Определение № 422 от 26.07.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. Разград, 26.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500264 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Л. Д. С. против Определение № 470 от 13. 05. 2024 г. по гр. д. № 440/ 24 г. по описа на Разградския районен съд, с което съдът е прекратил като недопустимо производството по делото на осн. чл. 299 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него определение да бъде отменено и съдът да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците по частната жалба Районен съд Силистра и Окръжен съд Силистра не са подали писмен отговор.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество е основателна.

Делото е било образувано пред РРС по предявена искова молба от Л. Д. С. против Районен съд Силистра и Окръжен съд Силистра с искане да бъдат осъдени двамата ответници солидарно да му заплатят сумата 17 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Твърди се, че с необоснована и несправедлива Присъда № 400 по нчхд № 186/ 2007 г. по описа на РС Силистра, потвърдена с Решение № 138/ 30. 10. 2007 г. по внчхд № 246/ 2007 г. на ОС Силистра, ищецът бил признат за виновен в извършване на престъпление „Клевета“ по НК спрямо В.С.В. и осъден да му заплати 1 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Изплатил тази сума на В. по образуваното изп. дело № 20103420400054 на ДСИ към РС Силистра.

1

Въпреки, че представил убедителни доказателства по образуваното срещу него наказателно дело, след като с присъдата бил признат за виновен, счел, че присъдата е несправедлива и отнесъл въпроса до Европейския съд за правата на човека. Било образувано дело С. срещу България по Жалба № 30460/ 08/. Постановено е Решение от 06. 09. 2018 г. , с което съдът е приел, че окончателното решение срещу жалбоподателя, с което е признат за виновен за клевета и е осъден да плати глоба и обезщетение на пострадалото лице, представлява намеса в правото му на свобода на изразяване по чл. 10 от Конвенцията и респ. нарушение на същата разпоредба. Присъдени са 845 евро имуществени вреди, 500 евро разходи и разноски.

След постановяване на решението от ЕСПЧ, ВКС възобновил внчхд № 246/ 2007 г. на ОС Силистра, с Решение № 53/ 16. 07. 2019 г. по н. д. № 69/ 2019 г. отменил решението по него и потвърдената присъда по нчхд № 186/ 2007 г. по описа на РС Силистра, признал ищеца за невиновен за извършено от него престъпление клевета по чл. 148, ал. 2 във вр. с чл.

148, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 147 от НК и го оправдал по обвинението. Изменил решението и потвърдената с него присъда като намалил размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди на В. на 400 лева.

Ищецът твърди, че в периода от 12 години от образуване на наказателното производство срещу него до постановяване на Решение № 53/ 16. 07. 2019 г. по н. д. № 69/ 2019 г. на ВКС, с което бил признат за невиновен и оправдан по обвинението, претърпял тежки неимуществени вреди, защото несправедливата и незаконосъобразна присъда се отразила на физическото и психическото му здраве.

При тези данни, съдът приема, че частната жалба е основателна.

При преценката дали има идентичност между делото, приключило с влязло в сила решение и повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда от чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Следва да има пълен идентитет в предмета на двете дела, т.е. в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези - юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението.

В случая е видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, че няма пълен идентитет между двете дела. Различни са субектите на правоотношението, както и белезите на спорното материално право. По настоящият спор се твърди, че неимуществените вреди на ищеца произтичат от признатите с Решение № 53/ 16. 07. 2019 г. по н. д. № 69/ 2019 г. на ВКС незаконосъобразно актове, постановени от РС Силистра и ОС Силистра и са посочени като ответници РС Силистра и ОС Силистра, макар и като процесуални субституенти на държавата, а по делото „С. срещу България“ , заведено пред ЕСПЧ са изложени твърдения за нарушение на чл. 10 от Конвенцията за това, че е нарушено правото му на свобода на изразяване, предвид постановените съдебни актове от двете съдилища и ответник е Българската държава. По настоящото дело ищецът е въвел нов спор, относно претърпените от него неимуществени вреди, предвид постановеното Решение № 53/ 16. 07. 2019 г. по н. д. № 69/ 2019 г. на ВКС, който въпрос е преюдициален и е от значение при преценката по чл. 299 от ГПК.

2

Решенията на ЕСПЧ, според чл. 46 от Конвенцията, имат задължителна сила за страните. С оглед на това е приета и специалната разпоредба на чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК съставляваща вътрешноправен способ за защита на установени нарушение на Конвенцията, за да бъдат отстранени последиците от нарушението. На това основание е постановено Решение № 53/ 16. 07. 2019 г. по н. д. № 69/ 2019 г. на ВКС, което има за последица настоящия спор, повдигнат от ищеца.

Налице са установени ясни и изчерпателни правила, уреждащи реда за реализиране отговорността на държавата за вреди от дейност на администрацията - чл. 1 ЗОДОВ и за вреди от дейност на правозащитните органи - чл. 2 ЗОДОВ. Съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В този смисъл е ТР № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГК. Повдигнатият от ищеца спор не попада в тази хипотеза. На основание чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специален закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД, в общата хипотеза на деликтната отговорност, предвид което предявеният срещу държавата иск е допустим, а доколко е основателен е въпрос по съществото на делото.

По изложените съображения, съдът в настоящия състав приема, че прекратявайки производството по делото като недопустимо, районният съд неправилно се е позовал на силата на пресъдено нещо на Решение от 06. 09. 2018 г. на ЕСПЧ, поради което определението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 470 от 13. 05. 2024 г. по гр. д. № 440/ 24 г. по описа на Разградския районен съд и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4