Решение № 13448 от 09.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13448 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т. като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20241110106877 по описа за 2024 година

Предявени са от Г. М. С. с р е щ у „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД осъдителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 217 КТ за заплащане на сумата 6831,02 лева – обезщетение при трудоустрояване за периода от 01.07.2023 г. до 09.11.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 44,48 лева – мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.;

- с правно основание с чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 546,43 лева – разлика между дължимо и действително заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 3,56 лева – мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.;

- осъдителни искове с правно основание и чл. 59 КТ вр. чл. 69 КТД за заплащане на сумата 75,00 лева – средства за поевтиняване на храна за периода от 26.06.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 0,49 лева – мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.;

- осъдителни искове с правно основание чл. 59 КТ вр. чл. 72, ал. 5 КТД за заплащане на сумата 230,00 лева – средства от фонд „социални разходи“ за периода 2021 г. до 2023 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1,50 лева – мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.;

1

- осъдителни искове с правно основание чл. 59 КТ вр. чл. 73, ал.2 КТД за заплащане на сумата 2340,00 лева – еднократна парична помощ при продължително боледуване за периода от 19.12.2022 г. до 16.06.2023 г., ведно със законната лихва от 07.02.2024 г. до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 15,24 лева – мораторна лихва за забава за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.

Ищецът Г. М. С. твърди, че между него и ответника „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД има сключен Трудов договор, по силата на който е бил назначена на длъжността „касиер/абонаментни карти“. На 20.09.2022 г. ищецът твърди, че е получил Експертно решение № 90328/19.09.2022 г. на ТЕЛК – II МБАЛ-София,с което му е определена 74% трайна неработоспособност, със становище, че ищецът може да продължи да работи на длъжност касиер абонаментни карти в „Център за градска мобилност“ ЕАД, но след обжалване по административен ред, на 10.09.2022 г.

НЕЛК отменя експертното решение на ТЕЛК– II МБАЛ-София и издава Експертно решение № 91441/14.12.2022 г., с което определя 100% трайна неработоспособност на ищеца със становище, че не може да работи като касиер/абонаментни карти и следва да бъде трудоустроен на подходяща длъжност, което е връчено на работодателя на 21.12.2022 г. Посочва, че в периода от 19.12.2022 г. до 16.06.2023 г. е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, а в периода от 19.06.2023 г. до 30.06.2023 г. е ползвал платен годишен отпуск. На 21.09.2023 г. ищецът е получил Експертно решение № 00587 от 21.09.2023 г. на ТЕЛК за общо заболявания при IV МБАЛ-I състав- София, с което не му е разрешен отпуск за временна неработоспособност със становище работодателя да оправдае отсъствието на служителя от работното място по друг подходящ начин и да вземе предвид противопоказните условия на труд по ЕР на НЕЛК № 91441 от 14.12.2022 г., като след обжалване по административен ред, НЕЛК издава Експертно решение № 00189/18.10.2023 г., с което потвърждава решението на ТЕЛК и изразява препоръка пред работодателя да трудоустрои работника на подходящ длъжност предвид определената му 100% трайна неработоспособност.

Посочва, че работодателят не е издал заповед за трудоустрояване на ищеца, поради което на 03.11.2023 г. е изпратил чрез ССЕВ писмо до работодателя си, с което е поискал заплащане на обезщетение по чл. 217 КТ и преназначаване на длъжност с подходящи условия на труд съгласно предписанието на здравните органи в Експертното решение. В отговор, ответникът е изпратил на ищеца на 09.11.2023 г. чрез ССЕВ Акт № РД-123М-35, с който прекратява трудовия договор № РД-12-12-1М-27/02.11.2017 г. на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ. С писмени искания от 09.11.2023 г., от 13.11.2023 г. и от 16.11.2023 г., подадени чрез ССЕВ, ищецът е поискал от изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД да изплати обезщетение по чл. 217 КТ, но ответникът е отказал. Посочва, че в периода между 23.12.2022 г. – датата, на която работодателят получил експертното решение № 91441/14.12.2022 г. за трудоустрояване до 09.11.2023 г. – датата на връчване на заповед за прекратяване на трудовия договор, ответникът не е предложил на ищеца друга подходяща работа, не е изплащал и обезщетение за трудоустрояване, поради 2 което претендира заплащането на такова. Посочва също така, че в периода от 03.11.2017 г. до 09.11.2023 г. е бил член на СТСБ, поради което за него се прилага КТД от 01.01.2023 г., по който му се дължат суми от фонд „Социални разходи“, еднократна парична помощ и средства за поевтиняване на храна.

Твърди, че на 13.12.2023 г. работодателя му е заплатил обезщетение в размер на 1774,85 лв. за неизползвания платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ, определено на база основната работна заплата, но дължимото обезщетение е в размер на 2321,28 лв., тъй като следва да се определи на база брутната работната заплата. Поради това претендира и разликата между дължимото и заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД подава отговор на исковата молба след срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите претенции като неоснователни. Счита, че явяването на работа на работника е предпоставка, за да може работодателят да изпълни задължението си да трудоустрои служителя, а също така, че за заплащане на обезщетение по чл.

217 КТ работникът следва да се е явявал на работа. Поддържа, че предписанието за трудоустрояване освобождава работника само от задължението му да изпълнява възложената работа, но не и от задължението да се явява на работното място навреме и да остава там до края на работното време. Посочва, че в периода от 19.12.2022 г. до 16.06.2023 г. ищецът не се е явявал на работното си място, а е използвал отпуски за временна неработоспособност, както и платен годишен отпуск, а в периода 01.07.2023 г. до 31.10.2023 г. е отсъствал без да представи документ, оправдаващ отсъствието му. Поради това оспорва основателността на иска за обезщетение по чл. 217 КТ. Твърди, че е заплатил обезщетение за 2 месеца по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 3106,40 лв., обезщетение по чл. 48 от КТД в размер на 321,47 лв., 1774,85 лв. – обезщетение по чл. 224 КТ за 31 дни платен годишен отпуск.

Поддържа, че сумите за поевтиняване на храната по чл. 69 КТД са заплатени за целия период от 07.12.2022 г. до 09.11.2023 г. вкл. с фиша за м.11.2023 г.

Оспорва основателността на иска за средства от фонд „Социални разходи“, като твърди, че за процесния период ищецът е бил в неплатен отпуск или в отпуск по болест и през този период не е удържан и заплащан членски внос, поради което не му се дължи и плащане. Относно иска за заплащане на обезщетение по чл.73, ал.2 КТД посочва, че еднократна помощ при продължително боледуване се заплаща след решение на събрание на „Съвет за социално сътрудничество“, като в процесния случай по подадено заявление за ищеца е взето решение с Протокол № 5/26.06.2024 г. Моли съдът да отхвърли предявените искове.

Съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, настоящият състав на Софийски районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 217 вр. чл. 317 КТ:

Съгласно разписаното в чл. 217, ал. 1 КТ, работодателят дължи 3 обезщетение на работника или служителя при трудоустрояването му в размер на брутното трудово възнаграждение от деня, в който е получил предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение. Необходимостта от трудоустрояване възниква, когато условията на труд на дадено работно място не са подходящи с оглед здравословното състояние на работника или служителя. За да възникне задължение за трудоустрояване е необходимо да има изрично предписание на здравен орган – ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК, издадено по реда на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за медицинската експертиза.

След получаване на решението работодателят е задължен да предложи на трудоустроения подходяща работа (в случай, че има такава в предприятието), съобразно изискванията на предписанието. Неизпълнението на това задължение е основание за изплащане на обезщетение на трудоустроения работник или служител. Когато работникът откаже без уважителни причини да приеме работа, която е подходяща с оглед здравословното му състояние, обезщетението не се дължи съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 2 КТ.

Страните не спорят, поради което и с обявения за окончателен доклад по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието трудово правоотношение между страните през процесния период, по силата на което ищецът е заемал длъжността „касиер абонаментни карти“, че с Експертно решение № 91441/148/14.12.2022 г. на НЕЛК е дадено предписание, че ищецът не може да изпълнява заеманата длъжност „касиер/абонаментни карти“ и следва да бъде трудоустроен на друга подходяща длъжност, както и че с Акт за прекратяване № РД-12-3М-35/01.11.2023 г. трудовият договор между ищеца и ответника е прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.9 КТ.

Ответникът не оспорва, че е получил експертното решение на ТЕЛК и предписанието за трудоустрояване преди исковия период 01.07.2023 г. 09.11.2023 г. Правоизключващото възражение на ответника, че през периода от 01.07.2023 г. до 31.10.2023 г. ищецът е отсъствал от работа без да представи документ, оправдаващ отсъствието му, не изключва отговорността на дружеството за изплащане на обезщетение.

Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, трябва да доведе до незабавно прекратяване на трудовите функции, които са вредни за здравето на работника. Видно от самото с Експертно решение № 91441/148/14.12.2022 г. на НЕЛК, заключението на Службата „Трудова медицина“ кум „ЦГМ“ ЕАД от 03.01.2023 г. /лист 85 от делото/, протокола от заседание на Комисията по трудоустрояване към „ЦГМ“ ЕАД от 24.10.2023 г.

/лист 88 от делото/ и последващото прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ – в ответното дружество липсва подходяща длъжност, отговаряща на посочените противопоказни условия на труд. В посочената хипотеза работникът е длъжен да преустанови изпълнението на работата, а работодателят е длъжен да не го допуска до работата като предприятието-работодател дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение от деня, в който 4 получи предписание за трудоустрояване до неговото изпълнение.

Доколкото не се твърди и не се установява по делото работодателят в срок от седем дни от получаване на предписанието да е преместил работника на по-лека работа, която е съобразена със здравното предписание, а и същото не е обективно възможно, работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение до прекратяване на трудовото правоотношение. Поради изложеното предявеният иск по чл. 217 КТ се явява доказан по основание.

По отношение размера на дължимото обезщетение съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по допуснатата първоначална съдебно-счетоводна експертиза като обективно, безпристрастно и компетентно дадено. Искът се явява основателен и следва да бъде уважен до посочения от вещото лице размер 6703,03 лева, съобразно варианта на заключение с промяна на основната работна заплата БЕЗ включване на средствата за санитарно хигиенни нужди по 2 лева на ден. Съдът счита, че същите нямат характера на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер по смисъла на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Още повече – същото се изплаща за действително отработено време, каквото през процесния период не е имало. Предвид изложеното, за горницата над посочената сума до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.