Определение № 2955 от 04.08.2020, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2955

03.08.2020 г.

Окръжен съд – Благоевград

Град Благоевград

Първи въззивен наказателен състав

На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Членове:

Росица Бункова

Петър Пандев

Александър Трионджиев

Прокурор: Окръжна прокуратура - Благоевград като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно наказателно дело № 20201200600456 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, във вр. чл. 249, ал. 3, във вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и е инициирано по частна жалба, подадена от И. Л. А. , действащ чрез адвокат Н.С.П., срещу протоколно определение № 2895/13.07.2020 г. по НОХД № 253/2020 г. по описа на Районен съд – Разлог. С атакуваното определение, постановено в хода на проведено разпоредително заседание, първоинстанционният съдебен състав е приел, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, че не е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила на подсъдимия в досъдебното производство и при изготвяне и внасяне на обвинителния акт в съда, както и че са налице всички останали положителни предпоставки по чл. 248, ал. 1 от НПК, даващи основание делото да бъде разгледано по общия ред и да се нарочи дата за първо открито съдебно заседание.

В частната жалба са изложени подробни съображения, според които в хода на досъдебното производство и при изготвяне и внасяне на обвинителния акт в съда са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия. В тази връзка е посочено, че по обвинението за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, в обвинителния акт е отразено единствено, че обвиняемият е действал не по установения ред, без да се конкретизира какъв би следвало да бъде този ред. По отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 209, ал.

1 от НК защитникът на подсъдимия твърди, че престъпното деяние е описано по начин, който не позволява да се разбере дали става въпрос за продължавано престъпление или за съвкупност от престъпления.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Производството пред Районен съд – Разлог е образувано във връзка с определение, постановено по частно наказателно дело № 191/2019 г. по описа на ВКС, постановено на 1 основание чл. 43, т. 3 от НПК, с което, след като всички съдии от Районен съд – Гоце Делчев са се отвели на основание чл. 29 от НПК, е определен друг, еднакъв по степен съд, който следва да разгледа делото.

НОХД № 253/2019 г. по описа на Районен съд – Разлог е инициирано по обвинителен акт, изготвен от Районна прокуратура – Гоце Делчев, посредством който са повдигнати следните обвинения срещу И.А.:

1) На 11.01.2017 г. в град Гоце Делчев, ул. „ххх“ № 26 самоволно, не по установения от закона ред, предвиден в ЗС и в ГПК, изискващ предявяване на иск, е осъществил едно свое предполагаемо право, оспорвано от Д.В.П., а именно - право на ползване на апартамент А, находящ се на първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в УПИ /парцел/1, имот пл. № 947 от кв.142 по плана на гр.Гоце Делчев, като изградил преградна стена с размери 1,20 м. на 2,40 м., с която преградил на две части апартамента и обособил две отделни жилища, едното с площ от 66,49 кв.м, а другото с площ от 93,35 кв.м. и възпрепятствал достъпа на Д.П. до 66,49 кв.м от жилището, представляващо апартамент А, ползвано от нея на основание сключен предварителен договор за покупко-продажба, нотариално заверен под № 6321 от 01.09.2004 г.

2) За периода от месец септември 2016 г. до 18.10.2016 г. в град Гоце Делчев, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у Г. Д. Д. заблуждение, че има за продажба апартамент с площ от 66.49 кв.м, намиращ се в сграда, построена в УПИ I, имот пл. № 947 от кв. 142 по плана на гр. Гоце Делчев, с идентификатор ***, като е извършил това както следва:

- на неустановена дата през месец септември 2019 г., с цел да набави за себе си имотна облага, въвел в заблуждение Г. Д. Д. , че има за продажба апартамент с площ от 66.49 кв.м, намиращ се в сграда, построена в УПИ I, имот пл. № 947 от кв. 142 по плана на гр. Гоце Делчев, с идентификатор ***, което жилище не представлявало самостоятелен обект и за което имал сключен предварителен договор с Д.В.П., - на неустановена дата през месец септември 2019 г. поддържал възбуденото у Г.Д. заблуждение, като А. завел Д. до жилището и му показал същото, - на 18.10.2016 г., с цел да набави за себе си имотна облага, пред нотариус В.Б., рег.

№ 507 на НК, А. поддържал възбуденото у Д. заблуждение, че му продава описания по-горе апартамент, който не представлявал самостоятелен обект в сградата и по този начин причинил на Г.Д. имотна вреда в размер на 28000 лева, като парите получил след продажбата на недвижимата вещ.

В проведеното разпоредително заседание процесуалният защитник на подсъдимия е изложил становище за допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, като аргументите за това са сходни с тези, посочени и в частната жалба.

2

С атакуваното определение е прието, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство и че не е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила на подсъдимите в досъдебната фаза на процеса и при изготвяне и внасяне на обвинителния акт в съд.

Депозираната частна жалба е допустима, тъй като изхожда от лице, което има правен интерес от нея и е насочена срещу акт на съда, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следните съображения:

Съгласно т. 4.2. от Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по тълкувателно дело № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително следва да се посочат всички факти, които обуславят обективната и субективната страна на престъплението и участието на обвиняемия в него.

По отношение на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК

Обективната страна на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК изисква изпълнителното деяние да се предхожда от съществуването на правен спор, породен между субекта на деянието и друго лице. Достатъчно е да е възникнало спорно право /оспорено право/, като не е от значение дали то действително принадлежи на дееца или на другиго, нито пък дали правото е действително или само предполагаемо. В същото време, за да се приеме, че евентуално е извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, спорното право трябва да е оспорено не от самия деец, а от другиго - този, с когото деецът спори.

Поведението на насрещната страна по спора трябва да е инициирало възникването му, което означава, че не субектът на престъплението, а другото лице е оспорило конкретно имуществено право. Именно поради това се приеме, че предметът на спора се намира у насрещната страна, а извършителят на престъплението, претендиращ получаването му, го завладява не по установения от закона ред.

В обвинителния акт е посочено, че след сключването на предварителен договор между И.П. и Донка А.а през 2004 г., подсъдимият предоставил достъп на Д.П. и съпруга й до недвижимия имот, а именно Апартамент А, находящ се на първи жилищен етаж от жилищна сграда, построена в УПИ /парцел/1, имот пл. № 947 от кв.142 по плана на гр. Гоце Делчев. Посочено е също така, че през 2014 г. Д.П. предявила срещу А. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД - обявяване на предварителния договор за окончателен, във връзка с което пред Районен съд – Гоце Делчев е образувано гр.д. № 1124/2014 г. В същото време се твърди, че през 2017 г., след иницииране на гражданското дело и преди приключването му пред всички инстанции, подсъдимият е изградил преградна стена в апартамента, предмет на предварителния договор и по този начин е образувал фактически /макар да липсва екзекутивна документация за това/ два отделни и самостоятелни недвижими имота. Според прокурора с поведението си А. не по установения в закона ред, 3 предвиден в ЗС и ГПК, изискващ предявяване на иск, е осъществил едно свое, оспорено от Д.П., предполагаемо право, изразяващо се в ползването на Апартамент А, находящ се на първи жилищен етаж от жилищна сграда, построена в УПИ /парцел/1, имот пл. № 947 от кв.142 по плана на гр. Гоце Делчев. При така описаната в обвинителния акт фактическа обстановка не става ясно всъщност кое е предполагаемото право, което подсъдимият е осъществил. Действително, споменава се, че това е „ползването“ на апартамента. В същото време не е уточнено дали се има предвид право на ползване, като част от вещното право на собственост, право на ползване, произтичащо от някакво облигационно отношение или възможността /правото/ да се ползва вещта от владелеца, макар последния да не е неин собственик. Не е конкретизирано също така и по какъв начин Д.П. е оспорила „правото на ползване“ на подсъдимия. Действително, посочено е, че тя е инициирала производство по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, но според прокурора исковата молба е предявена не като начин за оспорване на нечие право, а като средство за обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като А. не е прехвърлил доброволно собствеността на жилището на купувача по предварителния договор. Тоест, не е прието в обвинителния акт, че с конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е оспорено конкретно право на подсъдимия, за да се приеме, че с действията си, изразяващи се в изграждане на преградна стена, той е осъществил оспорено от купувачите по предварителния договор свое предполагаемо или съществуващо право. Предвид изложените по-горе съображения, обвинителния акт следва да бъде конкретизиран относно правото, което е било оспорено на подсъдимия и относно действията, с които това право всъщност е оспорено. Докато подобна конкретизация не бъде извършена, подсъдимия не би могъл адекватно да се защити срещу повдигнатото му обвинение по чл. 323, ал. 1 от НК.

По отношение на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК

Начинът, по който е описано изпълнителното деяние, за което се твърди, че представлява престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, не позволява да се разбере дали спрямо подсъдимия се повдига обвинение за три отделни деяния, респективно три отделни престъпления, за едно престъпление, деянието по-което е продължило сравнително дълъг период от време или престъплението е продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.

1 от НК. Именно поради това обвинението подлежи на корекция и в тази му част, като прокурорът следва да посочи за едно престъпление ли се повдига обвинение, както и дали деяние е извършено еднократно или е продължило по-дълъг период от време.

За пълнота може да се отбележи, че е неоснователна жалбата в частта, в която се твърди, че в обвинителния акт не е отразено, че престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК е извършено с конкретна цел. Както в мотивационната част на обвинението, така и в диспозитива изрично е посочено, че подсъдимият е действал с цел да набави за себе си имотна облага, във връзка с което е причинил на пострадалия Г.Д. вреда в размер на 28000 лева.

4

Мотивиран от горното и на основание чл. 345, във вр. чл. 249, ал. 3, във вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 2895/13.07.2020 г. по НОХД № 253/2020 г. по описа на Районен съд – Разлог, в частта, с която е прието, че няма допуснати на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия И. Л. А. , ЕГН ********** и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото и ВРЪЩА същото на Районна прокуратура – Гоце Делчев за отстраняване на допуснати на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения, посочени в обстоятелствената част на настоящето определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5