Решение № 94 от 01.07.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Разград, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20263300500161 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Р. С. Р. против Решение № 50 от 20.03.2026 г. по гр. д. № 610/2025 г. на РС-Кубрат,с което е отхвърлен предявения от него срещу А. А. М. установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.77, предл.трето ЗС във вр. с чл.5, ал.1 ЗН, че е собственик по наследство и дарение на 1/2ид.ч. от правото на собственост на недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Кубрат, заедно с построените в имота сгради с идентификатор ***.1, ***.2, ***.3 и ***.4, и претенцията му по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на к.н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № ***, том 1, рег.№ *** по описа на Нотариус Б. Б., като неоснователен и недоказан.

Счита решението за недопустимо относно посоченото в съдебното и незаявено от ищеца придобивно основание дарение, а по своето същество и неоснователно. Въпреки това в мотивите и диспозитива на решението съдът разглежда и обсъжда факти и обстоятелства свързани с предполагаемо „дарение - делба“ направено от наследодателите към сина им С. и А. - жената, с която започнал да живее на семейни начала в техния дом, като приема, че това е станало през 1994год. от когато е започнало и давностно владение в полза на ответницата.

Съдът неправилно е приложил института на придобивната давност, като е приел, че ответницата и съжителстващият с нея мъж С. Р. - брат на ищеца са установили владение върху процесния имот през 1994т. на основание неформално „дарение-делба“ от родителите 1 му. Този извод е материално незаконосъобразен.Когато фактическата власт е предоставена от родители на тяхно дете поради близки роднински връзки, се касае за „търпими действия“, а не за владение по смисъла на чл. 68 ЗС.

Неправилен е извода на съда, че „документите“ - Договори за банкови кредити и Нотариален акт за договорна ипотека, съответно за период от 2007- 2008год. потвърждавали показанията на разпитаните свидетели за предаването на имота от родителите на сина им С., както и съвместения принос на фактически съпрузи С. С. Р. и отв. А. М. в ремонта и преустройството на процесния имот. В случая тези „документи“ не доказват, че в периода 2007-2008г. на С. Р. да му е бил предаден имота от родителите, тъй като не се е чувствал за собственик на целия имот и не го е ипотекирал. И тук средствата не са били предназначени за ремонт на имота, тъй като в този период не са били извършвани такива.

Алтернативно счита, че от датата на подписване на пълномощното на 07.04.2008г. е налице преобръщане на владение и до 25.07.2025год. дата на предявяване на иска са изтекли повече от изискуемите по чл.79, ал.1 ЗС десет години. Въззиваемата не твърди за предаване на имота, а преобръщане на държането във владение като определя за начало на давностното й владение 2008 г., а не 1994г.

Счита,че съда се е позовал на неотносима съдебна практика. Налице е и вътрешна противоречивост на мотивите и неправилна преценка на доказателства, прекъсващи давността.Дори и да се приеме, че е започнала да тече придобивна давност, то тя е била многократно прекъсвана чрез| действия, представляващи признание на права на ищеца като съсобственик по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Първоинстанционният съд е установил тези факти, но в нарушение на закона и логиката ги е обявил за „без правно значение“.

Въззиваемата не е сънаследник, нито съсобственик. За да придобие С. Р. по давност наследствената част на своя брат, той е трябвало да превърне държането си във владение чрез едностранни действия, с които явно и недвусмислено да демонстрира пред него, че отрича правата му и започва да свои имота изцяло за себе си. По делото не само, че липсват доказателства за такива действия по „отблъскване“ на владението на ищеца, но са налице обратните - признаване на правата му чрез декларацията от 2016г. и пълномощното от 2014 г.

Действия по обикновено управление, поддръжка, ремонти или плащане на данъци не са достатъчни, за да се приеме наличието на такова отблъскване.

Неправилен и незаконосъбразен е извода на съда, че Р. Р. не е придобил по наследство след смъртта на майка си ½ идеална част от процесния имот, тъй като приживе родителите му фактически са се разпоредили през 1994год. предавайки го във владение на С. и фактическата му съпруга. Такова предаване не е било налице, тъй като у С. Р. не е имало намерение да свои имота като свой, както и не е считал имотът в *** собствен само на брат му Р. Р..

Неправилно и незаканосъбразно съдът приема, че ответницата А. М. сама е придобила собствеността върху целия процесен имот по давност,като не зачита както неговите наследствените права, така и тези другия наследник С. Р..

2

Счита решението за незаконосъобразно. Моли съда да обезсили решението, тъй като съдът се е произнесъл извън петитума на искането заявено с исковата молба; да отмени решението и постанови ново, с което уважи предявените спрямо А. А. М. искове за собственост и за отмяна на к.н.а. за собственост на основание чл. 537, ал. 2 ГПК; да му присъди разноски за две инстанции.

А. А. М. е депозирала писмен отговор, с който заявява неоснователност на жалбата. Намира Решение № 50/20.03.2026 г. по гр. д. № 610/2025 г. на PC – Кубрат за валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на първоинстанционният съд - обосновани и намиращи опора в правните норми, приложими към спора. Решението е допустимо, тъй като съдът е разгледал спора, произнасяйки се в рамките на твърденията и доводите на страните относно придобивното основание. Решението е правилно по следните съображения:

Свидетелските показания установяват,че наследодателите на ищеца са предали фактическата власт върху процесния недвижим имот на сина си С. Р. и на нея, като съжителстваща с него на семейни начала.

Правилно съдът е приел, че в потвърждение на волята на си, на 07.04.2008 г. С.Р.К. и М.Е.К. са подписали пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с което упълномощават сина си С. С. Р. да ги „представлява, подписва и ангажира пред Нотариус, данъчни, съдебни, общински, физически лица, юридически лица и др. органи в страната при разпореждане - продажба, замяна, дарение и други разпоредителни сделки" с имота, „да договаря сам със себе си съгласно чл. 38 от ЗЗД, както и с лица, от които е упълномощен и представлява.

Правилно съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че фактическа власт върху имота от 1994 г. са имали единствено тя и С.. Извършваните от тях фактически действия са били явни и несъмнителни, могли са да бъдат възприети от всички, включително и от потенциалните наследници на предходните собственици.

Докато фактическата власт се установява с преки доказателства, намерението за своене се извлича чрез тълкуване на множество доказателства в тяхната взаимна връзка. Действително в съдебната практика се приема, че лице, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика, с уговорка за ползване, в резултат на съвместно /брачно или извънбрачно/ съжителство упражнява само т. нар. "търпими действия" върху имота, а не е негов владелец.

Търпимите действия могат да се превърнат във владение ако този, който ги извършва започне да противопоставя на собственика или владелеца действия, съставляващи по съдържание действия на собственик или когато демонстрира поведение пред собственика, сочещо недвусмислено на намерение да свои за себе си целия имот или на намерение да свои идеална част от имота при условията на съвладение заедно с него. До този извод е стигнал и съда .

През 2004г. С. С. Р. я упълномощил да извършва всякакви сделки на управление и разпореждане с всякакво негово имущество - лично и наследствено, като й дава правото да 3 договаря сама със себе.

През 2014 г. жалбоподателят подписал пълномощно, с което упълномощил брат си С. С. Р.

„да се разпорежда както намери за добре - да продава, дарява, заменя, при цени и условия каквито прецени, включително „да договаря сам със себе си“ и с лица, които също представлява, с неговата наследствена част от недвижимият имот, придобит по наследство от общият им наследодател С.Р.К..

През съвместното си съжителство със С. сключили няколко договора за кредит, по които били солидарни длъжници и погасили съвместно. Парите от кредитите използвали за бизнеса на С. и за ремонтите на къщата, в която живеем. След подписване на пълномощното от Р. Р. започнали многобройни ремонти и преустройство на къщата - сменили покрива с изцяло нов; променили разположението на стаите вътре в къщата; изградили четири нови бани; сменили 21 врати в къщата; сменили всички дограми на прозорците; направили подово отопление с термопомпа и други; направили ремонт на второстепенната постройка, която била необитаема; направили ремонт на гаража; изградили стаи над гаража и покрив на нивото на покрива на къщата т.н. Всички тези действия не могат да се преценяват като търпими, защото сочат на съвместно установяване и трайно упражняване на фактическа власт съвместно със съжителстващия с мен мъж С. Р.. След като участието й е значително, правилно и обосновано съдът е приел, че имотът е бил предназначен за нея и съжителника й С.. Претендира за разноски.

Съдът намира,че първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, като се позовава на първоинстанционното решение относно установените факти и препраща към тях.

Първият довод на въззивника за е недопустимост на съдебното решение, тъй като се е произнесъл по непредявен иск, като е отхвърлил установителния иск за собственост по наследство и дарение. В тази част въззивната жалба е основателна. Безспорно ищецът не е заявявал като основание за придобиване на собствеността дарение, а се е позовал само и единствено на наследствено правоприемство. Съдът е разгледал и се е произнесъл за основание на собствеността, което ищецът не е заявявал, излязъл е извън предмета на делото,постановил е свръхпетитум. В тази част решението се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено.

В останалата си част жалбата се явява частично основателна относно неправилното приложение на института на придобивната давност.

Не може да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, относно началния момент, от който е започнала да тече придобивна давност, а именно 1994г. По делото е установено единствено, че към този момент С. Р. и семейството му са живели в имота на родителите му.

Към този момент не са налице доказателства, същият да е демонстрирал намерение за своене на имота на своите родители. За такъв може и следва да се приеме датата 07.04.2008г., когато родителите му са предоставили пълномощно за де разпорежда с имота им както намери за добре, като считат че облигационните им отношения са уредени.

4

Съдебната практика приема за начало на давностно владение, действията на родителите по отношение на едно от децата си изразяващи се в предоставянето на фактическата власт върху техния имот, предоставянето на пълномощно и заявяването през трети лица,че имота е на едно от децата им. Когато родителят предава имота си с думите „този имот е за теб“, той ясно показва, че отстъпва и анимуса. Детето вече не ползва имота със съзнанието,че той е на родителите му, а със съзнанието,че имотът е негов. Предоставянето на право на С. да се разпорежда с имота „както намери за добре и без да се отчита“ доказва дезинтересирането на родителите му от имота. Заявлението, че облигационните им отношения са уредени, също доказва че намерението на родителите не е временно, а окончателно. Тъй като родителите сами са направили изявлението си и са дали пълномощно спрямо тях владението е абсолютно явно. Те знаят, че С. държи имота за себе си. В тази връзка неоснователно е твърдението на въззивника, че фактическата власт е предоставена от родителите на тяхното дете поради близки роднински връзки и се касае за търпими действия. Важно е да се съобрази дали до изтичането на 10 годишното явно и необезпокоявано владение на имота с намерение за неговото своене родителите на С. са били живи. Както се отбеляза по-горе, началото на давността е от 07.04.2008г.. С.К. е починал през *** Към този момент спрямо него тази придобивната давност не е била изтекла, тъй като са изминали едва пет години, т.е.