Решение № 125 от 26.03.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Стара Загора, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т. Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Т. Минов Административно наказателно дело № 20255530200355 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 8960 от 04.11.2024 година на Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, АПИ, с което на К. Я. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2000 лева за административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а”, предложение второ от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, буква „в“1 във връзка с чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, във връзка с чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

В жалбата и в постъпилото писмено становище, от страна на процесуалния представител се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендират се разноски по смисъла на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема становище, че така подадената жалба е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно 1 нарушение № 0010354 от 08.10.2024 година, за това, че на същата дата в 11:30 часа на път I5 , к м . 231+800 м., посока град Казанлък – град Стара Загора, управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси марка ****, модел ***** с рег.

№ ***,като в процеса на извършената проверка се установило, че водачът осъществявал движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата издадено от администрацията управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППС по § 1., т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2010 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС. В АУАН е посочено, че необходимостта от разрешение се доказвала от направено измерване, при което се констатирало надвишаване на нормите на наредбата: При изме**** разстояние между осите 1,36 метра сумата от натоварването на двойната ос на задвижваната ос на МПС било 26,450 т. при максимално допустимо натоварване на двойната оста – 19 т., съгласно чл.

7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредбата. Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 на МРРБ.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и е квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е наложено административно наказание – „глоба”, над минималния размер от 2000 лева, като е посочено че нарушението е първи път.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните съображения:

В обжалваното НП АНО не е разгледал релевантно и основно за фактическия състав обстоятелство, а именно - дали проверяваното ППС е било с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване или без такова. Същото обстоятелство е релевантно предвид факта, че проверката е била извършена на път I-5 км 217+800 – път извън изброените в Приложение №2 от Наредбата, тъй като цитираната разпоредба прави разлика според посочения критерий за допустимо максимално натоварване при изложените в чл.7 от Наредбата показатели. Пропускайки това обстоятелство, актосъставителят е създал логическа празнина в административното обвинение, която АНО не е попълнил при издаване на обжалваното НП. Този пропуск възпрепятства съда да прецени правилна ли е дадената квалификация на административното нарушение и поставя нарушителя в невъзможност да възприеме в пълнота всички елементи от фактическия състав на вмененото му нарушение и от там - адекватно да организира защитата си. Предвид същото обстоятелство, с НП на отделно основание е нарушен принципа заложен в чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

На следващо място съдът намира, че в разглеждания случай неправилно е приложен материалния закон и не е взето предвид наличието на хипотезата на чл.8, ал.5, във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година, която не задължава в тези случай да бъде издавана разрешително а само да бъде заплатена нужна такса за превишаването на 2 натоварването на пътното превозно средство. В разпоредбата на чл. 14, ал.3 Наредбата е предвидено, че се дължи заплащане само на дължима такса за извънгабаритни или тежки ППС, които имат натоварване на ос, непревишаващо 30% от допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II /, предвидени в чл. 7 от Наредбата/. Изключението, установено в чл.14 ал.3 от Наредбата, а именно дерогиране на изискването за издаване на нарочен административен акт – Разрешение за движение на извънгабаритно или тежко ППС, сочи на липса на съставомерен елемент от нарушението на чл.26, ал.2, т.1, буква „а”, във връзка с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата. В този смисъл решение № 140 от 03.05.2018 година, постановено по к.а.н.дело № 111/2018 година по описа на Административен съд град Стара Загора, решение № 200 от 04.06.2018 година, постановено по к.а.н.дело № 188/2018 година по описа на Административен съд град Стара Загора и други.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание чл. 63д ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.1 АПК и на основание, чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2 Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, следва да бъде осъден Административния орган да заплати сторените от жалбоподателя в настоящото производство разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 8960 от 04.11.2024 година на Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна Инфраструктура“ - гр. София, с което на К. Я. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2000 лева за административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, буква „в“, във връзка с чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, във връзка с чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ №3, представлявана от Председателя на Управителния съвет – инж. Иво Иванов да заплати на К. Я. Н., ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляващи сторени в съдебното производство разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Старозагорския административен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 3