Решение № 277 от 28.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван и.

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Иван и. Въззивно търговско дело № 20221001000935 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. с чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.

С решение № 1020 от 26.08.2022 г. по т.д.н. № 2725/ 2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 4 състав на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на К. М. К. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „К.

К.“ - гр. София с начална дата и 31.12.2018 г., открито е производство по несъстоятелност, търговецът е обявен в несъстоятелност, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, дейността на търговеца е прекратена и същият е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от К. М. К. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „К. К.“ - гр. София, в която се твърди, че е неправилно.

В пространното изложение са повторени възраженията, обосновани в отговора на молбата, както и фактите, които според въззивника са били установени по делото. Релевирани са оплаквания срещу неправилния извод на съда относно качеството на молителя на кредитор по вземания, произтичащи от търговски сделки. Оспорена е и констатацията, че сумите по два от договорите за кредит са били усвоени от кредитополучателя - въззивник в 1 производството. Акцентът е поставен на твърдението, че договора за прехвърляне на вземания от 31.10.2019 г. не е породил действие, защото се установило, че е без предмет, тъй като не били изпълнели условията за изрично писмено заявление за усвояване на суми.

Правото да се обяви предсрочна изискуемост на вземанията по договорите за кредит било ненадлежно упражнено, тъй като конкретните задължения не били индивидуализирани, нито били безспорно установени по основание и размер. Освен това предсрочна изискуемост не била настъпила поради забава на кредитора - цесионер по договора. Въззивникът бил отправил към последния множество покани и молби за съдействие за да изпълни задълженията си, доколкото не му била представена банкова сметка, по която да извърши плащанията.

Ответникът по въззивната жалба „Евро - балканска търговия ЕБТ“ ЕООД - гр. София я оспорва като неоснователна.

Оспорени са възраженията, че въззивникът не бил длъжник по договорите за кредит усвояването на предоставените суми се установило от извършените плащания по погасителните планове. Този факт бил посочен и в заключението на икономическата експертиза, според което на 31.10.2019 г. длъжникът осчетоводил процесните вземания, чиято балансова стойност възлизала на 873 404.32 лева.

Неоснователни били възраженията за нищожност на договора за цесия поради привидност - неговата цел била да бъдат придобити вземания срещу длъжника, като уговорката за прехвърляне от длъжника на ипотекирания имот в писмото за намерение, следвало да се разглежда единствено като възможен начин за погасяване на прехвърлените задължения - чрез даване вместо изпълнение. Освен това паричните задължения били носими, а не търсими, поради което именно длъжникът следвало да предприеме съответните действия за тяхното изпълнение.

Неоснователно било и възражението, че договора за цесия не бил влязъл в сила поради неплащане на цената - обратното се установило от платежното нареждане от 31.10 2019 г. за сумата 446 564.54 евро. Такова било и възражението за „ненадлежно съобщена цесия“ - с връчването на уведомителното писмо от 31.10.2019 г. цедентът изпълнил задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Неоснователни били и оспорването на настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за цесия, както и възражението за изтекла погасителна давност. По отношение на възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост, дори такава да не била настъпила автоматично, нито с връчването на уведомлението за това с имейл от 15.11.2021 г., то молбата по чл. 625 от ТЗ сама по себе си представлява уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост поради неплащане на дължимите месечни вноски.

Изводът, че длъжникът е неплатежоспособен, се потвърждавал от заключенията на икономическата експертиза, като следвало да се има предвид, че действителното му финансово състояние било значително по-тежко от описаното от вещото лице, тъй като се установило, че осчетоводената от длъжника на каса (в брой) сума от 300 000 лева, не била 2 налична.

Молбата е жалбата да бъде оставена без уважение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Първоинстанционното производство е образувано по молба, подадена от „Евро - балканска търговия ЕБТ“ ЕООД - гр. София по реда на чл. 625 от ТЗ, в която молителят твърдял, че по силата на договор за цесия, сключен на 31.10.2019 г., придобил от „Прокредит банк (България)“ ЕАД вземанията на банката срещу К. М. К. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „К. К.“ - гр. София- кредитополучател по договори за банков кредит от 6.06.2016 г., от 26.10.2016 г. и от 27.11.2018 г. Вземанията били предсрочно изискуеми, което било обявено на длъжника с уведомление, изпратено по електронната поща на 15.11.2021 г.

Длъжникът не бил в състояние да изпълни задълженията си по търговските сделки, тъй като бил спрял плащанията, а освен това имал публични задължения в размер на около 500 000 лева и след 2010 г. не бил заявявал ГФО за обявяване в търговския регистър. Затрудненията му не били временни и не разполагал с имущество, достатъчно за покриването на задълженията му.

Молбата към съда била да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на длъжника и е открие производство по несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ, тъй като продължаването на дейността му можело да увреди масата на несъстоятелността, както и интересите на кредиторите.

В писмения отговор ответникът К. М. К. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „К. К.“ - гр. София оспорил молбата като неоснователна.

Изтъкнал, че молителят няма качеството кредитор, тъй като договора за цесия, на който основавал своето право, бил нищожен поради привидност. При условията на евентуалност въвел в спора следните твърдения : 1) договора за цесия не бил породил действие, тъй като цената не била платена от цесионера, а освен това цесията не била надлежно съобщена на длъжниците с нотариална покана ; 2) предсрочна изискуемост на вземанията не била настъпила поради липса на надлежно уведомяване на длъжника ; 3) погасителната давност за вземанията за погасителни вноски, лихви и неустойки с настъпил падеж до три години от датата на подаване на молбата - 13.12.2022 г., била изтекла.

Изтъкнал, че не бил изпаднал в състояние на неплатежоспособност, което според него се споделяло и от молителя, предвид подаденото от последния заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на същото основание и за същите суми, месец след подаването на настоящата молба. В случая била неприложима презумпцията в чл. 608, ал.2 от ТЗ, доколкото за едноличния търговец нямало задължение за обявяване на годишните финансови отчети в търговския регистър.

Молбата към съда била да отхвърли молбата по чл. 625 от ТЗ като неоснователна.

3

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от длъжник, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност, който има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

С договор за банков кредит № 904-1114963/ 6.06.2016 г. „Прокредит банк (България)“ ЕАД предоставило на К. М. К. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „К. К.“, сумата 230 000 евро със срок на погасяване 60 месеца, считано от 15.06.2016 г. В анекс от 8.03.2017 г. страните уговорили усвоената към 9.06.2017 г. част от кредитната линия да се трансформира в кредит, койтоще се погасява на месечни вноски за срок от 48 месеца с първа вноска на 9.07.2017 г. и дата на падеж 9.06.2021 г. съгласно погасителен план.

С Рамково споразумение за финансиране № 904-РС- 1124484/ 26.10.2016 г. кредиторът „Прокредит банк (България)“ ЕАД предоставил на К. М. К. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „К. К.“, финансиране с кредитен лимит 400 000 евро, в рамките на който кредитополучателят имал правото многократно да усвоява и погасява суми под формата на различни кредитни продукти от одобрения кредитен лимит. Срокът за погасяване на задълженията, възникнали в рамките на споразумението, бил 120 месеца, с краен падеж 26.10.2026 г.

С договор № 2 от 26.10.2016 г. към Рамковото споразумение за финансиране банката предоставила на кредитополучателя кредитна линия в размер на 400 000 евро за срок от 120 месеца. В споразумение от 7.07.2017 г. били променени някои от условията за ползване на кредита.

С договор № 3 от 27.11.2018 г. към Рамковото споразумение за финансиране банката предоставила на кредитополучателя сумата 42 000 евро за срок от 24 месеца.

С договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2019 г. „Прокредит банк (България)“ ЕАД прехвърлило на „Евро - балканска търговия ЕБТ“ ЕООД вземанията, произтичащи от споменатите договори, заедно с всички обезпечения, учредени в полза на цедента, чийто размер към 31.10.2019 г. бил, както следва : 1) по договор № 904-1114963/ 6.06.2016 г. 100 157.88 евро главница и 244.83 евро договорна лихва (общо 100 402.71 евро) ; 2) по договор № 2 от 26.10.2016 г. - 320 304.40 евро главница и 720.69 евро договорна лихва (общо 321 025.09 евро); 3) по договор № 3 от 27.11.2018г.- 25 033.48 евро главница и 103.26 евро договорна лихва (общо 25 136.74 евро). Цесионерът се задължил да заплати цената на договора - 446 564.54 евро, представляваща общия размер на сумите по описаните вземания, в деня на подписването на договора.

С уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с рег. № 8468/ 31.10.2019 г. на нотариуса В.

В., чието получаване на 1.11.2019 г. адресатът удостоверил собственоръчно с подписа си, 4

„Прокредит банк (България)“ ЕАД уведомила длъжника за това, че е прехвърлила на „Евро балканска търговия ЕБТ“ ЕООД непогасения размер на вземанията си, произтичащи от трите договора за кредит.

В уведомление, изпратено на електронния адрес на адресата К. К. с прикачен файл на 15.11.2021 г. в 13:33:00 часа, „Евро - балканска търговия ЕБТ“ ЕООД едностранно обявило непогасените задължения по договор № 2 от 26.10.2016 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904-РС- 1124484/ 26.10.2016 г. за предсрочно изискуеми, считано от датата на получаване на уведомлението, поради неизпълнение на задължението за плащане на месечните вноски. Обявило, че падежите на всички вноски по договор за банков кредит № 904-1114963/ 6.06.2016 г. и по договор № 3 от 27.11.2018 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904-РС- 1124484/ 26.10.2016 г. са настъпили към настоящия момент, въпреки което нито кредитополучателят, нито солидарните длъжници били извършвали плащания по тези задължения. С оглед изложеното длъжникът бил поканен да изпълни незабавно всички задължения, ведно със законната лихва върху тях, като в противен случай кредиторът ще предприеме действия за принудително изпълнение.

В писмо с изх. № 05 24-00-1714/ 7.01.2022 г. на ТД на НАП - гр. София, офис „Сердика“ е посочено, че към 31.12.2021 г. ЕТ „К. К.“ има налични данъчно - осигурителни и публични задължения в общ размер 508 936.70 лева, в това число 433 413.54 лева главница, 75 063.16 лева и нелихвена част 460 лева, за събирането на които има образувано производство по изп.д. № 190696084/ 2019 г.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, в обхвата на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на конкретните оплаквания в жалбата намира за нужно да посочи и следното.