Решение № 1127 от 19.10.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1127 гр. Велико Търново, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМО К. при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО К. Гражданско дело №

20224110100774 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно кумулативно съединени искове с право основание чл.

108 ЗС, както и искане по чл. 537 ал. 2 ГПК.

Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, че с първия ответник са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 23.11.1982г., който е прекратен с развод с влязло в сила на 06.07.2004г. решение по гр.д. № 1613/2003г. на ВТРС. Ищцата сочи, че на 20.02.1989г., по време на брака им, първият ответник е закупил недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 10, представляващ дворно място с площ от 860 кв.м., за което е отредено дворище пл. № ***, в кв. 38, ведно с построените в него къща, кухня, гараж и стопански постройки. В тази връзка твърди, че имота е придобит в режим на СИО, като след прекратяване на брака им е получила 1/2 ид. част от него.

Ищцата уточнява, че по действащата към момента КККР на гр. *** дворното място, представлява поземлен имот с идентификатор ***, а построените в него сгради са с идентификатор ***.1, ***.2, ***.3, ***.4 и ***.5. Ищцата допълва, че съгласно бракоразводното решение й е било предоставено ползването на горния имот, доколкото са й били възложени родителските права върху непълнолетните им деца.

Сочи, че е живяла в имот преди и след развода, като уточнява, че е живяла в него с родителите на първия ответник за около година, при завръщането й от Австрия през 2007г. Допълва, че докато е живяла в чужбина е изпращала парични средства на родителите на ответника за подпомагане на домакинството им, както и че е заплащала дължимия местен данък за припадаща й се 1/2 ид. част. От друга страна ищцата твърди, 1 че ответникът не е живял в имот от 2003г., тъй като се е намирал в чужбина, първоначално в Гърция, а след това в Германия. Ищцата сочи, че на 25.10.2021г. първият ответник се е снабдил с нотариален акт за собственост върху целия имот, вкл. неината част, на основание давностно владение. Ищцата оспорва да са налице предпоставките на това придобивно основание по отношение на нейната 1/2 ид. част от имота, тъй като ответникът не е живял в страната през процесния период и не може да е владял същата. Ищцата допълва, че винаги е имала свободен достъп до имота и такъв й е отказан за първи път през м. август 2021г. Уточнява, че на 17.03.2022г. ответникът е продал на втората ответница процесния имот, за което бил съставен нот. акт № 142, том 2, рег. № 1915, дело 132/2022г. Ищцата твърди, че към момента ответниците са съпрузи, живеят в имота и отказват да я допуснат до него, без за тях да е налице валидно правно основание за ползването на нейната ид. част. По тези съображения ищцата отправя искане до съда да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 1/2 ид. част от спорния имот и същите да бъдат осъдени да й предадат владението върху нея. По реда на чл. 537 ал. 2 ГПК ищцата отправя искане до съда за отмяна на констативния нотариален акт, с който първия ответник е признат за собственик на процесния имот на основание давностно владение.

Претендира разноски.

С отговорите на исковата молба двамата ответници оспорват иска като неоснователен и недоказан. Възразяват, че първият ответник никога не е платил продажната цена от 8000 лв. по договора за покупко – продажба на имота от 1989г.

Изтъкват, че продажбената сделка е била симулативна й е прикривала дарение, което родителите на първия ответник са направили в негова полза. Допълват, че сделката е била оформена като покупко – продажба, за да се отпусне заем на купувача, с който да извърши ремонт на имота. При тези фактически твърдения ответниците възразяват, че договора за покупко – продажба от 1989г. е нищожен, поради липсата на основание за продажбата му, тъй като е било налице дарствено намерение у прехвърлителите.

Смятат, че последното се извежда от липсата на извършено плащане на покупната цена и непредприемане на действия по разваляне на продажбената сделка. В тази връзка по изложени от тях правни съображения изтъкват, че е налице конверсия на недействителна сделка /договор за продажба/ в действителна такава /договор за дарение/. Алтернативно ответниците заемат становище, че договора за продажба от 1989г. е симулативен и е нищожен като привиден, като с него се прикрива дарение. В условията на евентуалност ответниците релевират възражение, че първият ответник е придобил спорния имот по давност, като същият е своил имота за себе си още от 1989г., а докато се е намирал в чужбина е осъществявал владението върху него, чрез своите родители. Възразява, че ответницата от 2004г. не живее в имота и че е имала право да го ползва единствено на основание бракоразводното решение, което право е погасено през 2007г., когато синът й е навършил пълнолетие. С тези доводите 2 ответниците смятат, че първият ответник е бил собственик на имота към момента на прехвърлянето му на втория от тях, който поради това е придобил правото на собственост върху него. По тези съображения отвентиците молят за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Липсва спор по делото, а и от представения заверен препис на акт за граждански брак № 3/23.11.1982г. се установява, че ищцата и първия ответник са сключили граждански брак на посочената дата. На 20.02.1989г., по време на брака им, ищецът е закупил от своите родители процесния недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 10, представляващ дворно място с площ от 860 кв.м., за което е отредено дворище пл. № ***, в кв. 38, ведно с построените в него къща, кухня, гараж и стопански постройки срещу сумата от 8000 лв., която е следвало да им плати в двумесечен срок с отпуснат заем от ДСК, като сключеният между тях договор за покупко – продажба бил обективиран в нотариален акт № 117, том 1, дело № 243/1989г. на нотариус при ВТРС.

С влязло в сила на 17.08.2004г. решение по гр.д. № 1613/2003г. на ВТРС гражданския брак между ищцата и първият ответник бил прекратен с развод, като на съпругата било предоставено ползването на гореописания имот, предвид възлагането на родителските права върху родените от брака деца.

От нотариален акт за собственост № 33, том 6, рег. № 6610, дело № 658/2021г. на нотариус Д. Т. е видно, че първият ответник на основание давностно владение е признат за собственик на процесния имот, ведно с построените в него жилищни и стопански постройки, които обекти на правото на собственост според действащите КККР на гр. ***, представляват поземлен имот с идентификатор ***, респ. сгради с идентификатор ***.1, ***.2, ***.3, ***.4 и ***.5 /скица на поземлен имот № 15-365330 от 05.04.2020г./. Впоследствие, на 17.03.2022г., че първият ответник е продал на втората ответница описаните по горе имоти, като си е запазил правото на ползване върху тях, като за сделката е съставен нотариален акт за покупко – продажба № 142, том 2, рег. № 1915, дело № 132/2022г. на нотариус Д. Т..

От представените от ищцата разписки от „Изи пей“ от 01.03.2018г., от 07.03.2019г. и от 11.02.2020г. се установява, че същата е платила съобразно дела си дължимите за период 2018г. – 2020г. данък сгради и такса битови отпадъци относно процесните имоти.

От изисканата и постъпила справка от ОДМВР В. Търново за задграничните пътувания на ищцата и първия ответник се установява, че в периода 01.01.2012г. – 07.06.2022г. е регистрирано едно влизане на ищцата на територията на страната през 2017г., както и общо 16 влизания и излизания от страната на първия ответник.

От удостоверение на „Банка ДСК“ ЕАД от 06.07.2022г. се установява, че за 3 периода от 2000г. до 2004г. няма данни за сключени договори за кредит с първия ответник, а данни за закрити кредитни сметки преди 2000 г. не могат да се предоставят.

От показанията на свид. Д. М. – настоящ съпруг на ищцата се установява, че до 2005г. последната е живяла в спорния имот с родителите на първия ответник и сина си, а след това заедно със свидетеля са отишли да живеят и работят в Португалия. Ищцата всяка година през м. март изпращала по 50 евро на майката на ответника, за да плаща данъка върху нейната половина от къщата. Родителите на ответника не са препятствали достъпа на ищцата до процесния имот, когато се прибирала в страната.

След тяхната смърт през 2017г. съответно през 2018г. ищцата и свидетелят са посещавали имота, като са почиствали двора и са поддържали асмалъка. Ищцата не е искала ключ от жилището, за да не я обвини бившият й мъж в кражба. През 2019г. последният накарал едно от децата си да предаде на ищцата, че забранява достъпа й до процесния имот. През 2021г. ответниците посетили ищцата и свидетеля, като бившият й мъж настоявал да му прехвърли нейната част от имота. Свидетелят посочва, че в периода 2005г. – 2019г. първият ответник е живял извън страната.

От показанията на свид. К. К. – син на ищцата и първият ответник се установява, че след развода на родителите му, майка му е живяла в имота 1-2 години, но не през цялото време, тъй като работела в Австрия. Баща му още преди това е живеел и работел в Гърция и се прибирал в имота на 2-3 години. Пред сина си първият ответник никога не е казвал, че къщата е само негова. От сестра си свидетелят знае, че преди 2 години баща му е ходил при майка му, за да я накара да му прехвърли нейната част от имота, но тя е отказала. Докато били живи родителите на баща му, а и известно време след това, ищцата и свидетелят са посещавали имота. Преди 2-3 години първият ответник им забранил достъпа и те не са ходили. Свидетелят посочва, че ищцата е нямала ключ от имота и че след смъртта на родителите на бившия си мъж е искала разрешение от него, за да обере гроздето и да почисти двора.

От показанията на свид. Л. – доведен от ответниците се установява, че живее в съседство с процесния имот и че ищцата е живяла в него до 2000г. След това в него са останали само родителите на първия ответник, който им изпращал пари, за да си плащат сметките и да го ремонтират. След смъртта на родителите си, първият ответник продължил да се грижи за двора и къщата, като преди около две години започнал да живее постоянно там със своята съпруга /втората ответница/. В този период направил ремонти на сградите в двора и изградил ограда с имота на свидетеля. Последният не е виждал ищцата да бере асмата в двора, след смъртта на родителите на бившия й съпруг.

От показанията на свид. Ат. С, притежаващ имот до спорния, се установява, че последният се е ползвал от родителите на първия ответник до тяхната смърт през 2017г. съответно през 2018г. От тях знае, че синът им е изпращал пари за поддръжката 4 на къщата. Знае, че през 2000г. те са изгонили ищцата от имота и че същата се е повяла в него чак през 2019г. или 2020г., когато вече били починали. Тогава била със свид. М., отключила си външната врата и казала, че има да взема някакви работи от имота.

Преди около една година ответника се завърнал и започнал да живее постоянно в имота, заедно с жена си. Преди това 10 години бил живял в Гърция. След завръщането си направил ремонти на къщата, на покрива, на банята.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС. За да бъде основателен искът за ревандикация следва да са налице три предпоставки: ищецът да е собственик на спорната вещ, тя да бъде във владение или държане на ответника и той да не владее или държи веща на правно основание. Доказването на първите две предпоставки е в тежест на ищеца, като същият следва да установи пълно и главно осъществяването на твърдяното от него придобивно основание и упражняваната от ответника фактическа власт върху вещта. При тяхното установяване последният следва да докаже, че има основание да владее същата, като в случая с оглед на предприетите от ответниците оспорвания, те следва да докажат правоизключващите си възражения за нищожност на процесния договор за покупко – продажба, поради липсата на основание респ. поради привидния му характер, а в условията на евентуалност, че първият от тях е придобил по давност спорната част от имота.