Решение № 405 от 17.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Варна, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500117 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 462, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 11317/26.03.2024г. по регистъра на ЧСИ Д. П.-Я., подадена чрез ССЕВ на 25.03.2024г. от Д. Д. Г., А. Д. Г. и Д. Д. Г. – длъжници по изп.дело № 20127110400915 по описа на ЧСИ Д. П.-Я., чрез процесуалния си представител срещу постановление от 20.03.2024г. за разпределение на парична сума в размер на 127 272,72 лева от проведена публична продан по посоченото изпълнително дело на собствени на длъжниците имоти находящи се в гр.В. – два броя жилища с ид.*** и с ид.*** по Кадастралната карта на гр.В..

В жалбата се твърди, незаконосъобразност на извършеното разпределение на постъпилата от проведената публична продан сума. Възраженията са за неправилно определен размер на вземането на взискателя „А. Б. Б.“ АД към 20.03.2024г., включително поради неотчитане на всички заплатени от длъжниците суми в негова полза; Непосочване на размера на вземането на присъединения взискател Т. Е. към датата на разпределението, включително дали има извършени погашения на дълга заплатени по негова сметка. Твърди се неправилност на посочената като дължима сума в полза на ЧСИ Д.Я. в размер на 4146,52 лева за дължими такси по изпълнението, като се посочва също, че сумата не е заплатена от взискателя и представлява частно вземане на съдебния изпълнител. Възразява се и срещу сумата от 1180,50 лева посочена в разпределението като дължими разноски в полза на 1 взискателя „А. Б. Б.“ АД, като се твърди, че тя не е платена от него и не е дължима. По отношение на всички приети и разпределени разноски от ЧСИ се твърди, че не е изготвена сметка и не са посочени основанията, на които са били начислени процесните суми за разноски, сметките не са били връчени на длъжниците, за да се запознаят с тях. Моли се извършеното разпределение да бъде отменено и върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение.

В срока по чл.463, ал.1, вр. чл.276, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на жалбата от насрещната страна – първоначалния взискател „А. Б. Б.“ АД и присъединените взискатели - Т. С. Е., ТД на НАП и Община Варна.

В писмените си мотиви ЧСИ Д.Я. е изразила становище за неоснователност на жалбата поради това, че действията по разпределението на постъпилата сума са извършени в рамките на закона.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат заявеното становище за незаконосъобразност на извършеното разпределение на постъпилата от публичната продан цена.

Становището на въззиваемата страна „А. Б. Б.“ АД и на присъединения по право взискател ТД на НАП-Варна е за неоснователност на подадената въззивна жалба, а искането е за потвърждаване на извършеното разпределение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – длъжници по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 463, ал. 1 вр. чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК, прие за установено следното:

Производството по изп.дело № 20127110400915 по описа на ЧСИ Д.П.-Я. е образувано въз основа на подадена молба на „А. Б. Б.“ АД срещу длъжниците Д. Д. Г., Д. Д.

Г., А. Д. Г. и К. Г. Г. въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№ 11353/2012г. по описа на ВРС за принудително събиране на сумата от 114512,77 евро - главница, 2076,03 евро - просрочена лихва, 5890,35 евро - преструктурирана лихва, 3549,90 евро – наказателна лихва за просрочена главница, 1621,45 евро - неустойка, 42,95 евро - разходи, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 06.08.2012г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 4994,94 лева, представляваща платена държавна такса.

Присъединени взискатели по право по чл.458 от ГПК са ТД на НАП Варна за задължения на Д. Д. Г., Д. Д. Г., А. Д. Г. и Община Варна за данъчни задължения на длъжниците за имотите предмет на публичната продан. Присъединен взискател по реда на чл.456 от ГПК е Т. С. Е. /с разпореждане на ЧСИ от 11.04.2018г./. Последният е конституиран въз основа на отправена молба с приложени два броя изпълнителни листи издаден за парични вземания срещу длъжника Д. Г. в размер на 8500 лева и 12 000 лева.

2

Производството по изпълнителното дело по отношение на присъединения взискател Р. С. К. е прекратено по нейна молба с разпореждане на ЧСИ от 07.09.2023г. /л.1939/.

Изпълнението е насочено върху ипотекирани недвижими имоти, собственост на длъжниците, находящи се в гр.В., местност „М.“ ***, представляващи жилище разположено на втори етаж от жилищна сграда с ид.*** с площ от 110,20 кв.м. и жилище разположено на трети /тавански/ етаж на същата жилищна сграда с площ от 110,20 кв.м., заедно с прилежащите им идеални части от сградата и от правото на строеж върху ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на гр.В.. С протоколи за обявяване на наддавателни предложения от 27.06.2023г. за купувач на двата имота – жилището на втория и на третия /тавански/ етаж в сградата с ид. *** по Кадастралната карта е обявен Т. И. И. при цена за всеки от двата имота от по 63636,36 лева. След заплащане на цената в полза на купувача са издадени постановления за възлагане /л.1804 и л.1809/ с изх.№ 21563/10.07.2023г. и изх.

№21564/10.07.2023г. Постановленията за възлагане са били обжалвани пред съд по реда на чл.435, ал.3 от ГПК и подадените жалби са оставени без уважение с решение № 33/11.01.2024г. по в.гр.д.№ 2433/2023г. по описа на ВОС и решение № 1463/11.12.2023г. по в.гр.д.№ 2421/2023г. по описа на ВОС.

С обжалваното постановление за разпределение от 20.03.2024г. по изп.дело № 20127110400915, ЧСИ Д.П.-Я. е разпределил сумата от 127272,72 лева, представляваща заплатената от купувача Т. И. цена за двата имота – 63636,36 лева за имота с ид.*** и 63636,36 лева за имота с ид.*** по следния начин:

1) Вземане на ЧСИ в размер на 4146,52 лева представляваща дължими такси по изпълнението, като е прието, че същите се ползват с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД;

2) Вземане на взискателя „А. Б. Б.“ АД в размер на 1180,50 лева за заплатени такси и разноски по изпълнението, като е прието, че същите се ползват с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД;

3) Вземане на присъединения взискател – Община Варна в размер на 327,62 лева – дължими местни данъци за продадените на публична продан имоти, за които е прието, че се ползват с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД;

4) Вземане на взискателя „А. Б. Б.“ АД по основния дълг, обезпечено с ипотека на двата имота, в размер на остатъка от сумата - 121668,08 лева, за което е призната привилегия по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД.

Предявяването на разпределението, насрочено за 20.03.2024г., е надлежно съобщено на страните.

В хода на съдебното производство е проведена Съдебно – счетоводна експертиза, от чието заключение, изготвено на база материалите по делото и справки в кантората на ЧСИ Д. П.-Я. и поддържано в съдебно заседание от вещото лице Б. Б. се установява, че вземането на взискателя „А. Б. Б.“ АД от длъжниците по изпълнителното дело, при отчитане на извършените погашения от приложени изпълнителни способи, към датата на разпределението е в размер на общо 533995,66 лева, включващи незаплатена главница в 3 размер на 223967,51 лева, законна лихва върху главницата начислена от 06.08.2012г. в размер на 271286,63 лева, просрочена редовна лихва в размер на 4060,36 лева, обезщетение в размер на 11520,52 лева, наказателна лихва в размер на 6896,51 лева, държавни такси в размер на 3077,58 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платен депозит за вещо лице в размер на 580,92 лева, авансово платени такси по изпълнението в размер на 499,58 лева и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 12006,05 лева.

Вземанията на присъединения взискател Т. Е. са в размер на общо 22468 лева и включват незплатена главница в размер на 20500 лева и дължими такси по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1968 лева.

Вземането на присъединения взискател ТД на НАП - Варна към Д. Г. и А. Г. е в размер на общо 18888,40 лева, а вземането на Община Варна е в размер на общо 327,62 лева, включващо задължение към Д. Г. в размер на 143,64 лева, към А. Г. в размер на 91,99 лева, към Д. Г. в размер на 91,99 лева.

Дадено е заключение, че размерът на начислените, но неплатени авансови такси по т.4, т.5 и т.31 от ТТРЗЧСИ към ЧСИ Д. П.-Я. е общо 3291,50 лева.

Дължимите към взискателя „А. Б. Б.“ АД предплатени авансово разноски са в размер на 499,58 лева /по т.4, т.5, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ/, платената сума за оценка на вещо лице е 580,92 лева, а дължимото юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство е в размер на 100 лева, или общо 1180,50 лева.

Посочено е също, че размерът на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, начислена върху вземанията, които се изплащат на кредиторите е в размер на 855,02 лева.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата срещу изготвеното на 20.03.2024г. разпределение по изпълнително дело № 20127110400915 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с вх. № 11317/26.03.2024г. е подадена от длъжниците по изпълнението - Д. Д. Г., А. Д. Г. и Д. Д. Г. чрез ССЕВ на 25.03.2024г., т.е в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, считано от предявяване на разпределението на 20.03.2025г., за което жалбоподателите са надлежно уведомени /л.2090/. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна - длъжници по изпълнението, с правен интерес от предприетото обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.460 от ГПК, когато в изпълнителното производство има повече от един взискател и събраната сума не е достатъчна за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели, съдебният изпълнител пристъпва към изготвяне на разпределение, като първо отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Съгласно разрешението дадено в т.1 от ТР № 2/22.11.2022г. по т.д.№ 2/2021г. на ОСГТК на ВКС, проверката по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното 4 разпределение е ограничена от оплакванията в жалбата и съдът може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели, като в случая в обжалваното разпределение участват както първоначалния, така и присъединените по право и по реда на чл.456 от ГПК взискатели.

По наведените от жалбоподателите възражения за незаконосъобразност на проведеното разпределение съдът намира следното:

Неоснователни са възраженията на длъжниците за неправилно определен, към датата на разпределението, размер на вземанията на „А. Б. Б.“ АД, поради неотчитане на заплатените към взискателя суми. Видно е от заключението на проведената ССчЕ, че дължимите към взискателя суми за главница, лихви, обезщетение, разноски и др. са напълно идентични на посочените от съдебния изпълнител в изготвеното разпределение. Отчетени са извършените погашения на част от дълга чрез постъпилите по изпълнителното дело суми в следствие наложените запори върху трудовото възнаграждение на К. Г. и върху пенсията на Д. Г.. Липсват твърдения от жалбоподателите, както и доказателства за извършвани от тях погашения преди образуване на изпълнителното дело, респективно доброволни плащания след образуване на изпълнителното дело директно в полза на взискателя. При това положение следва да се приеме, че правилно е определен от съдебния изпълнител актуалния размер на дълга към първоначалния взискател.