Решение № 417 от 09.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Плевен, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20244430100650 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл.439 от ГПК.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Г. А. Х. с ЕГН **********, от ***, чрез адв. В. Ф. С., съдебен адрес ***, оф. п. против "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че съгласно Изпълнителен лист ***, издаден по ч.гр.д. ***, по описа на РС-Плевен, Г. Х. бил осъден да заплати на ответника следните суми: 1898,76 лв. главница за потребена топлинна енергия, 755,76 лв. лихва за забава за периода от 05.01.2009г. до 23.07.2015г., законна лихва от датата на подаване на заявлението - 30.07.2009г, до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 53,08 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 120,00 лв.

Твърди се, че въз основа на цитирания изпълнителен лист било образувано изпълнително дело с № *** по описа на *** с рег. № ***, по молба на „Топлофикация Плевен“ АД от 23.11.2015г. Сочи се, че последното по изпълнителното дело действие било извършено на 09.02.2020г., когато било поискано извършването на запор на налични банкови сметки на длъжника и на получавано трудово възнаграждение.

1

Излага се, че след образуване на изпълнителното дело, в продължение на повече от две години, взискателят не бил поискал извършване на изпълнителни действия, поради което настъпила т. нар перемпция и същото било прекратено по силата на закона, считано от 09.02.2022г.

Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнително действие в продължение на две години.

Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането. След настъпването на перемпцията всички извършени изпълнителни действия били недопустими, тъй като били извършени по вече прекратено изпълнително производство, не порадждали действие и съответно не водели до прекъсване на давността.

Следователно погасителната давност за процесното вземане била настъпила на 09.02.2023г.

При тези обстоятелства, ищеца счита, че претендираните от ответното дружество вземания не се дължали, тъй като били погасени по давност.

Според ищеца, процесните вземания се погасявали с тригодишна давност, т.к. Заповедта за Изпълнение нямала характер на съдебно решение и тази давност била изтекла към момента на завеждане на делото от датата на последното изпълнително действие.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ищеца не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1250,00 лв., представляваща част от 1898, 76 лв. главница по ИЛ № ***, издаден по гр.д. ***, 9 с-в, РС-Плевен.

Ответникът „Топлофикация Плевен“ ЕАД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който на първо място ангажира становище за недопустимост на иска, а на следващо място за неговата неоснователност.

Излага твърдения за действия на кредитора, прекъсващи давността.

Съдът като съобрази становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС се установява, че същото е било образувано въз основа на заявление на „Топлофикация2 Плевен“ ЕАД – гр.Плевен за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ищеца в настоящото производство Г. А. Х. за следните вземания :

1 898,76лв. главница за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2008г. до 30.04.2015г.; 755,11лв. за мораторна лихва за периода от 05.01.2009г. до 23.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането.

Установява се, че Заповед за изпълнение е била издадена на 31.07.2015г., с която е било разпоредено претендираните вземания, ведно със законната лихва върху главницата и направените деловодни разноски – 53,08лв. за държавна такса и 120лв. за адвокатско възнаграждение, да бъдат заплатени от длъжника на кредитора. Видно е, че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, чрез залепване на уведомление.

При това, заповедта е връчена на 21.08.2015г. – с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението. Законоустановения двуседмичен срок за депозиране на възражение е изтекъл на 04.09.2015г. и поради липсата на подадено такова, заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 05.09.2015г. Според направеното изрично отбелязване, кредитора е получил издадения изпълнителен лист на 10.11.2015г.

От приложения препис на молба, изходяща от кредитора „Топлофикация-Плевен ЕАД до *** от 23.11.2015г. е видно, че ответника е заявил искане на сочената дата за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника Г. Х. за събиране на вземанията, за които се е снабдил с изпълнителен лист в заповедното производство, като при това е посочил, че възлага на съдебния изпълнител всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.

Образувано е било въз основа на молбата изп.дело №*** по описа на ЧСИ с ***. Видно е, че са били събрани данни от съдебния изпълнител за имущественото състояние на длъжника.

Видно е също така от приложеното копие на запорно съобщение от съдебния изпълнител с изх.№16435/24.10.2017г. до „Сосиете женерал експресбанк“ АД (на л.30 от изпълнителното дело), че за осъществяване на възложеното принудително изпълнение е бил наложен запор на банкови сметки на длъжника в сочената банка. Последната е отговорила с писмо от 03.11.2017г., че има наличност по сметките на длъжника за изпълнение на 3 запора. С последващи молби от 16.11.2018г. и 18.06.2020г. (на л.35 и л.38 от изпълнителното дело), кредитора е заявил искания за справки в Електронния регистър на БНБ за налични банкови сметки на името на длъжника, като при наличие на такива бъдат предприети съответните изпълнителни действия, да бъде наложен запор на трудово възнаграждение, както и възбрана върху недвижимо имущество.

Със запорно съобщение с изх.№11225/02.09.2020г., адресирано до ***, съдебния изпълнител е наложил запор на моторно превозно средство, собственост на длъжника.

С молба от 09.02.2022г. (на л.55 от изпълнителното дело), кредиторът е възложил на съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника по налагане на запор на банкови сметки след изготвяне на справка за наличието на такива.

С постановление на съдебния изпълнител от 03.05.2022г. (на л.71 от изпълнителното дело) е била наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника, вписана на 14.06.2022г. (на л.74).

С молба от 28.03.2023г. (на л.75) взискателят е посочил нов изпълнителен способ – опис на движими вещи на длъжника. Съдебният изпълнител е насрочил за 05.06.2023г. опис на движими вещи на длъжника и запорирания в същото изпълнително производство лек автомобил (л.91).

Според отразеното в съставения Протокол за опис от 05.06.2023г. (л.98), не са били установени налични вещи, които да послужат за обезпечаване на вземанията.

С молба на взискателя от 08.02.2024г. (на л.118) е било заявено искане за предприемане на действия по принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и възбрана върху недвижимо имущество.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК искът на 4 длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на изтекла погасителна давност.

Установи се от обсъдените доказателства, че оспорените вземания произтичат от доставена от кредитора топлинна енергия до имот на ищеца.

Установи се, че кредитора е претендирал по съдебен ред вземанията си, подавайки заявление по чл.410 от ГПК на 30.07.2015г., като със заповед за изпълнение от 31.07.2015г. е било разпоредено заплащане на процесните суми. Установи се също така, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 05.09.2015г. с изтичане на срока за възражение, като връчването е било извършено по приложимите и действащи към момента норми в процесуалния закон.

Спорен между страните е въпросът дали давностният срок, приложим по отношение на вземанията на взискателя е тригодишният по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД или петгодишният, предвиден в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

Преобладаващата съдебна практика, споделяна и от настоящия съдебен състав, приема, че приложима по отношение на установените с влязла в сила заповед вземания е петгодишната давност по аргумент от разпоредбите на чл.

117, ал. 2 ЗЗД и чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 404, ал.1, т. 1 подлежат на принудително изпълнение както съдебните решения, така и заповедите за изпълнение, които имат характер на съдебни изпълнителни основания по смисъла на новия ГПК от 2008 г. На изпълнение по този ред подлежат установените по основание и размер безспорни вземания, каквито без съмнение са както вземанията, установени с влязло в сила решение, така и вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение на съдилищата.

Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва и вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага извод, че правилото следва да се прилага както по отношение на вземания, установени с влязло в сила решение, така и по отношение на вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д.

5

№ 1722 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.отделение/.

При съобразяване на тази съдебна практика, съдът приема, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение - 05.09.2015г. е започнала да тече 5-годишна давност за установените с нея вземания.

Установи се, че с молбата за предприемане на изпълнителните действия от 23.11.2015г. кредитора е направил възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. С оглед на това молбата му за изпълнение е валидна и прекъсва погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД.

Правилото по чл. 116, б. „в“ о т З ЗД регламентира, че давността се прекъсва с предприемането н а действия за принудително изпълнение. Както се разяснява в Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 / 2020 г. на ВКС, 4-то гр.отделение, същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.

Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.