главница, 23,09 лв. договорна лихва и 112,19 лв. неустойка.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клузата на чл. 8 от сключения между страните Договор за паричен заем № 791653/19.09.2022 г. и заплащане на сумата 112,19 лева, представляваща недължимо платена сума за неустойка по чл. 8 договора.
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 791653/19.09.2022 г. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от ответника, се установява, че по договора ищецът е заплатил на ответника сумата 112,19 лв. - неустойка по чл. 8 от договора.
Според посочената клауза на договора, заемополучателят е поел задължението да предостави обезпечение по договора, изразяващо се в ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя (посочени в чл. 6 от договора), както и че според чл. 8 от договора, при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на сумата 335,44 лв., чието плащане се разсрочва на падежите и с всяка вноска по заема.
От гореизложеното се установява, че между страните е договорена неустойка не при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума, а за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. При това положение не може да се приеме, че договореното има обезпечителна и обезщетителна функции по отношение на главното задължение по договора. От друга страна, размерът на това обезщетение е необосновано висок при съпоставяне с главното задължение, т. к. не е съизмерим с евентуални вреди за кредитора, като по своята същност това обезщетение представлява скрито възнаграждение за търговеца. Така кредитополучателят като потребител е поставен в неравноправно положение спрямо търговеца, договорен е необосновано висок размер на неустойка, която не цели да гарантира изпълнение на задължението, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора. Предвид това, съдът намира, че посочената договорка съставлява неравноправна клауза, която е нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Нищожността на процесната договорка се извлича и от противоречието й с добрите нрави, съгл. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/15.06.2010 г. , т. д. № 1/2009 г., ОСГК, ВКС, добрите нрави са морални норми, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или следват от тях. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай, като се преценява характерът и размерът на задълженията, обезпечени с нея. Преценява се и дали изпълнението на задължението е обезпечено е други правни способи, както и вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнението на задължението (съществено или за незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената неустойка и 2 очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Процесната неустойка излиза извън своите обезпечителни функции, т. к. неизпълнението на задълженията с оглед на което е договорена /осигуряване на поръчител/, само по себе си не води до вреди за кредитора. Същността й е да му осигури допълнително възнаграждение, което при това е прекомерно, с оглед размера на предоставения кредит.
Предвид това, съдът намира, че договорената в чл. 8 клауза от сключения между страните договор за заем е нищожна.
Плащането по нищожна клауза в договора съставлява платено без основание, при начална липса на такова /на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/. Платеното подлежи на връщане, поради което и този иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 112,19 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като ответника бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1185.26 лв., от които 100 лв. за дължима държавна такса, 400 лв. за депозит за вещо лице и 1000.00 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане на разноски на ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 791653/19.09.2022 г., сключен между А. Г. А. , ЕГН: **********, с адрес: . и ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., да заплати на А. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: . сумата от 112,19 лв. (сто и дванадесет лева и 19 стотинки), представляваща платена без основание неустойка по Договор за паричен заем № 791653/19.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.01.2023 г. до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., да заплати на А. Г. А., Е Г Н : **********, с адрес: . сумата от 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3