Решение № 290 от 10.06.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 185/2022
- Вид
- Решение № 290
- Подписан
- 10.06.2022
- В сила
- 24.01.2025
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9, ал. 1 · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 113, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 290 гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20225001000185 по описа за 2022 година намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадена въззивна жалба от З. Б. чрез адвокат Н.Т., срещу постановеното решение №260398 от 15.12.2021 г. по търг.дело №1322/2020 г. по описа на О.С. С.З., с което са уважени кумулативно съединени искове по чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Видно от обжалваното решение, застрахователното дружество е осъдено да заплати на ПЛ. Д. П. и на Д. Д. Д. обезщетение в размер по на 30 000 лв. на всяка една от тях, представляващи част от обезщетение за причинените им вреди от неимуществен характер, оценени от тях на по 100 000 лв. за всяка една от тях или общо на стойност 200 000 лв. - претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП, възникнало на 28.10.2018 г., около 17,55 ч. в **** /на пешеходната пътека в района на кръстовището между ул. „Х.А." и ул. „Р.А.“ при управление от лицето К.Л.Х. на моторно превозно средство лек автомобил „П.***“ с рег. № ** **** ** и в резултат на което на 31.10.2018 г. в гр. С.З. е починал дядо им Й.И.В., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 28.08.2020 г. /датата на която е изтекъл предвидения в чл. 496 от КЗ срок за извършване на плащане/ до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят счита, че така постановеното решение е неправилно и 1 незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по отношение на ищците. Същите не попадат в кръга от лицата, имащи право да получат обезщетение по смисъла на Тълкувателно решение №1 на ВКС, тъй като посоченото решение не може да урежда заварени отношения и се прилага за права, които са възникнали след неговото приемане. Не се установява особено близка връзка между тях и починалия, която да представлява изключение, даващо им право да получат подобно обезщетение, като изводите на съда в тази връзка са направени при неправилна интерпретация на събраните доказателства и анализ на свидетелските показания. Изложил е подробни съображения, вкл. и за завишен размер на определеното обезщетение за всяка една от ищците, за приложението на пар.96 от ПЗР към КЗ, за началния момент на присъдената законна лихва. Моли да се отмени обжалваното решение, а при условие на евентуалност – да се намали размера на присъдените обезщетения.
Претендира разноски.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответниците ПЛ. Д. П. и Д. Д. Д., чрез пълномощника им адвокат Ч., които считат същата за неоснователна. Изложили са подробни съображения срещу оплакванията на жалбоподателя. Молят да не се уважава, като се потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнася се до присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на внуци в резултат на ПТП, при което е причинена смърт. Предмет на проверка на въззивния съд е приложението на материалния закон и интерпретацията на събраните доказателства от страна на първоинстанционния съд.
Видно от данните по делото, предявена е искова молба от ищците ПЛ.
Д. П. и Д. Д. Д. за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на дядо им Й.И.В., починал на 31.10.2018 г. в гр. С.З. в резултат на тежки и несъвместими с живота травми, причинени му при пътно - транспортно произшествие възникнало на 28.10.2018 г., около 17,55 ч. в **** /на пешеходната пътека в района на кръстовището между ул.
„Х.А." и ул. „Р.А.“/ - при управление от лицето К.Л.Х. на моторно превозно 2 средство - лек автомобил „П.***" с рег. № ** **** **.
По случая било образувано досъдебно производство № 206/2018 г. по описа на ОД МВР гр. С.З., а впоследствие НОХД № 465/2019 г. по описа на О.С. С.З., по което се установило, че ПТП е настъпило по изключителната вина на водача на лекия автомобил, който е допуснал множество нарушения на нормите на ЗДвП и за което му е било наложено съответно наказание.
Твърдят, че с деянието си водачът на МПС - К.Х. лишил от живот дядо им, с което им причинил огромни болки и страдания. Излагат съображения, че загубата на близък е най - тежката от всички, които може да понесе в цялото си съзнателно съществуване човека. Споменът и мъката от загубата, че ги преживяват през целия си живот. Липсата на един от най скъпите им хора ги лишило от вниманието и подкрепата му. Страданието, вследствие на неговата загуба щяло да бележи целият им живот и щяло да остане като трайна болка в съзнанието им.
Ищците твърдят също така, че съществувала изключително силна емоционална връзка, обич и привързаност между дядо и внуци още от времето, когато били малки деца. Живеели в едно домакинство и споделяли с дядо си всичко, което ги е вълнувало. В периода на тяхното израстване, като момичета и жени, дядо им бил човекът, който ги е подкрепял по всякакъв начин. Той бил за тях пример за успял, уважаван и достоен човек и личност.
Твърдят, че винаги са имали отлични отношения и той бил човекът, който не само им помагал морално, но и бил човекът, на когото можели да разчитат във всеки един момент от живота им. Посочват, че са били заедно почти всеки ден, отношенията им били трайни и пълноценни. През 2015 г. заминали да живеят в Г., но връзката с дядо им, който бил като техен баща не прекъснала. Непрекъснато се чували по телефона, по мобилни приложения и минимум два пъти в годината се връщали в Б., за да бъдат с техния дядо. Той отишъл при тях на техни разноски и им гостувал в Г. три пъти, преди да настъпи смъртта му. Всеки миг заедно бил изпълнен с доброта и щастие.
Имали си огромно доверие и вестта за неговата смърт г и съкрушила.
Причинена им била мъка и страдание, което и към настоящия момент не били преодолели. Непрекъснато говорили за техния дядо, припомняли си случки от времето когато бил жив, когато били малки и им четял приказки, когато ги учил на добро и зло, на чест и достойнство. Липсата на любимия ни човек, който почти ежедневно полагал грижи за тях била травмираща, причинявала им емоционални страдания, надхвърлящи нормално присъщите за обикновена родствена връзка.
Посочват, че процесният автомобил, с който било възникнало ПТП , е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, поради което са отправили претенция към ответника да им заплати обезщетение по 100 000 лв. на всяка една от тях. Образувана била преписка № 1900/27.05.2020 г., по която се развила кореспонденция и накрая се отказало исканото обезщетение. Поради тази причина са предявили исковата молба.
Ответникът оспорва предявените искове, тъй като липсват материално 3 правните предпоставки за уважаването им. Ищците не попадат в кръга на лицата, имащ право да получат обезщетение за неимуществени вреди, тъй като са внуци на починалия и не е налице изключителност на болките и страданията по смисъла на ТР№1/2016 г. на ОСГНТК на ВКС. На следващо място ответникът счита, че тълкувателното решение не може да урежда отношения, които са заварени, тъй като в случая посоченото ТР 1/2016 г. не води до тълкуване на правна норма, а извежда кръг от правоимащи лица, което действие може да бъде единствено за права породени и възникнали след приемане на тълкувателното решение, съответно не може да води до преуреждане на заварени положения. Прави възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият е навлязъл внезапно на пътното платно, като се позовава на чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП. Оспорва и размера на предявения иск.
В резултат на отговора е постъпила допълнителна искова молба, с която се допълва първоначалната, включително ищците посочват, че са живеели заедно с дядо си още от раждането им в жилище, представляващо апартамент - собственост на починалия им дядо. Жилището е било обитавано и от бабата на ищците, както и от тяхната майка. Двете сестри са живеели в това жилище с дядо си до 2015 г., когато са заминали за Г.. През целия съзнателен живот на ищците, техният дядо е бил техен възпитател и наставник в живота и изцяло ги е издържал финансово до 2015 г., тъй като бащата на двете ищци се е развел с майка им през 2004 г. и не е имал контакт с децата си от 2011 г.
Не е постъпил допълнителен отговор.
По делото са ангажирани писмени доказателства, съдебно автотехничека експертиза за механизма на ПТП, свидетелски показания.
Първият въпрос, повдигнат във въззивната жалба, е за приложението на Тълкувателно решение №1/2016 на ОСНГТК на ВКС. Съгласно чл.130,ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С тях се преодолява неправилната и противоречива практика по тълкуването и прилагането на закона. Целта им е да се уеднакви съдебната практика, поради което не може да се прави разделение и да се прилага само за права, които са възникнали след тяхното приемане, както счита жалбоподателя. С приемането им стават задължителни по тълкуването и прилагането на закона за всички случаи, по които има висящи съдебни дела.
4
На следващо място, следва да се прецени материално правната легитимация на ищците за предявяването на субективно съединените искове.
В закона не е посочено конкретно кои лица са материално правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, а само е уреден размерът на неимуществените вреди - по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съгласно задължителната съдебна практика – Постановление №4 от 25.05.1061 г., Постановление №5 от 24.11.1064 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение №1/2016 г. на ВКС, освен най-близкия родствен и семеен кръг, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смърт са и всички лица, които са създали изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивната част на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън най близкия семеен и родствен кръг, се допуска по изключение, само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаване на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
В тази връзка са разпитани свидетели на страната на ищците. Видно от показанията на свидетелката Д.С.И., същата е в приятелски отношения с ищците и ги познава от около 12 г., т.е. от около 2009 г. Посочва, че към настоящия момент живеят в Г. – Д. от 2015 г., а П. – малко по - рано. Преди да заминат за Г. двете живеели с дядо си и баба, като баба им занимала за Г. преди Д.. Родителите им били разведени, като майка им също заминала за Г., като преди това живеели заедно в дома на дядо им.
Когато майка им заминала за Г., за тях се грижел дядо им, с който имали добри отношения, както силна и тясна връзка. Винаги са живеели заедно, той се грижел за тях от малки, като те го възприемали като баща, а не само като дядо. Разчитали финансово на него, дори като живеели заедно с майка си. Не поддържали връзки с баща си и той не им е плащал издръжка.
Всичко споделяли с дядо си, заедно правели планове за ваканции, пътувания, имали много емоционална връзка с него. Дядо им ги посещавал в Г..
След като дядо им загинал се чували почти всеки ден. Двете имали много тежно емоционално състояние, дълго време не можели да превъзмогнат дядо си и още тъгували за него. На празници си спомняли за него и се разплаквали.
Разпечатката съдържа 37 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9273b22-5296-4464-8c39-dbb96a2fb092