Определение № 567 от 14.11.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 567 гр. Смолян, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500437 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Д елото е образувано по жалбата с вх.№ 13353/18.09.2024 г. на ОБЩИНА Д. против Постановление от 02.09.2024 г. за отказ за връщане на суми по изп.дело № 37/2023 г. на ЧСИ с рег.№ 917 Соня Димитрова, действаща в района на Смолянския окръжен съд.

Общината се оплаква, че в постановлението не са изложени мотиви за отказа да се върнат суми; не са обсъдени направените от нея доводи.

Според общината, преведените суми следва да бъдат върнати, тъй като същите не са нейна собственост, следователно - не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. Твърди се, че община Д. има сключен договор № 27/16.04.2021 г. с „МИТ и КО" ЕООД, в качеството й на възложител, съгласно Споразумение с изх. № 79-1/24.09.2020 г. за съвместно възлагане по чл.8, ал.1 от ЗОП между общините от РСУО Д. - община Д., община Б., община Д., община С. и община С.. Всяка от общините депонира отпадъци по цени за третиране на смесени битови отпадъци съгласно чл.6 от сключения договор. Изпълнителят издава месечни отчети за депонираните отпадъци и фактура, по която следва да му бъде заплатена услугата. Съгласно чл.7, ал.5 от договора, фактурата се издава след приемането на месечен отчет, в който е посочено какво количество отпадъци е депонирала всяка община от 1 сдружението, след което всяка община превежда дължимата сума към община Д., която от своя страна я превежда на изпълнителя „МИТ и КО" ЕООД.

Прави се извод в жалбата, че сумите, които се получават от община Д. от останалите общини, не са собственост на община Д., а представляват задължения на общините от сдружението към изпълнителя по сключения договор.

Така на община С. е изпратено запорно съобщение, по което са преведени суми, които не са собственост на община Д., а представляват задължение на община С. към фирмата-изпълнител. Затова жалбоподателят счита, че сумата е неправомерно преведена, тъй като тя не е собственост на община Д., за да представлява нейно секвестируемо имущество. Поддържа, че община С. е превела неправомерно суми към ЧСИ, тъй като е счела, че тези суми са собственост на община Д., при положение, че сумите представляват нейно задължение към фирмата- изпълнител по сключения договор. Твърди се, че съответно - община Д. не е превела тези суми към фирмата-изпълнител, която от своя страна вече отказва приемането на отпадъци от община С., а това ще доведе до сложна ситуация със сметосъбирането и сметоизвозването в община С., ще се застрашат общественото здраве и ще възникнат предпоставки за възникването на епидемии и болести.

С оглед факта, че преведените суми от община С. към община Д. представляват задължения на община С. към фирмата-изпълнител и по никакъв начин не са собственост на община Д., последната изразява становище, че следва да бъдат върнати на община С., като постановлението за отказ за връщане на тези суми да бъде отменено.

Иска се отмяна на постановлението. Общината претендира и за направените разноски.

От насрещните страни – взискателите по изп.дело не са подадени отговори на жалбата.

Частният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е недопустима, евентуално – неоснователна.

Съдът установява следното:

Изп.дело № 37/2023 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, действаща в района на Смолянския окръжен съд, е образувано по молба на 2 първоначалния взискател „Енерджидизайн“ ЕООД-гр.София за събиране негови вземания от длъжника община Д. за 108 000 лв. главница, отделно над 29 000 лв. лихви, разноски. Присъединени са и други взискатели.

За удовлетворяване на взискателите, освен друго, са наложени от ЧСИ запори върху вземания на община Д. от трети лица, сред които са общините С., Б., Д. и С.. На община С. запорното съобщение е изпратено на 20.02.2023 г. С писмо изх.№ СП-27.02.2023 г., входирано по изп.дело под № 01729/01.03.2023 г., община С. отговаря на ЧСИ, че в общината към момента няма постъпили други претенции от други лица и няма наложен запор по други изп.листове, затова, при възникване на нейно задължение към община Д., ще се съобрази с изп.дело № 37/2023 г. на ЧСИ Соня Димитрова. Всички останали общини със съответни писма признават запорите и изразяват готовност да изпълнят.

Видно от протоколи за разпределения, от ЧСИ са извършени множество разпределения на суми, преведени от тези общини, включително от община С..

На 20.08.2024 г. постъпва при ЧСИ писмо от община С. с вх.

№ 11789/20.08.2024 г., с което общината пита ЧСИ дали следва да продължи да превежда дължимите суми по получени фактури за дейностите по депониране и обезвреждане на твърди битова отпадъци на регионалното депо в с.Барутин, съгласно Договор Д-10/01.03.2019 година, сключен между нея и община Д. във връзка със запорното съобщение по ИД 20239170400037; както и дали следва ли да превежда сумите по получените фактури от община Д. за осъществяване на услугата по предварително третиране и компостиране на битовите отпадъци в инсталацията за предварително третиране на битови отпадъци, извършваща се по Договор Д-27 от 16.04.2021 година, в който възложител е община Д., а изпълнител е „МИТ и КО” ЕООД, във връзка със запорното съобщение по ИД20239170400037. При отрицателен отговор от ЧСИ, моли същия преведените от община С. суми по фактури ***1 и № *** да бъдат възстановени по сметката на община С., за да бъдат коректно преведени към община Д..

Представен е към писменото запитване и договор от

21.02.2019 г. за депониране и обезвреждане на отпадъци на Регионално депо за неопасни отпадъци-с.Барутин, общ.Д., сключен между последната и 3 община С., заведен в последната под № Д-10/01.03.2019 г. Представено е и допълнително споразумение за съвместно възлагане по чл.8, ал.1 ЗОП от 24.09.2020 г., между общините С., Б., Д. и С., от една страна, и община Д. – от друга, като водеща община по проекта и съвместен възложите, каквито са и първите четири общини, протокол от 24.09.2020 г. от общо събрание на Регионалното сдружение за управление на отпадъците. Представен е и договор 0№ 27/16.04.2021 г. между община Д. и „Мит и Ко“ ЕООДгр.Пловдив, по силата на който възложителят община Д. възлага на ЕООД да предостави услуги от общ икономически интерес за управление на инсталациите за предварително третиране и компостиране.

С писмо изх.№ 8676/20.08.2024 г. ЧСИ дава подробен отговор на въпросите на община С., като накрая я уведомява, че не са налице основания за възстановяване на сумите, постъпили от същата община по сметка на ЧСИ, като отказва възстановяването им и посочва, че този отказ подлежи на обжалван пред СмОС по реда на чл.435 ГПК.

С писмо, наречено жалба, с вх.№ 12249/02.09.2024 г. община Д. излага същите твърдения, каквито в сега обсъжданата нейна жалба и иска възстановяване на преведените от община С. суми.

С обжалваното постановление ЧСИ отказва да върне постъпилите от община С. суми, преведени в изпълнение на наложен запор на вземане.

При това фактическо положение се налага извод, че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Тя изхожда от длъжника община Д. и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което не попада в кръга от изчерпателно посочените от чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК действия, които длъжникът може да обжалва.

Наред с това, жалбата е насочена към защита на евентуални права на трети лица-община С. или „Мит и Ко“ ЕООЕ, като в случая общината не разполага с такова правомощие. Твърдението, че запорираните вземания не са на община Д., а са вземания на изпълнителя „Мит и Ко“ ЕООД по договора между него и община Д. от 16.04.2021 г., като свързан с договора от 21.02.2019 г., заведен под № Д-10 от 01.03.2021 г. в община С., между община Д. и община С., и споразумението от 24.09.2020 г. между петте общини /л.424 от 4 изп.дело/ не могат да се разглеждат в настоящото производство. За подобни хипотези е предвидена разпоредбата на чл. 440, ал.1 ГПК, според която, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.

Несъстоятелно е твърдението, че, щом вземането не е на община Д., то е несеквестируемо. Възражение за несеквестируемост по чл.435, ал.2, т.2 ГПК може да прави само онзи длъжник, който е физическо лице, защото само на физическите лица, каквото общината не е, законът в чл.444 ГПК дава такава защита.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата с вх.№ 13353/18.09.2024 г. на ОБЩИНА Д., ЕИК 000614906, против Постановление по протокол № 711/02.09.2024 г. по изп.дело № 37/2023 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 917 Соня Димитрова, действаща в района на Смолянския окръжен съд, с което постановление ЧСИ отказва да върне постъпилите суми от община С., преведени в изпълнение на наложен запор на вземане.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5