Решение № 71 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 3-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска при участието на секретаря КристИ. П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Гражданско дело № 20251100110257 по описа за 2025 годИ.

Постъпила е молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца чрез Министерство на правосъдието – централен орган по смисъл на Конвенцията.

О. Р., с обичайно местопребиваване във Великобритания, претендира връщане на малолетното й дете Л.И. Д., роден на ******** г. във Великобритания - държавата по обичайното му местопребиваване , с твърдение за незаконното му отвличане, извършено под формата на незаконно задържане на детето на територията на Р. България. Твърди се, че детето е родено на ******** г., в гр. София, с родители О. Р. и И. И. Д.. Родителите и детето Л. са живеели във Великобритания, 14 Ryvere Close. Stourpot on Severn, DY130AT. Worcestershire, където детето е посещавало детска градИ.. На ******** г., след като се е върнала от работа молителката е видяла, че детето и бащата отсъстват от жилището. От разговор с бащата тя разбрала, че той и детето се намират в България. Според бележка, оставена от бащата, той е замИ.л за България, тъй като майка му имала проблеми, като е отбелязал, че ще се върнат с детето след няколко дни. В молбата си майката твърди, че преди замИ.ването на бащата и детето, с нея не е обсъждано и тя не е давала съгласието си детето да напуска Великобритания, нито е била уведомена от бащата за планираното пътуване до България. Майката е подала молба по реда 1 на Хагската конвенция пред централния орган на Великобритания. Молбата е постъпила в Министерството на правосъдието - централен орган за Република България два месеца след задържането на детето в България , като в нея се отправя искане за връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване-Великобритания. Посочено е също, че майката е упражнявала ефективно родителските права по отношение на детето, че от прехвърлянето на детето в България, до подаване на молбата за връщане не е изтекла една годИ. и се прави извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно задържане, извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права на молителката, произтичащо от приложимото в случая английско законодателство. Молителката иска да се уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът И. И. Д. оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна.

Твърди наличието на изключенията, предвидени в чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция. Моли за присъждане на направените разноски.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

На основание чл. 7, б. „f”, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и чл. 22а, ал. 1 от ЗЗДт е постъпило искане от О. Р., с обичайно местопребиваване във Великобритания, чрез Министерство на правосъдието на Република България, за връщане на малолетното й дете детето Л.И. Д., роден на ******** г., с твърдение за незаконното му отвличане, извършено под формата на незаконно задържане на детето на територията на Р. България.

Възникването на правото да се върне малолетното дете детето Л.И. Д., роден на ******** г. по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от възникването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало постоянно местопребиваване във Великобритания; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговия баща в Република България в нарушение на установените във Великобритания правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето 2 да е подадена преди да изтече 1 годИ. от прехвърлянето или задържането на децата в Република България; 4) майката да е упражнявала ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) майката да не е дала съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приела прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация; 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.

В настоящия случай молителката О. Р., родена на ******** г., гражданство: Румъния и ответника И. И. Д., ЕГН********** са родители на детето Л.И. Д., роден на ******** г. , ЕГН**********- видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0388/30.05.2022 г. на Столична общИ., район Витоша, област София и служебно изготвена от съда справка за детето от НБДН.

Видно от чл.4, ал.1, б. „а“ от Закон за децата от 1989 г., ако майката и бащата не са били женени един за друг към датата на раждане на детето, бащата получава родителска отговорност за него ако бъде записан като негов баща по силата на посочените в чл.1А законови положения, включващи чл.10 от Закон за регистрация на раждане и смърт от 1953 г., а видно от представеното по делото удостоверение за раждане на Л., ответникът е вписан като баща на детето Л., т. е. бащата е носител на родителска отговорност, заедно с майката. Разпоредбата на чл.2, ал.5 от Закон за децата от 1989 г. предвижда, че повече от едно лице могат едновременно да носят родителска отговорност за едно и също дете.

Раздел 3 (1) от Закона за децата от 1989 г. определя родителската отговорност като всички права, задължения, пълномощия, отговорности и власт, които според закона родителят притежава по отношение на детето и 3 неговото имущество. Несъмнено в обхвата на родителските права, дефинирани в Закона за децата от 1989 г., се включва и даването на съгласие за отвеждане на детето извън Обединеното Кралство.

Д е т е т о Л.И. Д., роден на ******** г., е имало обичайно местопребиваване във Великобритания /където е посещавало детска градИ. – обстоятелство за което липсва спор, до ******** г., след което детето с баща си е дошло в България.

Относно обичайното местоживеене на детето във Великобритания между страните липсва спор(детето може да има само едно обичайно местопребиваване, за разлика от твърденията на ответника в становището му от 13.19.2025 г.), а и това обстоятелство се установява със събраните по делото писмени доказателства – писмо от 02.12.2022 г. от Министерство на вътрешните работи на Обединеното кралство до Л.И. Д., писмо до молителката от Служба за плащане на безвъзмездна помощ за грижа за деца, признанието на ответника при изслушването му от съда на 17.10.2025 г., както и с гласните доказателства- показанията на всички разпитани свидетели.

Безспорно е, че детето понастоящем живее в село Шума, общИ. Годеч, Софийска област, заедно с баща си.

Майката не е дала съгласие за задържането на детето в Република България, нито впоследствие е приела това прехвърляне. Напротив- майката се противопоставя на прехвърлянето и задържането на детето в България, което противопоставяне е обективирано в подадената молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция.

И с показанията на разпитаната в качеството й на свидетел племенница на ответника С.Д., които съдът кредитира в частта им, в която свидетелката има преки впечатления за обстоятелствата, които установява, не се доказа съгласие на майката за промяна на местоживеенето на Л.: „О. с мен не е коментирала дали детето да остава завИ.ги в България и аз не мога да отговоря на този въпрос. В мое присъствие О. не е коментирала, че желае детето да остане в България. Майката не е давала съгласие пред мен детето да остава завИ.ги в България. Пред мен е дала съгласие само детето да дойде в България.“ И свидетелката Г. Д.а- сестра на ответника не установява съгласието на майката детето Л. да установи местоживеене в България: „О. лично на мен, за това тяхно намерение(да дойдат за постоянно да живеят в 4

България и да купят къща), не ми е казвала, но е пращала снимки на имоти тук и е искала да се гледат, за да се купуват в България къщи“. В останалата им част показанията на свидетелите- близки на ответника, съдът счита за заинтересовани и дадени в полза на страната, до степен лишени от житейска логика- лица, които нямат нужните парични средства за закупуване на самолетни билети, да търсят за покупка къщи в България или в Румъния и не кредитира показанията.

Съгласно чл. 3 от Хагската конвенция, п рехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, когато: а) е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му.

Детето е задържано от неговия баща в Република България в нарушение на установените във Великобритания правила за упражняване на родителските права.

По делото липсва писмено съгласие на молителката детето й Л. да установи обичайно местопребиваване на територията на Република България и няма решение, постановено от компетентен английски съд, овластяващо ответника еднолично да променя обичайното местопребиваване на детето. Не се установи по делото и с гласните доказателства (както вече беше посочено по-горе) съгласие на майката детето Л. да се премести да живее в Р. България с баща си.

Майката е упражнявала ефективно родителските права по време на прехвърлянето. Безспорно по делото е, че детето е живяло реално с молителката, която се е грижила за отглеждането и възпитанието му. Не се установи и майката да е била лишена от родителски права или те да са били ограничени, нито се установи те да са били предоставени на бащата по съответния ред. Съдът, съобразявайки представените по делото доказателства относно правната уредба във Великобритания на отношенията между родители и деца- английското законодателство в областта на родителската отговорност- Закон за децата от 1989 г., намира, че майката е упражнявала ефективно родителските права по отношение на детето, в упражняването на които права несъмнено се включва и правото да определя местопребиваването 5 на детето Л. (арг. от чл. 5, б. „а“ от Хагската конвенция).

В случай, че не е било извършено задържането, майката би упражнявала родителските права също ефективно, защото има правото (и задължението) да живее заедно с детето и да полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Настоящия съдебен състав не намира да се е осъществила хипотезата на чл. 13, ал. 1, б. ”б” от Конвенцията и да е налице сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация по всякакъв начин.

Изключението, уредено в чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, може да бъде приложено при следните неизчерпателно изброени примери: трайни социални и военни конфликти в държавата на произход; осъществено физическо (вкл. сексуално) и психическо насилие, вкл. от партньор в живота на ощетения родител; изтърпяване на присъда от наказателен съд, през което време родителят в държавата на обичайното местопребиваване на детето не може ефективно да упражнява родителските права– той обективно е лишен от възможност за полагане на грижи по отношение на детето; сериозно трайно заболяване, вследствие на което не може да се грижи за детето; употреба на наркотични и други упойващи вещества, страдание от алкохолизъм или когато не може да се грижи за детето под друга форма – дори и с помощта на други подпомагащи органи.