Решение № 461 от 01.03.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Бургас, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №

20212120109040 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. А. П. и Ч. Г. З. против С. Д. С., ЕГН ********** от *** и П. Г. П., ЕГН ********** от *** за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 7422.50 лева главница по договор за потребителски кредит от 22.05.2012г., сумата от 3316.30 лева договорна лихва за периода от 17.10.2016г. до 07.04.2021г., сумата от 1522.41 лева наказателна лихва за периода от 15.08.2016г. до 12.03.2020г., сумата от 98.43 лева договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., сумата от 1057.77 лева наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 07.04.2021г., сумата от 12.37 лева законна лихва за периода от 08.04.2021г. до 13.04.2021г., сумата от 48 лева разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2021г. до окончателното изплащане.

Твърди се, че с посочения договор банката е предоставила на кредитополучателя С.

Д. С. кредит от 10000 лева, с краен срок за погасяване 15.05.2022г. Ответницата П. е поръчител по дълга. Кредитът е усвоен и е погасяван от длъжника първите няколко години.

Кредитът е изпаднал в съС.ие на просрочие на 15.08.2016г., като са просрочени 56 вноски за главница и 54 вноски за лихва. Банката е пратила на длъжника и на поръчителя покани за доброволно изпълнение, но плащания не са последвали. Ето защо ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 08.04.2021г. Задълженията остават непогасени. Моли се исковете да се уважат. Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.141 1

ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ответницата П. Г. П. е представила отговор, в който оспорва исковете. Заявява, че даденото от нея поръчителство е прекратено с изтичане на 6-месечния срок по чл.147 ЗЗД, респ. поради погасяване по чл.146, ал.3 ЗЗД. Срокът на отговорността на поръчителя е изтекъл на 12.07.2015г., тъй като кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем още на 12.01.2015г. След тази дата не се дължат договорни лихви и платените с такова основание суми трябва да се считат за платени за погасяване на главницата. Евентуално се счита, че ако предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 12.01.2017г., то срокът за ангажиране на отговорността на поръчителя е изтекъл на 12.07.2017г. В трета хипотеза, ако предсрочната изискуемост е настъпила на 26.08.2019г., то срокът за ангажиране отговорността на поръчителя е изтекъл на 26.02.2020г. Уведомлението за предсрочната изискуемост е било връчено на главния длъжник още през 2019г. /26.08.2019г./.

Следователно срокът по чл.147 ЗЗД е изтекъл на 26.02.2020г., до която дата не е бил предявен иск от кредитора. Освен това поръчителството е погасено поради виновното поведение на банката, довело до невъзможност на поръчителя да встъпи в правата на кредитора. Банката е знаела за действията на главния длъжник по осуетяване на принудително изпълнение спрямо неговото имущество, но не са предприети мерки, защото задълженията по кредита щели да се съберат от поръчителите. Ответницата прави възражение и за погасяване на иска по давност. Отделно договорните лихви и неустойки не се дължат след датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Част от договорната лихва е претендирана два пъти. Вземанията за лихви и неустойки се основават на неравноправни и нищожни клаузи и не се дължат. Моли се за отхвърляне на исковете.

Ответницата е предявила и евентуален обратен иск против ответника С., в случай на уважаване на главния иск против нея, за осъждане на този ответник да й заплати сумата от 4242.30 лева, платена от нея по договора за кредит в качеството й на поръчител, ведно със законната лихва от деня на плащането до окончателното изплащане. Съдът е намерил, че такъв иск е недопустим. Няма законова възможност по ГПК един ответник да предявява иск против друг ответник по едно дело. Може да се предяви обратен иск против третото лице помагач /чл.219, ал.3 ГПК/, но конкретната хипотеза не е такава, тъй като ответникът С. не е конституиран като помагач на П.. Следователно такъв иск е недопустим, поради което не е приет за разглеждане.

Ответникът С. Д. С. чрез особения си представител е подал отговор, в който оспорва исковете. Заявява, че исковете са погасени по давност, понеже обслужването на кредита е преустановено още на 15.08.2014г. Няма данни от кого са погасявани вноските по кредита. Договорните лихви и неустойки не се дължат след датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Моли да се отхвърлят исковете.

Първоначално ищецът се е снабдил за търсените вземания със заповед за незабавно изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г. по реда на чл.417 ГПК. Сумите, присъдени с тази заповед, са предмет на настоящия иск за установяване на вземанията по общия ред.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните 2 за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Исковете против ответника С. са частично основателни, а тези против ответницата П. са изцяло неоснователни.

Не се спори, а и се установява по делото, че е бил подписан договор за потребителски кредит № 347-61/22.05.2012г. между “***“ АД /чийто универсален правоприемник е ищецът/ като кредитор и С. Д. С. като кредитополучател за сумата от 10000 лева. Според договора, през първата година главницата се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент от 14.45%, а след това са олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия тримесечен Софибор плюс фиксирана надбавка в размер на 1030 базисни точки, но не по-малко от 14.45%. Уговорено е ГПР по кредита да е в размер на 16.27%. Общата сума, дължима на падежа, е в размер на 19355.79 лева. Крайният срок на договора е 15.05.2022г. Кредитът се издължава на 120 месечни вноски, включващи главница и лихва, за периода от 15.06.2012г. до 15.05.2022г. Според чл.29.2 от договора, банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не е осигурил допълнителни средства, ако наличните средства по картовата/разплащателни сметки не са достатъчни за погасяване на вноската и не е погасил в срок която и да е погасителна вноска по главница и/или дължими лихви, такси или комисионни.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая БРС намира, че договорът отговаря на изискванията на закона, като няма основания да се приеме за нищожен. В текста му са посочени размерите на лихвения процент и на ГПР, поради което относно тези параметри не е налице неяснота. Налице е и подробен погасителен план, с посочени вноски по дати и размер. Размерът на ГПР е по-малък от 50%, с което също е спазен законът. Договорът е валиден и е обвързал страните. Сумата по кредита е усвоена от длъжника.

Кредитът е бил обезпечен с поръчителството на ответницата П., която е сключила с банката договор за поръчителство от 22.05.2012г. и с него се е задължила да отговаря за изпълнение на задълженията на главния длъжник, като отговаря за цялото задължение, ведно лихви, такси и комисионни.

Изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че за периода от 15.06.2012г. до 08.04.2021г., е начислена главница от 10000 лева, като са платени 2577.50 лева, с които са погасени вноските до 15.07.2016г. Към 13.04.2021г., при обявена предсрочна изискуемост, неизплатената главница възлиза на 7422.50 лева. За периода от 15.06.2012г. до 08.04.2021г. е начислена договорна лихва от общо 8478.06 лева. Платени са 5159.19 лева, с които са погасени вноските до 15.09.2016г. За претендирания с исковата 3 молба период от 15.08.2016г. до 12.03.2020г. наказателната лихва възлиза на 1150.44 лева. За другия претендиран период от 14.05.2020г. до 07.04.2021г. наказателната лихва е 591.52 лева.

Видно е от таблиците на експертизата, че главницата е плащана до 15.08.2016г., а договорната лихва е плащана до 15.09.2016г. След това няма извършени плащания.

Доколкото плащанията са спрели, кредиторът е бил в правото си по чл.29.2 от договора, да обяви кредита за предсрочно изискуем. Данните по делото сочат, че банката е изпратила до главния длъжник С. чрез ЧСИ покана в 7-дневен срок от съобщението доброволно да погаси всички свои просрочени задължения за главници и лихви по договора.

Заявено е, че в противен случай банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

Видно е, че поканата не е била връчена лично на длъжника, а е залепено уведомление на вратата на адреса му, като залепването е извършено на 16.03.2021г. Дотам се е стигнало, след като е установено, че адресатът не е открит на адреса, макар и да е търсен в продължение на месец.

Банката е пратила покана и до поръчителката П., в която също е записано, че сумите следва да се заплатят в 7-дневен срок от съобщението, иначе целият кредит става изцяло и предсрочно изискуем. Приложената разписка на ЧСИ сочи, че поканата е връчена лично на ответницата на 15.03.2021г.

По този начин съдът намира, че предсрочната изискуемост е обявена. В договора за потребителски кредит, чл.12 е записано, че адресът за кореспонденция на длъжника С. е ***.

Според чл.41 от договора, всички уведомления и изявления следва да бъдат извършени в писмена форма и ще се считат за получени от кредитополучателя ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка или с телеграма достигнат адресите за кореспонденция, посочени в чл.12 от договора или в уведомление за промяна в адреса. Следователно договорът предвижда фингирано връчване на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая длъжникът С. е търсен именно на този адрес, който е посочил в договора, но не е намерен, поради което на основание чл.41 уведомлението се счита за връчено, след като е достигнало до адреса. А че е достигнало до адреса е съвсем ясно, след като връчителят на ЧСИ е посещавал адреса няколко пъти. Налага се извод, че предсрочната изискуемост е обявена.

Основателно е обаче възражението на П., че предсрочната изискуемост е обявена не само през 2021г., а и по-рано във времето. В преписката по делото е налична покана от банката, пратена чрез ЧСИ до длъжника С. през 2019г., с която той е поканен в 7-дневен срок от съобщението доброволно да погаси всички свои просрочени задължения по кредита, като в противен случай кредитът ще бъде счетен за изцяло и предсрочно изискуем. И тогава С. не е бил намерен на адреса си, което е наложило залепването на уведомление на входната врата на 05.08.2019г. Със залепването на уведомлението ЧСИ е счел, че поканата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Всъщност, както беше казано по-горе, поканата се счита за връчена на основание изричната разпоредба в договора за кредит, която предвижда, че ако писмото достигне до адреса, съобщен по договора, то се счита за надлежно връчено.

4

Преписката на ЧСИ съдържа и покана, пратена лично до поръчителя П., да погаси просрочените задължения, или в противен случай банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Тази покана е връчена на ответницата на 24.07.2019г. Всъщност обявяването на предсрочната изискуемост, като едностранно изменение на договора от страна на кредитора, трябва да бъде извършено само спрямо главния длъжник, а поръчителят, чиято отговорност не може да се различава от тази на кредитополучателя, ще бъде обвързан от това обявяване. В случая поканата е връчена на главния длъжник чрез фингирано връчване, като писмото е достигнало до заявения в договора адрес и така се счита за връчено. Залепено е уведомление на вратата на 05.08.2019г. и оттогава поканата се счита за връчена на С. и е настъпила и предсрочната изискуемост на целия дълг, която обвързва и поръчителя. Дори и да се счете, на основание чл.47 ГПК, че връчването настъпва след изтичане на две седмици от залепването, то в този случай поканата ще се счита връчена на главния длъжник на 20.08.2019г.