Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 341 от 05.06.2024, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 2558/2021
Вид
Решение № 341
Подписан
05.06.2024
В сила
17.07.2024
Състав
Владимир Калоянов Крумов

Цитирани разпоредби

  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 113, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 115, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 115, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 55, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Видин, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20211320102558 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с с чл. 49 от ЗЗД от „УНИВЕРСАЛ-Ю“ ЕООД, ЕИК ****** седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.“Е № * против „БОНОНИЯ-ТУРИСТ“ ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Е № *

Твърди се, че по договор за наем от 12.06.2007 г. ищцовото дружество ползва като наемател хотелски комплекс Д находящ се в гр. Видин, ул.“Е № * С допълнително споразумение от 24.06.2014 г. дължимият от ищцовото дружество наем е намален на 3 000.00 лева на месец плюс данък добавена стойност. От тогава ищцовото дружество е заплащало договорения наем, като всяка година му се издавала фактура за платения наем.

През 2020 г. ответното дружество, в нарушение на задълженията си по чл. 113 от ЗДДС, не е издавало коректно съставена фактура за договорения и платен наем в размер на 3 000.00 лева плюс данък добавена стойност месечно, поради което на ищеца за тази доставка не е признат от Национална агенция за приходите данък добавена стойност в размер на 7 200.00 лева /на годишна база/, които впоследствие ищецът заплатил. Твърди се, че поради същите причини на ищеца корпоративния му данък за 2020 г. е увЕ.чен с 3 600.00 лева, които ищецът внесъл. Сочи се, че на ищцовото дружество е нанесена вреда в общ размер на 10 800.00 лева – 7 200.00 лева, увЕ.чена стойност на дължим и внесен ДДС и 3 600.00 лева – увЕ.чен размер на платения корпоративен данък. Процесната сума не е възстановена от ответната страна.

Иска се да бъде постановено решение с което ответната страна да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 10 800.00 лева, на въведените основания, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска до окончателното издължаване.

Искат се разноски по производството.

От ответната страна е постъпил писмен отговор. Оспорва основателността на 1 иска. Сочи за липса на вина за увреждането и причинна връзка между твърдяното, за осъществено, деяние и твърдените вреди, настъпили за ищеца. Фактурите за наемна цена са издадени в съответствие със ЗДДС и ЗСч., същите са своевременно осчетоводени от ответника и последния е внесъл ДДС по тях.

Иска разноски по делото.

По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изпълнена е съдебносчетоводна експертиза и допълнителна такава.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :

На 12.06.2007 г. е сключен договор за наем между „Бонония Турист“ ЕООД като наемодател и „Универсал – Ю“ ЕООД като наемател, с който договор е предоставен за ползване от наемателя следният недвижим имот, находящ се в гр. Видин, ул. „Е № * а именно: дворно място от 483 кв. м., представляващо парцел II-3087 в кв. 371 по плана на града, действал през 1995 г., а по сега действащия подробен устройствен план на гр. Видин, ЦГЧ – УПИ XXXI-240 в квартал 371, ведно с построената в него пететажна масивна сграда със застроена площ от 338.55 кв.м. /хотелски комплекс „Д срещу заплащане на месечен наем в размер на 5000.00 лева с включен ДДС. Съгласно подписано от страните допълнително споразумение /анекс/ на 24.06.2014 г. наемодателят намалил наема на 3000.00 лева месечно с включен ДДС. Съгласно подписаното допълнително споразумение от 24.06.2014 г. наемодателят е следвало през 2020 г. да издава ежемесечно данъчна фактура на наемателя в размер от 3600.00 лева, в в.ч. данъчна основа от 3000.00 лева и ДДС от 600.00 лева.

Видно от приложеното по делото съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДПК, изпратено до ищеца е, че към 22.06.2021 г. задължението му към НАП е в общ размер на 7715.37 лева с начислените лихви.

Видно от приложената по делото справка за задълженията към НАП към дата 25.06.2021 г. задълженията на ищеца са в общ размер на 12 629.76 лева.

От становище от В.С. управител на „М и М акаунт“ ЕООД до управителя на ищцовото дружество „Универсал – Ю“ ЕООД се установява, че в резултат на некоректно издадени фактури през 2020 г. от ответника „Бонония Турист“ ООД по договор за наем от 12.06.2007 г. и допълнително споразумение от 24.06.2014 г. ищецът „Универсал – Ю“ ЕООД не е могъл да ползва данъчен кредит по ЗДДС в размер на 7200.00 лева, а корпоративния данък на дружеството за 2020 г. се е увЕ.чил с 3600.00 лева.

Вещото лице е посочило в допълнителната експертиза, че за периода от 01.09.2014 г. до 31.12.2019 г. ответното дружество „Бонония – Турист“ ООД е издавало за наем – хотел Дунав на ищцовото дружество „Универсал – Ю“ ЕООД данъчни фактури с данъчна основа от 3000.00 лева и начислено ДДС от 600.00 лева, общо в размер от 3600.00 лева за всеки месец през периода.

Вещото лице е посочило в първоначалната експертиза, че при направена проверка в счетоводните регистри на ответника „Бонония – Турист“ ООД установило, че за периода от м.01.2020 г. до м.12.2020 г. ответникът е издавал ежемесечно данъчни фактури в размер от 6000.00 лева в т. ч. данъчна основа от 5000.00 лева и ДДС от 1000.00 лева, поради което управителят на „Универсал – Ю“ ЕООД е изпращал ежемесечно уведомление до „Бонония – Турист“ ООД за получените фактури за наем на хотел „Дунав“ в размер на 6000.00 лева с ДДС, които е връщал, за да бъдат издадени нови с актуалната и договорена определена цена от 3000.00 лева без ДДС. Вещото лице е посочило, че в счетоводната кантора, обслужваща ищеца „Универсал – Ю“ ЕООД при проверката, която извършила не установила осчетоводени данъчни фактури за наем в дневниците за покупки по ДДС през 2020 г., издаваните от ответника данъчни фактури не са представяни за отразяване в счетоводните регистри на дружеството. От заключението на първоначалната експертиза се установява, че 2 ищецът е изплатил на ответника за наем през 2020 г. сумата от 43 200.00 лева по споразумение от 24.06.2014 г., който размер на сумата би трябвало да включва, съгласно договора за наем – данъчна основа от 36 000.00 лева и ДДС в размер на 7200.00 лева и не е ползвал данъчен кредит по ЗДДС в размер на 7200.00 лева, не е представил фактури в счетоводната кантора, която го обслужва. Данъчната основа от 36000.00 лева не е отразена като разход за наем /външна услуга/ и не е намален с нея финансовия резултат за 2020 г. на дружеството. Размерът на данък печалба върху сумата е 10 % или 3600.00 лева. Ответникът е издавал данъчни фактури от 6000.00 лева с ДДС в срок, подавал е своевременно декларации по ДДС, внасял е в срок дължимия данък. За 2020 г. е начислил и внесъл дължим данък печалба по ГДД в размер от 3846.60 лева.

Заключенията не са оспорени от страните. Съответстват на събраните по делото доказателства. Съдът възприема същите като обективно и компетентно изготвени, поради което им дава вяра.

При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав намира от правна страна :

Не се спори по делото, че страните са търговци по смисъла на ТЗ и ответникът е данъчно задължено лице по чл. 3 от ЗДДС.

Не се спори между страните, че на 12.06.2007 г. е сключен договор за наем между „Бонония Турист“ ЕООД като наемодател и „Универсал – Ю“ ЕООД като наемател, с който договор е предоставен за ползване от наемателя хотелски комплекс „Дунав“ срещу заплащане на месечен наем в размер на 5000.00 лева с включено ДДС. Съгласно подписано от страните допълнително споразумение /анекс/ на 24.06.2014 г. страните са се договорили наемът да се намали на 3000.00 лева месечно с включено ДДС. Съгласно подписаното допълнително споразумение /анекс/ от 24.06.2014 г. наемодателят „Бонония Турист“ е следвало през 2020 г. да издава ежемесечно данъчна фактура на наемателя в размер от 3600.00 лева, в в.ч. данъчна основа от 3000.00 лева и ДДС от 600.00 лева.

И двете дружества са търговци и съгласно чл. 53, ал. 1 ТЗ, имат задължение да водят счетоводство, в което да отразяват движението на имуществото на своето предприятие.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ТЗ, редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Съгласно чл. 182 ГПК, вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.

Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

Видно от допълнителната експертиза е, че ответникът за периода от 01.09.2014 г. до 31.12.2019 г. е издавал данъчни фактури с данъчна основа от 3000.00 лева и начислено ДДС от 600.00 лева, общо в размер от 3600.00 лева за всеки месец през периода, т.е. сумата, посочена във фактурите отговаря на сумата от 3000.00 лева съгласно сключения между страните анекс от 24.06.2014 г.

Вещото лице е категорично, че фактурите за периода от м.01.2020 г. до м.12.2020 г. са издавани от ответника с данъчна основа от 5000.00 лева и начислено ДДС от 1000.00 лева, общо в размер на 6000.00 лева, като същите са осчетоводени само от ответника, съгласно изискванията на ЗДДС, но не и от ищеца .

Възражението на ответника, че издавал фактури, които осчетоводявал, поради което не носи отговорност е неоснователно. Ответникът не е представил доказателства по 3 делото, от които да е видно, че страните са договорили по-висок наем за 2020 г., а именно 5000.00 лева.

С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът за 2020 г. е издавал некоректни фактури в размер от 6000.00 лева в т. ч. данъчна основа от 5000.00 лева и ДДС от 1000.00 лева, вместо да издаде данъчни фактури с данъчна основа от 3000.00 лева и начислено ДДС от 600.00 лева, общо в размер от 3600.00 лева за всеки месец през периода, както е правил това за периода до 2019 г. и каквато наемна цена страните са договорили в допълнителното споразумение /анекс/ от 24.06.2014 г.

Видно от първоначалната експертиза е, че управителят на „Универсал – Ю“ ЕООД е изпращал ежемесечно уведомление до „Бонония – Турист“ ООД за получените фактури за наем на хотел „Дунав“ в размер на 6000.00 лева с ДДС, които е връщал, за да бъдат издадени нови с актуалната и договорена определена цена от 3000.00 лева без ДДС.

Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Съгласно чл. 115, ал. 3 от ЗДДС при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки се издава кредитно известие. От доказателствата по делото се установява, че това не е сторено, нито са издадени нови коректни фактури с договорената наемна цена между страните в размер на 3000.00 лева, а напротив ответникът е издавал данъчни фактури от 6000.00 лева с ДДС в срок, подавал е своевременно декларации по ДДС, внасял е в срок дължимия данък. За 2020 г. е начислил и внесъл дължим данък печалба по ГДД в размер от 3846.60 лева.

Ответникът не е издал данъчни фактури с наемна цена, договорена между страните, което съдът намира, че е нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Ищецът няма задължение да приеме неправилно издадена фактура с по-висока наемна цена, поради което и не е осчетоводил фактурите, издадени от ответника с данъчна основа от 5000.00 лева и ДДС от 1000.00 лева.

От първоначалната експертиза на вещото лице се установява, че на 23.12.2020 г. ищецът е заплатил на ответника за 2020 г. наем в размер на 43 200.00 лева съгласно сключеното между тях споразумение /анекс/ от 24.06.2014 г. по договора за наем. Сумата включва данъчна основа 36 000.00 лева и ДДС в размер на 7 200.00 лева, като сумата е постъпила по разплащателната сметка на ответното дружество на 29.12.2020 г. Тъй като за изплатената от ищеца сума от 43 000.00 лева няма осчетоводени фактури в счетоводството на ищеца, данъчната основа в размер на 36 000.00 лева не е осчетоводена като външна услуга /от наем/ и не е намален с тази сума отчетения финансов резултат за 2020 г, поради което ищецът не е ползвал данъчен кредит по ЗДДС в размер на 7 200.00 лева. Вещото лице е посочило също, че размерът на корпоративния данък е 10 % или при печалба от 36 000.00 лева – дължимият данък печалба е в размер на 3600.00 лева.