Решение № 1340 от 24.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. С., 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20231110125448 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 133231/12.05.2023 г., уточнена с молба с вх. № 141148/19.05.2023 г., с молба с вх. № 187806/30.06.2023 г. и с молба с вх. № 201365/14.07.2023 г., с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от С. С. Н., с която търси защита от домашно насилие за себе си срещу Д. В.

Г., за когото твърди, че е лице, с което е била във фактическо съпружеско съжителство. В молбата се сочат извършени спрямо молителя актове на домашно насилие, подробно описани по време, място и начин на извършване Ответникът оспорва фактическите твърдения, изложени в молбата.

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Ответникът е лице, с което молителката се е намирала във фактическо съпружеско съжителство, съобразно декларираното обстоятелство в представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, поради което съдът приема, че е подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 2 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация на страните.

Нужно е да се отбележи, че предмет на разглеждане в настоящото производство са деянията, които се твърди, че са извършени от ответника в периода 12.04.2023 г.-12.05.2023 г., предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 1 (ред.

ДВ, бр. 102 от 2009 г.). ЗЗДН и § 30. от ПЗР към ЗЗДН. Останалите актове, 1 извън посочения период, първоинстанционния съд приема, че са посочени с оглед изясняване на отношенията между страните, а не поради това, че се търси защита от тях, възможността за което без съмнение е преклудирана.

Поради изложеното молбата е допустима.

По основателността:

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата се твърди, че ответникът е осъществил спрямо молителката актове на домашно насилие, продължаващи и към момента на подаване на молбата, както и конкретни дати– телефонни обажданията от страна на ответника в периода 12.04.2023г.-12.05.2023г. по различно време от денонощието от следните телефонни номера, както следва: ***, ***, ***, ***, ***, към личния телефонен номер на молителя ***, по време на които не са били разменяни думи и изрази. За посочения период се твърди, че на личния адрес на електронна поща на молителката - [email protected], ответникът изпращал имейли от имейл адреси: [email protected], bуbуbу[email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], чрез съдържанието на които електронни писма е осъществявал постоянен тормоз чрез натиск и настояване от негова страна да се види с молителката, които съдържали обяснения от страна на ответника, че молителката е „неговата жена“, „постоянно му липсвала“, „завинаги ще я обича“, „че трябва да се оженят“. Молбата за защита е подадена на 12.05.2023г., поради което е спазен и преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.

От представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установяват релевантните за производството факти. Тя съдържа надлежно описание на декларираните актове на домашно насилие, извършени от ответника, съдържа и доказателства относно авторството на деянията.

Изложеното в декларацията не е оборено от останалите доказателствени източници и съдържанието й следва да бъде кредитирано в цялост, доколкото на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН представлява годно доказателствено средство. Декларацията хармонира с приета по делото съдебно- техническа експертиза, въз основа на която съдът приема за установено, че в пощенска кутия на имейл адрес на молителката - [email protected], са получени 30 входящи съобщения, 27 от които са изпратени в релевантния за производството период от 12.04.2023г. до 08.05.2023г., като от всички съобщения 19 на брой са изпратени от един и същ IP-адрес: 62.73.69.221 и от различни 11 на брой електронни пощи. Всички установени IP адреси на подателите, посочени в експертизата, са от мрежата на „Виваком България“ ЕАД, като седем от тях са от мобилната мрежа на „Виваком“, а останалите 23 са от кабелната мрежа.

От декларацията и приетите по делото писмени доказателства може да се 2 направи извод, че в периода от 12.04.2023г. до 08.05.2023г. ответникът е изпращал множество съобщения до молителката, в които се обръщал към нея със соченото в сезиращата съда молба и декларацията нарицателно име- Бу, както и с името Софи и други, отправял искания към нея да се съберат, да се срещнат, посочвал, че я обича и му липсва комуникацията с нея. Косвено подкрепа декларацията намира в показанията на свидетеля Евстатиева, която излага, че непосредствено е възприемала поведение на молителката в този темпорален период на извършени от ответника посредством писма на електронна поща, от което молителката изразявала своите притеснения пред свидетеля. От показанията на разпитания в производство свидетел се установява също, че молителката изпитвала силно негативни емоции от това, че ответникът й се обаждал от непознати номера и я причаквал в близост до работното й място, въпреки че в предходен период се преместила в друг град и преустановило всякакви контакти с него. Описаните от молителката актове на физическа агресия са извън предмета на доказване в настоящото производство, тъй като макар да са наведени в сезиращата молба, от изложеното в уточнителните молби и в декларацията следва извод, че са извършени в различно време от посоченото в молбата. Въпреки това съобщеното от свидетеля косвено кореспондира със съдържанието на декларацията, като сочи, че ответникът проявява системна склонност да изпраща съобщения на молителката и отправя обидни думи към нея, да я следи и преследва, което й причинява изключителен стрес.

Приобщените по делото писмени доказателствени средства от преписка по досъдебно производство по описа на СРП не са събрани в хода на настоящото производство и не могат да бъдат ценени от настоящия съдебен състав за сочените от молителката в сезиращата молба действия на ответника, доколкото на основание чл. 300 ГПК със задължителна сила се ползва само влязлата в сила присъда на наказателния съд, каквато към настоящия момент няма данни да е постановена. Колкото до дадените от страните сведения и приложена кореспонденция чрез различни приложения, същите касаят факти и обстоятелства извън релевантния период в настоящото производството 12.04.2023г.-12.05.2023г., като единствено могат да служат в подкрепа на извода, че между страните са налице отношения и са живели на съпружески начала.

От приложените извадки от кореспонденция по електронна поща се установява съдържанието на изпратените от ответника до молителката съобщения.

Тя изключително добре хармонира с обсъдените до настоящия момент доказателствени източници, включително с показанията на свид. Евстатиева, която разкрива поведението на ответника да създава нови имейл адрес, от които да я притеснява молителката, защото тя е блокирала всичките му акаунти в социалните мрежи. Съставът на съда не приема оспорването на допустимостта като доказателства на приложената кореспонденция. Тя трябва да се третира като неподписани частни електронни документи и да се преценява заедно с всички доказателствени източници. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги 3

Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". Чл. 3, т. 35 от Регламента предвижда, че „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис.

Кореспонденцията отговаря на дефиницията, заложена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и на основание чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ следва да се третира като електронен документ. В тези документи, съгласно чл. 4 ЗЕДЕУУ. Кореспонденцията е неподписана. Това обаче не представлява пречка за преценката й заедно с останалите доказателства по делото, тъй като Регламент (ЕС) № 910/2014 или ЗЕДЕУУ не поставя изискване електронният документ да е подписан. Следва още да се припомни, че е налице трайна практиката на ВКС във връзка с т. нар. „неподписани документи“ (Решение № 26 от 09.04.2020 г. по гр.д. № 1764/2019 г. по описа на I г. о. на ВКС и цитираното в него - решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560 / 2017 г. по описа на ВКС, IV г.о.). Съгласно нея документи са не само подписаните и официалните, а още и частните и неподписаните изявления. Частните свидетелстващи документи, включително неподписаните, са годни доказателствени средства (допустими според процесуалния закон, щом няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват). Такова доказателствено средство следва да се преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото, за проверката му може да се допускат доказателства, а пълното доказване може да бъде извършено не само с преки, но и с косвени доказателства. Ето защо настоящият състав приема, че липсва пречка извадки от кореспонденция между страните да се представят по делото. В случая тя е проверена чрез използваните в процеса доказателствени средства, от които може да се установи, че това действително е водената между страните коресподенция.

Въз основа на декларацията, намираща подкрепа в показанията на свидетеля Евстатиева, естеството на кореспонденцията (повтарящо се обръщение Бу/Bu/By или Софи, обяснения в любов и призоваване за нов шанс), обстоятелството, че от тридесет имейла с 11 различни пощи, 19 на брой са изпратени от един и същ IP-адрес – 62.73.69.221, това, че част от електронните пощи съдържат сричката By(Бу), водят настоящия състав до единствен възможен извод, че автор на съобщенията и телефонните обаждания е именно ответникът.

Доказателствата, посочени по-горе са необорени от други доказателства, не е внесено и съмнение в достоверността им, противно на твърденията в писмените становища и защита, ето защо следва да се кредитират в цялост.

Съдът, намира че поведението на ответника съставлява акт на домашно 4 психическо насилие, изразяващо се в използване на изразни средства посредством множество телефонни обаждания в периода 12.04.2023г.12.05.2023г. по различно време от денонощието от следните телефонни номера, както следва: ***, ***, ***, ***, ***, към личния телефонен номер на молителя ***, по време на които не са били разменяни думи и изрази и изпращане на електронни съобщения на имейл адрес на молителката на следните дати от имейл адреси, както следва: на 12.4.2023 в 17:35 от имейл [email protected], на 13.4.2023 г. в 0:17 ч. от имейл адрес [email protected], на 13.4.2023 г. в 0:21 ч. от имейл адрес [email protected], на 14.4.2023 г. в 0:20 ч. от имейл а д р е с [email protected], на 14.4.2023 г. в 16:03 ч. от имейл адрес [email protected], на 15.4.2023 г. в 16:05 ч. от имейл адрес [email protected], на 16.4.2023 г. в 16:23 ч. от имейл адрес [email protected], на 17.4.2023 г. в 13:43 ч. от имейл адрес [email protected], на 18.4.2023 г. в 18:52 ч. от имейл а д р е с [email protected], на 19.4.2023 г. в 10:47 ч. от имейл адрес [email protected], на 19.4.2023 г. в 14:13 ч. от имейл адрес [email protected], на 20.4.2023 г. в 15:16 ч. от имейл адрес [email protected], на 20.4.2023 г. в 22:55 ч. от имейл адрес [email protected], на 23.4.2023 г. в 2:01 ч. от имейл адрес [email protected], на 23.4.2023 г. в 21:41 ч. от имейл адрес [email protected], на 26.4.2023 г. в 13:29 ч. от имейл адрес [email protected], на 27.4.2023 г. в 18:05 ч. от имейл а д р е с [email protected], на 30.4.2023 г. в 13:08 ч. от имейл адрес [email protected], на 1.5.2023 г. в 13:09 ч. от имейл адрес [email protected], на 2.5.2023 г. в 17:19 ч. от имейл адрес [email protected], на 4.5.2023 г. в 12:12 ч. от имейл адрес [email protected], на 5.5.2023 г. в 23:39 ч. от имейл а д р е с [email protected], на 6.5.2023 г. в 0:25 ч. от имейл адрес [email protected], на 6.5.2023 г. в 12:31 ч. от имейл адрес [email protected], на 6.5.2023 г. в 13:21 ч. от имейл адрес [email protected], на 8.5.2023 г. в 18:05 ч. от имейл адрес [email protected], на 8.5.2023 г. в 22:26 ч. от имейл адрес [email protected], в които използвал редица изразни средства по отношения на молителката, за да я принуди да се срещне с него и да има отношения с него. Форма на психическо насилие в контекста на отношенията им е изпращаните ежедневно електронни писма на електронна поща на молителката с различно съдържание, в които изразявал желание да я види и да общува с нея, Ответникът търсил контакт с молителката и по телефон, като й е звънял от различни телефонни номера по различно време на денонощието, въпреки че молителката е ограничила възможността на ответника да комуникира с нея по телефон и е блокирала личния му телефонен номер. Чрез извършените актове на насилие на различни дати в рамките на периода в периода 12.04.2023г.-12.05.2023г. по различно време от денонощието посредством изпратени 27 съобщения на имейл адрес на молителката и неколкократни телефонни позвънявания от различни телефонни номера, ответникът демонстрира желание за физическо и психическо надмощие над молителката, очевидно, за да всее страх в нея и да я притеснява ежедневно.