Решение № 2 от 04.01.2022, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Павликени, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евелина П. Карагенова при участието на секретаря Ирена Д. Илиева като разгледа докладваното от Евелина П. Карагенова Административно наказателно дело № 20214140200337 по описа за 2021 година Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №***467/20.10.2021г на Началника на РУ ***, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177ал.1 т.3 б.

А от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на Л. Г. Г. от гр.*** са наложени адм. наказания глоба от 100лв. за нарушение по чл. 102.ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба от 10лв. з нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. В жалбата и в съдебно заседание се навеждат се доводи, че не е извършил твърдяното нарушение, деянието, описано в АУАН и НП е несъставомерно. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление.

Ответникът по жалбата, редовно призован,не изпраща представител, не изразява становище.

След като взе предвид събраните по делото доказателства,съдът установи следното:

На 04.10.2021г е съставен АУАН, съгласно който на на същата дата в 15.52 в гр.П. на бул. „***“ срещу №** Г. като ползвател на товарен автомобил *** с рег № ***, собственост на М. Д. Г., като го предоставя на непълнолетния си син М. Л. Г. и също че не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС.АУАН е подписан от Л. Г. с отбелязване 1

, че има възражения, но не са посочи какви. Л. Г. е подписал АУАН и е получил препис от него. В законовия 3-дневен срок не е направил писмени възражения по акта.

На основание на съставения АУАН е издадено НП №***467/20.10.2021г на Началника на РУ ***, с което са наложени глоби на Л. Г. съответно 100лв. за нарушение по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП и 10лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. НП е връчено на Л. Г. на 21.10.2021г. В законовия срок е постъпила жалба против постановлението.

Съдът намира , че жалбата е процесуално допустима, подадена в срок.

По делото се установява, че по сигнал от ***, че непълнолетно лице, което е ученик в ПГ** „***“ управлява бял джип *** с рег № *** и че това лице е на училище. Св.А.Н.- ***, С.Г.-*** и Х.П.- *** в РУ *** извършили обход на района на гимназията със служебен автомобил, управляван от св.Н., видели автомобила, паркиран на паркинга пред гимназията и спрели на друг паркинг – на ул.“***“ с видимост към бул „***“, по който процесният автомобил би следвало да мине от гимназията. Чакали повече от час и видели процесния автомобил да се движи по бул „***“ към центъра на града, тръгнали след него, като след паркинга на „***“ му подали сигнал със стоппалка и джипът спрял. Тримата служители на РУ *** слезли от служебния автомобил и видели момче да управлява автомобила. Представили се, поискали документи на момчето и на автомобила. Момчето не си носило лична карта , но си казало годината на раждане, от което се установило, че момчето е непълнолетно/ ненавършило ** години/и то се обадило на баща си.

На място дошъл Л.Г.. Представил документ за самоличност, преди това синът му представил на служителите на РУ *** свидетелство за регистрация на МПС с талон. Отишли до РУ ***, а после до гаража на Л.Г. / установява се, че той притежава *** и е извършвал ремонт на автомобили на полицията/, където

Л.Г. по нареждане на служителите на РУ *** смъкнал регистрационните табели на джипа. От документите за регистрация на автомобила и от справка на таблета, служителите на РУ *** установили, че собственик на този автомобил е бабата на непълнолетното лице М. Д. Г.. Не е представено пълномощно от собственика на автомобила за ползване на автомобила.

Има противоречия между свидетелските показания относно къде е съставен 2

АУАН - в РУ *** както твърди актосъставителя или пред гаража на Л.Г. според показанията на св.Г. и П.. Според последните там са съставени 2 АУАН срещу Л.Г.. Има и противоречия относно дали Л.Г. е направил възражения по АУАН. Актосъствителят твърди, че Л.Г. не е направил възражения, но „негова практика“ била да пише, че има възражения като отбелязва с „тикче“ на определното за това място. Св.П. също твърди,че Л.ЖГ. не е правил възражения по актовете. Св.П. няма спомен за проверка на контролен талон на товарния автомобил. Твърди,че не е имал проблеми с Л.Г.. Св.Г. твърди,че Л.Г. е направил възражения на паркинга на полицията като бил заявил, че детето с негово знание е отишло в училището. Св.Г. и св.П. твърдят, че целта им била да заловят нарушителя.

В съдебно заседание жалбоподателят уточнява, че товарният автомобил е на майка му и се ползва само в почивни дни в присъствието й, като той няма пълномощно от нея.Автомобилът заедно с колите на Л.Г. се държат в гаража му, който е за 6 автомобила. Съставили му 2 АУАН., не е писал възражения по тях.

По делото е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че Л.Г. е правоспособен водач с издадено СУМПС, имал е издадени 4 бр фишове и 6бр. НП от 2000г-2016г. Част от глобите не са платени.

За да е извършено едно административно нарушение, то следва да е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. В настоящия случай съдът намира, че нарушението не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна. Разпоредбата на чл.102 от ЗДвП визира три различни качества, които може да има лицето, извършило административното нарушение. Съгласно същата – „на водача, собственика или упълномощения ползвател на МПС се забранява да предоставя МПС на водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на неправоспособен водач.” Водачът е санкциониран за това, че като ползвател е преотстъпил на неправоспособното лице- негов син да управлява МПС, като така възприетата от АНО фактическа обстановка не се обосновава от събраните по делото доказателства. По делото не се събраха никакви доказателства Л.Г. да е ползвател на процесния автомобил. Липсва издадено пълномощно от собственика на автомобила за него. Съдът намира, че той не е имал качеството на ползвател. Също така липсва и твърдяното 3

„предоставяне“ на автомобила на сина му да го управлява. По делото се доказа къде е държан процесния автомобил, което изключва съзнателно предоставяне на непълнолетния да управлява автомобила. Съдът не кредитира показанията на св.С. Г. относно заявеното от Л.Г., че е дал автомобила на сина си, тъй като това не е документирано по надлежния ред при съставяне на АУАН. Съдът намира, че Л. Г. не е извършил нарушение по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП и следва да бъде отменено издаденото НП в тази част за налагане на наказание за това неизвършено нарушение. Също така не се събраха никакви доказателства относно неносене на контролен талон за свидетелство за управление от Л. Г.- същият не е бил собственик, водач, упълномощен ползвател на автомобила. Съдът намира, че той не е бил длъжен да носи контролен талон за автомобил, който не оправлява, не е упълномошен зда ползва или не е бил собственик. Следователно не е извършил нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и следва да бъде отменено издаденото НП в тази част за налагане на наказание за това неизвършено нарушение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №***467/20.10.2021г на

Началника на РУ ***, с което на Л. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177ал.1 т.3 б. А от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП са наложени адм. наказания глоба от 100лв. за нарушение по чл.

102.ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба от 10лв. з нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВТАдмС в 14-дневен срок от съобщението на страните

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________ 4